В елчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 г. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия. На 13 април в Търново са обесени повечето ръководители на заговора.
След завръщането си от чужбина през 1834 г. заможният търговец Велчо Атанасов-Джамджията започва организирането на въоръжено въстание. На заседанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците изработват план за провеждане на въстание, което трябва да бъде обявено на Великден през април 1835 г. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената през последната Руско-турска война варненска крепост, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в околностите на Търново около 2000 души.
Въстаниците трябва да превземат Търново и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски
и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско и Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Заговорът е разкрит на властите от еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото сражение участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността. Малък брой въстаници се измъкват от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, са разбити до село Средни колиби, Еленско. За изтръгване на признания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници. Те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт. Повечето ръководители на заговора, включително Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 13 април.
Участниците във Велчовата завера изглежда разчитат и на известна подкрепа от страна на Русия, но заговорът съвпада с периода на най-голямо сближаване между Османската и Руската империя.
В Силистра, която по това време се намира под временна руска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което участват много бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. По лично нареждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са руски поданици, са незабавно предадени на османските власти.
- Сидни Поатие
На тази дата през 1963 г. Сидни Поатие става първият афроамериканец, който печели най-престижната награда във филмовата индустрия – „Оскар“. Сър Сидни Поатие е американско-бахамски актьор и режисьор. Роден е в Маями, Флорида, САЩ в семейство на имигранти от Бахамските острови.
Sidney Poitier pic.twitter.com/Ky7UH77JMj
— ClassicActorsOfHollywood (@CAOH110291) March 2, 2025
През 1963 г. става първия чернокож актьор със спечелен „Оскар“ – за филма „Полски кринове“.
През 1967 г. излизат 3 негови филма, които се превръщат в класика на американското кино – „На учителя с любов“, „Среднощна жега“ и „Познай кой ще дойде на вечеря“. С тях става кинозвезда от световен мащаб.
Рицар-командор е на Ордена на Британската империя от 1974 г., което му дава правото да носи почетната титла сър. През 2009 г. Поатие е награден с Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие на САЩ, от президента на САЩ Барак Обама. Получава наградата BAFTA за изключителни постижения в киното през 2016 г.
Още събития на 13 април:
- 1963 г – роден е руският гросмайстор Гари Каспаров
- 814 г – умира българският владетел хан Крум
- 1695 г – умира френският писател Жан дьо Лафонтен, известен с басните си
