Н а 10 декември 1815 г. е родена Ада Лъвлейс. Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон, тя е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон, днес известна като Ада Лъвлейс.
Става известна с превода си на научната статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки.
Днес тя се смята за първия програмист в историята,
след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). За разлика от мнозина, включително и самия Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 г. Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват и трите ѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в Хъкнал, Нотингамшър.
Всеобща декларация за правата на човека
На тази дата през 1948 г. е приета от ООН Всеобщата декларация за правата на човека. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.
Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества.
Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения,
регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите членки.
По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Датата се чества от различни обществени и религиозни групи, организации за защита на човешките права, парламенти, правителства и от самите Обединени нации.
Аугусто Пиночет
На 10 декември 2006 г. умира Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте. Той е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г. Идва на власт на 11 септември 1973 г. след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, избран за президент на Чили. Оглавява военната хунта, поела властта след преврата.
На 27 юни 1974 г. се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990 г. Напуска президентския пост на 11 март 1990 г., оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.
Арестуван е в Лондон през октомври 1998 г. и екстрадиран в Чили на 2 март 2000 г.
Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните. Всички са отклонени поради „старческо слабоумие“ и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005 г., когато е на 89 години, Върховният съд на Чили постановява бившият диктатор да бъде привлечен в съда по делото за убийството на 119 дисиденти през 1975 г. и напълно го оправдава.
На 23 ноември 2005 г. Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване.
Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.
На 3 декември 2006 г. на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
