Н иколай Василковски е репортерът и синоптик, който обича да върви по следите на бурята.
Природните бедствия се случват бързо и неконтролируемо, а когато настъпят, Василковски със силно вълнение пътува към мястото на събитието.
Мечтата му е един ден да отрази в репортаж и ураган.
В България това е малко вероятно да се случи, но като човек, който обича природата и уважава нейните неподвластни за хората сили, може би един ден той ще се озове на място, където ще успее да сбъдне мечтата си.
Николай Василковски се присъединява към NOVA през 2010 година и от първия си ден досега той изпитва огромно уважение и признателност към работното си място и хората в него.
"Две-трети от живота ми са преминали в NOVA"
"Тук получих най-големите шансове в кариерата си. Две-трети от живота ми са преминали в NOVA. Преди да започна работа тук, винаги гледах със страх към по-големите телевизии - там се случваха големите новини, нещата бяха много отговорни. За 10 години, прекарани в NOVA, може би съм станал по-отговорен, отколкото преди това", споделя Василковски в интервю за Vesti.bg
"Откакто се занимавам с прогнозата за времето, живея с идеята, че съм постигнал максимума, който търся в кариерата си. Нямам планове и амбиции да бъда шеф или да заемам други по-високи длъжности. Знам, че не мога да отговарям за много хора, не съм достатъчно добър организатор. Работата, която върша в момента ме задоволява напълно, дава ми всичко, което съм искал", категоричен е той.
"Работата като синоптик и работата като репортер са свързани, защото после имам възможност да видя доколко тези прогнози реално се изпълняват", споделя Василковски.
"Не ползвам аутокю"
"Идвам в 3 сутринта на работа, преглеждам синоптичните карти и всичко свързано с времето. Когато представям прогнозата, искам да я предам на хората във вариант, в който те ще я разберат, ще могат да си направят планове. Старая се всичко да се случва естествено. А, когато ти си направиш прогнозата, за какво ти е аутокю", риторичен е той.
Василковски споделя, че не мисли за бъдещето си много напред във времето, но ако един ден животът го накара да избира нови пътища, по които да поеме:
"Харесва ми да работя с животни, обичам да помагам със спасяването им", допълва той.
"Малко хора знаят, че Ники Василковски..."
"Малко хора знаят, че съм фен на влаковете, на градския транспорт, на автомобилите и технологиите. Този интерес се отключи още когато бях на 4-5 години. Дядо ми в Троян имаше приятел – машинист. Тогава за първи път се качих, незаконно, в кабината на локомотива, пътуващ в посоката Троян – Ловеч. Дори имах шанса да покарам малко. По-късно, когато бях 12-13-годишен, баща ми ме заведе в Плевен при негов приятел, който беше тролейбусен ватман. Тогава докараха новите руски тролейбуси "ЗиУ", който също успях да покарам", разказва с усмивка Василковски.
Наводнение, земетресение или пожар, а един ден може би и ураган – към което и природно бедствие да се отправи Николай Василковски утре, за да предаде случващото се на хората, ще знаем, че в този момент на екрана виждаме човек, който е сбъднал мечтата си.
