П оредният сезон на филмовите награди е зад гърба ни и след всичко изписано и прочетено относно „Оскар“-ите тази година, отново можем да се върнем в киносалона в търсене и очакване на нещо интригуващо и нетрадиционно.
За щастие, най-новият филм на звездата Лиам Нийсън е точно такъв.
Лентата е жанров и стилистичен експеримент, какъвто може да се очаква от европейски режисьор в американския му дебют. Ханс Петер Молан упражнява професията си от началото на 90-те години на миналия век – и макар и филмите му дотук да са били скандинавски ко-продукции, по тона и съдържанието на „Студено отмъщение“ си личи, че не е изпускал от полезрението си тенденциите в Холивуд.
Проектът взаимства операторски похвати от произведения на братята Коен и черен хумор от сценариите на Тарантино под комерсиално приемливата обвивка на екшън трилър с Лиам Нийсън. Сюжетът пък е снет от „По ред на изчезване“, филм на самия Молан от 2014 г. на норвежки език.
Историята проследява премеждията на Нелс Коксман, героят на Нийсън, който е оператор на снегорин в Кийхо, Колорадо. Също както във „Фарго“ на вече споменатите братя Коен, кристалните ледени пейзажи, заснети с подобаващо майсторство от режисьора Молан и оператора му Филип Йогаард, крият много тайни от криминален характер.
Човешките корени на сюжета могат лесно да се проследят до мотивациите и действията на трима бащи, всеки от които в един или друг момент от действието е принуден да тръгне по пагубната пътека на отмъщението. Сред тях са както протагонистът на Нийсън, така и злодеят, изигран с подобаваща доза арогантност от младия Том Бейтман.
С това лентата затвърждава човечността на своите персонажи,
разбираема и лесно достъпна за всекиго, независимо от това към кой традиционен архетип от жанра на трилъра следва да се числят. Не по-малко интересен е образът на третия баща, който е лидер на престъпна организация от индианци.
В „По ред на изчезване“ групировката е съставена от сърби, а героят се играе от починалия наскоро швейцарски актьор Бруно Ганц. Превръщането на персонажа в индианец в американския римейк е забележителна проява на художествена дързост от Молан предвид социалната чувствителност по този въпрос в Щатите.
Норвежкият режисьор дори си позволява шеги с тези деликатни теми в определени моменти от диалога, показвайки, че политическата коректност не му е приоритет. Чувството за хумор в лентата е на чудесно ниво като цяло и функционира така добре, тъй като цялостният тон си остава неизменно сериозен и на този фон нелепите ситуации изпъкват много по-силно, отколкото е праволинейна комедия.
За това говори и самият избор на Лиам Нийсън да участва в проекта,
след като миналата година заяви, че „Без последна спирка“ по всяка вероятност маркира края на кариерата му в екшън жанра. В интервютата си покрай премиерата на „Студено отмъщение“ Нийсън поясни, че филмът го е привлякъл точно със сценария си, който е смесица от остроумие и сериозност, черен хумор и реална драма.
„Без последна спирка“ в новия трилър с Лиам Нийсън
В главната роля актьорът е на все същото постоянно ниво на компетентност, което засвидетелства в трилърите си от 2008 г. и „Твърде лично“ насам. Персонажът му е категорично реалистичен, мотивацията му е проста и логически обоснована, а действията му остават далеч от подвизите на екшън герой – в една от ранните сцени във филма Нийсън се строполява на земята от умора, след като е ударил в лицето един от противниците си едва три пъти.
На този етап за лентата няма как да се говори, без да се вметнат няколко думи и за изказванията на Нийсън от началото на месеца, когато актьорът разказа колко потресен е бил след изнасилването на негова близка приятелка от тъмнокож мъж преди почти 40 години и как безуспешно е търсил начин да си отмъсти за случката.
Вълна от възмущение след интервю на Лиъм Нийсън
„Студено отмъщение“ адресира директно основната тема от разказа на Нийсън
и подчертава поуката от него, която и самият актьор се наложи да пояснява след откровено глупавата начална реакция към разказа му: че пътят на отмъщението не води към нищо добро – нито като мисли, нито като действия.
В Щатите, разбира се, медиите веднага гръмнаха със заглавия, че Лиам Нийсън е расист и е искал да убива тъмнокожи. Истината е, че изводите както от преживяванията на актьора, така и от новия му филм, си струва да бъдат чути и осмислени, независимо от цвета или етноса на участниците в историята.
Затова и ми е много по-лесно да препоръчам за гледане „Студено отмъщение“, отколкото който и да е трилър с ирландската звезда от последните четири години насам, тоест, откакто излезе „Среднощно преследване“ през 2015-та с Нийсън и Ед Харис. Лентата на Ханс Петер Молан има стил, послание и хумор в изобилие – и идеално се позиционира във филмовия календар като развлекателната алтернатива на наградите „Оскар“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
