Н а предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии.
Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%, показват общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС.
Единственото сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство, смятат социолозите.
Освен трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ, "България без цензура" и "Атака".
Три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: "Зелените", "Глас народен" на Светльо Витков и "Движение 21" на Татяна Дончева, показват данните на АФИС.
От агенцията коментират, че особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.
Горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели вместо обратното
Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври.
Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.
Според анализа на АФИС ниската избирателна активност не облагодетелства големите партии,
тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като "Патриотичният фронт", АБВ и "Атака" да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии като "Реформаторския блок" и "България без цензура", които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.
Най-много ползи от така наречения „скрит електорат” вероятно ще извлече ДПС, смятат от АФИС.
Като изключим "Реформаторския блок", останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания
При Реформаторите влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът "спонсорира" и по-малки формации, коментират от АФИС.
От агенцията правят уговорка, че е възможно тенденциите да се обърнат до края на кампанията при ръст на избирателната активност.
Такъв може да настъпи единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития.
От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните три партии.
В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от пет или шест фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.
Шефът на агенция АФИС Юрий Асланов е член на ръководството на БСП.
Няколко дни преди последните национални избори - за Европейски парламент, АФИС представи проучване, според което 25,3% от гласовете са за ГЕРБ, 24,6% за БСП, 13,4% за "България без цензура", 12,8% за ДПС, 6,8% за АБВ, 5,6% за "Атака" и 5,6% за Реформаторския блок.
Тогава ГЕРБ спечели 30,40% от гласовете, "Коалиция за България" – 18,94%, ДПС – 17,26%, "България без цензура" – 10,66%, Реформаторският блок – 6,45%.
