Харта за добро управление на България в периода 2013 - 2018 г.

Този документ има за цел да фокусира обществените дебати по време на предизборната кампания за предстоящите на 12 май избори върху най-съществените приоритети за българските граждани в предстоящите години в ключовите области на развитие на България, така както бяха очертани от значимите обществено-политически събития.

Хартата е продукт от доброволната работа на хора с активна гражданска позиция - експерти и журналисти, които съзнателно пренебрегнаха политическите си пристрастия и се постараха само въз основа на обективни данни, информация, експертиза и граждански опит да формулират приоритети за развитието на България.

Причината за това наше усилие е, че политическото представителство през последните 4 години струваше на българските граждани 204 млн. лв. - толкова са субсидиите от държавния бюджет за 9-те партии получили над 1% от гласовете в предишните избори.

Срещу тази огромна за нашите условия инвестиция обществото очаква като минимум от кандидатите за ново политическо представителство: честност, почтеност (точни намерения и точни действия) и аргументирани политики, спрямо ясни приоритети, в полза на развитието на българското общество през следващите 4 години.

Основни проблеми на Българските граждани към 2013 г.

Структурно несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на работната сила, устойчив ръст на безработицата, критично високи нива на трайна и младежка безработица, 20% неграмотни трудоспособни граждани.

Неблагоприятна демографска структура, която упражнява непреодолим натиск върху солидарните системи (здравна, образователна и социална).

Критично висок брой на българските граждани в екстремна бедност, водеща до трайна, често необратима десоциализиция (ограничени или никакви доходи и нарастващи равнища на кредитна задлъжнялост).

Неприемливо ниски нива на детско благосъстояние (51,8% деца живеещи в риск от бедност и социално изключване, 2 пъти по-висока детска смъртност от средната в ЕС, нарастващ брой престъпления извършени от и срещу деца, 42% функционална неграмотност при 15 годишните ученици, 12,5 % ранно напуснали училище.

Дълбоки и продължаващи да се изострят регионални различия в развитието и благосъстоянието и липса на механизми за преодоляването им.

Ниска ефективност при управлението на публичните средства (разхищаване на ресурси и ниско качество на публичните услуги) и неадекватност на процеса на привличане и насочване на европейски средства и външни инвестиции (погрешно целеполагане, погрешно управление, липса на системи за проследяване и оценка на ефекта)

Нарушено доверие в институциите и растящо усещане за несправедливост.

Основни приоритети на българската политика през 2013-2018 г.

І. Хоризонтални (междусекторни) приоритети

Хоризонталните приоритети са абсолютно необходими политически практически задачи пред управлението на страната независимо от политическия му "цвят". Без тях осъществяването на секторните приоритети е или невъзможно, или с толкова ниска ефективност, че представлява пилеене на обществени ресурси. Политиците, способни да следват последователно хоризонталните приоритети, имат несравнимо по-големи шансове от останалите да не познаят никога граждански протести, подобни на тези от началото на 2013. Добрата политика предполага и координация на политиките в различните сектори.

Осигуряване на публичност и прозрачност на информацията, критериите, показателите и процедурите, прилагани за вземане на политически решения на национално и местно ниво. Въвеждане на единни, хоризонтални стандарти за гражданско участие в процеса на вземане на решения и в работата на държавните органи.

Гарантиране на стабилност и адекватност и последователна оценка на въздействието на инвестициите в секторните приоритети. Реално въвеждане на програмно бюджетиране включително с адекватни отчети за постигнатия напредък по програмите и прекратяване на ad hoc пренасочването на публични средства към непрограмирани дейности.

Гарантиране на субсидиарност: за конкретни решения на проблемите се овластява нивото на обществено представителство, намиращо се най-близо до ползвателите на решенията, което е способно да взема решения. В български условия по-известно като "реална децентрализация", разбирана като трансфер и на правомощия, и на отговорности към нивото най-близо до гражданите, на което е възможно да се вземат решенията, отнасящи се до тях.

ІІ. Секторни приоритети

Секторните приоритети са минималният пакет от политически практически задачи в 5 традиционни области на публичната политика, които се нуждаят от спешно решаване и представляват основата на всички бъдещи възможности за развитие на България.

Политиците, способни да предложат успешни решения в рамките на тези 5 секторни приоритета имат несравнимо по-големи шансове от останалите, да спечелят от вота на българските граждани, както настоящия, така и следващи политически мандати да управляват страната.

Икономика

Стабилност в публичните финанси: запазване на валутния борд, придържане към съществуващите фискални правила в страната, попълване на фискалния резерв, преглед и оценка на публичните разходи по програми, подобряване на събираемостта на задълженията при запазване на данъчна стабилност.

Образование и пазар на труда:

финансиране на образованието според резултатите; връзка между образованието (в т.ч. квалификационните курсове) и пазара на труда, фокус върху трудоемки производства и инвестиции, за да се осигури заетост на хората със средно или по-ниско образование; преглед на регулациите на пазара на труда в посока на по-голяма гъвкавост и по-лесно създаване на нови работни места.

Конкуренция:

гарантиране на конкуренцията чрез ясни правила и създаване на условия за предприемачески дейности; подобряване на бизнес средата, налагане на стандарт "бърза администрация" и разпространение на електронните услуги; гаранции за установяването на прозрачност и конкуренция при обществените поръчки и по-сериозни санкции при нарушаването на правилата; прозрачност на търговски и концесионни договори, по които държавата и общините са страна (напр. договорите в енергетиката, либерализация на пазара, инвестиции в енергийна ефективност, въздържане от държавни гаранции и др.)

Правосъдие и вътрешен ред:

Гарантиране на независимостта на съда чрез разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска камара и чрез превръщането на парламентарната квота във ВСС в обществена.

Засилване на съдийското самоуправление чрез пряк избор на съдийската квота във ВСС и реформиране статута на председателите на съдилища.

Укрепване на общественото участие в правосъдието чрез съживяване на института на съдебните заседатели.

Пряка конституционна жалба.
Реформа на прокуратурата за повишаване отговорността и ефективността.
Регулиране на натовареността, реформа на атестациите на магистратите, планирането на човешкия и материален ресурс и съдебната география.
Въвеждане на електронно правосъдие, реално случайно разпределение на делата, реформа на експертизите и правната помощ.
Реформа на МВР, осигуряваща прозрачност, отчетност и ефективен граждански контрол.

Образование и учене през целия живот:

Точни, надеждни, публични данни за образователната системата и нейните резултати, събирани по честен начин, достъпни за всички граждани, така че да можем да водим разговор, основан на факти за това в какво успяваме, какво да запазим и какво имаме нужда да променим на всички нива.

Съгласие върху основната цел на задължителното образование и Ученето през целия живот - постигане на функционална грамотност за всички деца, независимо от техния социален, етнически произход, включително наличие на увреждане. На 16 год. всички бъгарски граждани трябва да бъдат подготвени за самостоятелен живот и способни да се адаптират към динамичните промени на пазара на труда, така че със сравнително малки инвестиции да променят при необходимост професионалното си поприще.

Гарантирано дългогодишно устойчиво финансиране на Ученето през целия живот - инвестициите като процент от брутния вътрешен продукт не могат да падат под средния за 27-те страни членки на ЕС. Построяване на поне 150 нови училища, прекратяване на практиката на двусменно обучение, гарантиране на физическия минимум за приобщаваща среда - достъпна, с чисти тоалетни, топла вода, сапун, съблекални, физкултурни салони, съвременна библиотека с работни места за самоподготовка и зали за групова работа, създадени условия за базисна опитна работа по природни науки.

Силни, сплотени, автономни и действени училищни общности. Изграждане на среда на качествени човешки отношения. Училищното ръководство е отговорно за напредъка на всички ученици, организационното развитие, осигуряването на прозрачност и достъпност на данните за състоянието на училището.

Училищните екипи (педагогически и непедагогически) правят мотивиран и прозрачен избор по отношение на методите и средствата, които използват, признават и обсъждат грешките и взимат решения за коригиращи действия.

Родителите са пълноценни партньори при взимане на значимите, стратегически за развитието на училищната общност въпроси. Училището е образователен, културен, спортен център на местната общност, основен двигател за изграждане на социални и граждански компетентности на всички български граждани. Училищната общност държи отговор на местната власт за начина на разпределение и преразпределение на делегираните от държавата и отделените в общинския бюджет средства за учене през целия живот.

Високо квалифицирани учители - повишаване на средната учителска заплата до 20% над средната работна заплата за страната, намаляване на годишния отпуск до разумни граници, гарантиращи поне 30 работни дни извън учебните за дейности по планиране и координация на училищните екипи, допълнителна квалификация и продължаващо обучение.

Всяко училище трябва да има изготвен годишен план за обучение на всички членове на екипите си съобразно резултатите от процеса на атестация. Ново задание към висшето образование относно педагогическата квалификация, адекватно на нуждите на съвременната класна стая.

Здраве

Ограничаване на държавната намеса в лечебното здравеопазване, като се премахнат лимитите и регулативните стандарти, ненужните изисквания към лечебните заведения;

Подкрепа за честната конкуренция и реализиране на цялостна демонополизация, в това число регионална и по сектори;

Държавата да се ангажира с национална скринингова програма и програма за здравна просвета.

Стимулиране на конкуренцията на пазара на лекарства и въвеждане на процентно реимбурсиране.

Да се подкрепят пациентите, като заплащането на лечението се извършва само след изричното им съгласие и като се облекчат процедурите и таксите за съдебна защита  в случаите на нарушени права.

Социална политика

Хармонизиране на политиките за социално подпомагане и политиките за предоставяне на социални услуги и оценка на качеството и ефективността им.

Постигане на реални гаранции за благосъстояние на всяко българско дете чрез промени в политиките за социално подпомагане и социални услуги.

Възстановяване на доверието към социално осигурителния модел чрез засилване на контрола и подобряване на събираемостта и развитие на капиталовите пенсионни фондове и разработване на данъчна политика относно инвестираните от капиталовите пенсионни фондове средства.

Прилагане на диференцирани политики, съобразени с нуждите на различни групи бедни според етническата принадлежност, възрастта и мястото, което обитават - градове, села, развити или изостанали райони и др.

Стимулиране на форми на самонаетост на основата на оземляване или подпомагане на различни форми на малки семейни предприемачески инициативи, стопанства, надомна заетост и други;

Поддържане на оптимален брой /спрямо икономическата конюнктура/ субсидирани работни места в дейности с трайна обществена полза, съчетано с едновременно обучение за преход към постоянна заетост в първичния пазар на труда.

Създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация.

Стимулиране на културата на социална отговорност, включително корпоративната социална отговорност и социалното предприемачество.

Реформа в системата за оценка на трудоспособността на хората с увреждания с фокус върху възможностите им, а не върху недостатъците им.