„Всеки човек има нужда да се посмее”.
За деня на шегата обикновено медиите обичаме да показваме някой стар комедиант, на практика вадейки го от нафталина, и го караме да разказва стари смешки ... Малко носталгия по аудиокасетите с вицове не вреди, нали? Но тази история не е за някой известен майтапчия от деветдесетте. Ще ви разкажа за едни млади и „гладни” хора, чиято професия е вашият смях.
Колко важна е думата „гладни” тук ... но запазете тази мисъл, ще се върнем на нея след малко.
Димитър, Кристиан и Кубрат са част от стенд ъп комедийна група. Изнасят редовно шоута по най-различни заведения и разсмиват посетителите със забавни истории. „Беше аматьорско, сега е полу-аматьорско и вървим към това да стане професионално”, обяснява Димитър. Този път обаче никак не е лесен, защото парите не са толкова, че стенд ъп-а в България да ти е професия. И въпреки това и тримата са убедени, че в бъдеще искат с това да се занимават, а не да им е просто хоби.
„Никой стенд ъп комедиант не го прави за парите. Не го прави и за славата даже. Просто, когато разсмееш хората, това те зарежда”, казва Кубрат.
Нали не сте забравили за „гладни”? Ще стигнем до там...
„Всеки човек има нужда да се посмее”, убеден е Димитър. „Смехът те прочиства от негативните емоции.”
„Много е приятно чувството [да разсмееш хората]”, присъединява се към мнението на другите двама и Кристиан. „Особено пък когато още с първата шега ги разсмееш и после цялото шоу ти върви по вода”.
Така виждат своята професия тримата – трудна, но приятна. Не скъпоплатена, но скъпо възнаградена. И мечтаят един ден да я работят така, че парите да им стигат, да не им се налага да си вадят хляба с друга работа, а това да им остане „между другото”.
И да се върнем най-сетне на това „гладни”. По-младите читатели вероятно знаят, че „да останеш гладен” е израз на английски, който ще рече, че изпитваш глад за успехи, за познания, за самоусъвършенстване ... най-общо казано - за постижения. Де да знае братего американецът, че за нас гладът е символ на безпаричие?
И сега ще попитате дали тия тримата са „гладни” по американски, или са си патриотично, по родно му „гладни”.
„Гладни” са за смях. Защото това е работата им – вашият смях. И защото това е нещото, което ги кара да се чувстват добре и което осмисля труда им.
„Аз се зареждам повече, когато аз разсмея някой отколкото като мен ме разсмеят”, обяснява Кубрат.
И тук е моментът да кажа, че той и Криситан са още в гимназията. Оставих го за финал, защото исках да завърша оптимистично, като за празник. Надявам се, че за тях двамата, когато скоро завършат, стенд ъп комеди-то наистина ще се е превърнало в професия, с която ще могат да вадят прехраната си. А пък дано и тогава пак да си останат „гладни” ...
„Всеки човек има нужда да се посмее”.
криза, която тихо расте" />
