Я на Лекарска е българско момиче, което през през 2014 г. печели стипендия на правителството на Южна Корея. Това й позволява да следва магистратура по кинорежисура в един от най-големите и престижни университети на Сеул - Чунг-Анг.
Вижте пъстротата на Южна Корея през фото обектива на Яна.
Година и половина по-късно талантливата българка вече има зад гърба си филм, сниман изцяло в далечната азиатска страна. „Като захарен памук“ беше представен на 20-ия „София филм фест“.
Южна Корея – любов от пръв поглед
През 2012 г, Яна пътува до там с приятели – при майката на един от тях. Казва, че веднага се влюбила в Южна Корея и започнала да се интересува от всичко, свързано с нея. Единственото, с което преди това свързвала страната, било олимпиадата в Сеул през 1988 г.
Преди да замине, Яна започва да се занимава с корейски, но допълва, че „нищо не може да те подготви за челния сблъсък с реалността“. В мига, в който попада в университета, тя изпада в шок. „Мисля, че никога няма да достигна нивото, в което да кажа, че говоря корейски както говоря английски. Това е труден, но много интересен език“, продължава тя..
Удивена е обаче от това как културата се използва за популяризиране на държавата, традициите и съвременното изкуство. В момента Южна Корея е номер 1 в тази сфера в цяла Югоизточна Азия, навсякъде - Китай, Индонезия, Виетнам, Сингапур, слушат корейска поп музика и гледат корейски драми, разказва Яна. По думите й
културата е топ приоритет на държавата
и се използва успоредно с индустрията – коли, електроника – всички знаем за „Хюндай“, „Киа“, „Самсунг“...
Яна разказа история, според която в средата на 90-те години е публикуван доклад, показващ че приходите от разпространението на "Джурасик парк" в чужбина се равнявали на износа на 1,5 милиона коли "Хюндай". Тогава властта осъзнала, че културата може бъде доходоносна и да носи много пари. В един момент големите фирми започват да инвестират в кино и да бъдат продуценти. Машината вече е задействанаna.
В момента корейското кино е развито във всички аспекти – от фестивални филми до блокбастъри. В Европа знаем само Ким Ки Дук и никой друг, посочва Яна.
За моста и захарния памук
Филмът „Като захарен памук“ е буквален превод на корейското заглавие, а на английски е The Bridge (Мостът). И в двата случая заглавието е свързано с посланието на филма, разказва Яна. По думите й мостът е символ за свързване на хората, а захарният памук е метафора за живота.
Вижте още интересни кадри от заснемането на филма.
Снимките започват в края на миналата година и са само външни снимки - в парка край реката, която разделя столицата Сеул (на Южен и Северен). Филмът е разходка в спомените на една жена, тя е на кръстопът в живота и търси изход от невъзможността да реализира желанията и мечтите си, обяснява Яна.
Споделя, че работата й е вдъхновена от две теми: „Държавата
Южна Корея е на първите места по самоубийства
което се посочва като причина номер 1 за смъртта на млади хора, а причината е стреса, на който са подложени. Към тях има страшно високи очаквания – да влязат в топ университет, а след това в голяма компания, за да успеят в живота. Те живеят нон стоп с тези очаквания и с този стрес, и в един момент крехката човешка психика се пречупва. С филма искам да кажа на тези хора, че има и друг начин, и не трябва да позволяваме да ни пречупват“.
Другото вдъхновение за Яна идва от неин близък приятел, на когото искала да вдъхне малко надежда: „Защото и в България, макар и не толкова ясно изразено, има очаквания към индивида, имаме същите проблеми – младите хора също търсят своя път“.
Любопитното е, че идеята и диалогът се родили на български, после сценарият бил написан на английски и накрая - преведен на корейски. „Преминаването през различните езици за мен беше голямо преживяване, установявайки как всеки език предава съответната емоция“, казва Яна. Дава пример: на български и английски може да се каже „Аз не съм сестра ми“/„I`m not my sister“, но на корейски не звучи добре. Там звучи доста по-описателно и е нещо от рода на „Аз не мога да живея като нея“.
Актьорите – няма случайни неща...
Актрисата Чанг Хи-Джонг й е препоръчана от колега в университета. Когато се видели, веднага си допаднали. Тя отговаряла и на друго режисьорско намерение - да не е типичното лице от тв екрана, със стандартната корейска красота.
На кино фестивала в Бусан (Biff.kr) пък срещнала Юн Донг-Хуан, който през 90-те години няколко месеца е живял в България и имал прекрасни спомени от страната ни. Той страда от заболяване, което му пречи да говори, има много тих и нисък глас, и по тази причина не играе много.
В „Като захарен памук“ Чанг говори, но Юн - не. Неговият глас е записан след това и предаден като телепатичен диалог между двамата, обяснява Яна. Разбира се, във филма звучи гласът на Юн, но обработен в студио.
Получава се така, че целият филм е базиран на диалог, който който по време на снимките актрисата води сама, казвайки само своите реплики....Актьорът играе само с тяло, с поведение. "Беше невероятно, екипът беше занемял", допълва Яна
Корея или България?...
Яна учи в Корея, но няма намерение да остава там. Иска да снима в България. Категорична е, че нивото на образование в България не отстъпва на това в Сеул.
„Затова не трябва да критикуваме нашата системата, защото хич не сме зле, даже напротив – много сме си добре, допълва талантливата българка. Трябва да престанем сами да се затъпкваме и да си понижаваме самочувствието, в България има много хубави неща, ние знаем и можем. Трябва да гледаме по-положително на нещата и да не ги омаловажаваме, само защото се случват в България“.
Автор: Даниел Димитров.
Още интересни новини от Южна Корея:
Защо Южна Корея е световната столица на пластичните операции
Служителите в Южна Корея си плащат за сън
Пищни тържества в КНДР за края на японската колонизация и новото време
