Българин е сред централните фигури на новото германско кино

"София филм фест", чието 20 издание предстои от 1 до 20 март, разкри няколко от специалните си акценти. 

Един от тях е програма от късометражни филми на известния поет, писател и драматург Цветан Марангозов (Мarrangosov.de) - едно от големите имена в историята на германското кино. Той е роден на 3 октомври 1933 г. в София, в семейството на архитекта и поета Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница. Пише разкази и драматургия. През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. В периода 1960-1991 пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор е на игрални филми,

става част от мюнхенския електронен авангард

В Германия Марангозов става популярен като Маран Гозов. Той е сред ранните централни фигури на новото германско кино и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група” около Клаус Лемке, Май Спилс, Вернер Енке, Рогер Фриц, Рудолф Томе и др., които с авторските си филми като млади режисьори оставят забележителна следа в германската киноистория, подобна по значение на Nouvelle Vague във Франция.

Богатото творчество на Цветан Марангозов от над 30 късометражни филма е уникален поглед към западногерманските нрави от онези години. В специалната програма, посветена на забележителния режисьор, ще видим 10 от тях – „К.И.Н.О”, „Пфайфер”, „Старецът”, „Междинно кацане”, „Сабине 18”, „Тана”, „Дългият марш”, „Красиво сбогуване”, „Крачки”, „Да играеш в Германия”.

През 1991 г. Цветан Марангозов се завръща в България

В периода 1991-1996 публикува седем книги с поезия. През 1997 година пиесата му „Гъбата” е поставена в Народния театър „Иван Вазов”. С филма си „Видеоконцепт IV” режисьорът представя България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло през 2002 г.

Принос в популяризирането на филмовото наследство на Марангозов в световен мащаб има германският сценарист, филмов продуцент и актьор Бернхард Марш, който също ще бъде сред гостите на "София филм фест". Той е председател на известния в цяла Германия Филм-клуб 813. Именно там през 2008 г. за първи път представя цялостна ретроспектива на филмите на Цветан Марангозов. От тогава Бернхард Марш се грижи за филмовото наследство на Цветан Марангозов и чрез многобройни прояви го прави достъпно за публика и общественост.

"София филм фест" ще почете и проф. Вера Найденова със Специална награда за своя принос към киноизкуството. Над пет десетилетия

проф. Найденова е сред най-авторитетните фигури във филмовата гилдия

Родена е на 13 септември 1935 г. Тя неуморно анализира и систематизира кинематографичния процес, преподава на студенти, издава книги, активно участва във фестивали. Завършила е Българска филология в СУ „Климент Охридски” и театрознание. Тя е доктор на изкуствознанието по проблемите на киното, пише от 1962 г.

Автор е на книгите „Актьори на българското кино”, „Човекът от екрана”, „Керваните на киното пътуват", „Георги Георгиев-Гец”, „Кино познато и непознато”, „Екранизацията – вечен спор?”, „"Унгарското кино 1968-2004”, на студията „Към портрета на Акира Куросава” в книгата на Куросава „Нещо като автобиография или потта на жабата” (1989), „Съвременният киносвят” (2010), „Българско кино: По следите на личния опит” (2013), „Фестивалът Кан” (2015), на статии, рецензии, предавания по радиото и телевизията.

„Сега

киното се стопи в живота на множеството екрани и медии

но то пак ще се избистри, пак ще се върне към себе си, може би в по-малък мащаб, но сериозно - около големия екран, в тъмната зала, оптимист е професор Найденова. Променена е и кинокритиката. Някога се пишеше по различен начин, но то беше общ стил, преди да бъде социалистически - с лозунги, идеологеми… по-сложно, по-теоретизирано. Цялата култура се промени към по-демократично изразяване, заради отварянето към масовия човек, няма за какво да се сърдим. Аз никога не споря с хората за вкуса им, особено с хора извън моята професия. 

Кинокритиката не е нищо друго освен медиатор между творците и публиката. След като започнах да чета повече японска литература и философия, осъзнах и завинаги, че това е само утопия – че можеш да повлияеш на някого за нещо”.

За поредна, 13-а година,

специално избрана комисия изгледа 95 късометражни творби

които кандидатстваха в традиционния конкурс на Международния филмов фестивал "София филм фест" и "Джеймисън". През 2016 г. с тази задача се ангажираха актьорът и режисьор Ивайло Христов, актрисата Маргита Гошева, продуцентът и режисьор Илиян Джевелеков, Анита Димитрова - журналист, и носителката на наградата за 2015 г. - Антония Милчева, режисьор.

Международното жури ще посочи победителя на официалната церемония на 19 март 2016 в зала 1 на НДК сред 13-те претенденти за голямата награда в размер на 6 000 евро.

Материалът е подготвен от Даниел Димитров.