Да поговорим за кораба на Тезей и за метаморала – и какво правим
Има един великолепен мисловен експеримент, който - без да иска – сякаш описва цуг-цванга на нашата социокултурна и политическа ситуация в момента. Може и да го знаете – „корабът на Тезей“.
***
(Между другото, той е абсолютно валиден и за т. нар. „дигитална революция“, която трагично даде достъп до медиа и на най-простите български шудри.)
***
Тезей, онзи с Минотавъра, Ариадна, Медея и шестте „подвига“, същият митологически влюбен до полуда полуидиот. Но и Тезей Основателя - на града Атина, с когото се идентифицира и самият Перикъл.
***
Та той имал някаква невероятна галера, т.е. кораб, нещо като ламборгини-мурсиелагото (или пък специалната G-класа) на древния свят, с помощта на който спечелил сума ти битки. За да го почетат, накрая гражданите на полиса Атина оставили кораба на пристанището (в днешна Пирея) като вид паметник на Основателя. (Нарочно опростявам и не цитирам Павзаний, еле па в оригинал, разбирате защо.) Това добре, но понякога някоя дъска или парче дърво от мачтата изгнивала и трябвало да се подмени – пак с цел атиняните да смятат самия кораб-артефакт за нещо като свещен. И тук философски въпрос относно идентичността: това същият кораб ли е, ако е подменена дори една дъска?
***
И още: ако да, какво да кажем, ако всички дъски на този кораб, с течение на времето, са подменени? Това все още ли е корабът на Тезей?
***
И още-още (както подмята колегата Томас Хобс, един от най-великите просвещенски умове): а какво да мислим, ако вземем всички стари дъски от кораба на Тезей и с тях сглобим чисто нов кораб? Това пак ли ще е „корабът на Тезей“?!
***
Ерго, и много простичко, водя ви към въпросите на идентичността. Вие не сте длъжни да знаете, че това е онтологичен въпрос, а само че трябва да помислите. И евентуално да схванете, че светът не е толкова просто устроен, колкото ни се иска.
***
Защо всичко това е важно? Не защото ще строим кораб, а защото аз лично предполагам, че искаме „демокрация“. И ако интуицията и философията не ме лъжат, трябва да кажа – поради слабо образование, нашият уж русоистки договор с държавата в момента е накъсан на парчета.
***
Имаме нови играчи, които аз с удоволствие ще пародирам, внимавайте: те са като даоисти (или таоисти, както им викат на Запад). Защо правя паралел със сегашната ни ситуация? Защото истинските даоисти ни предлагат, основно, да живеем в съгласие със Вселената, според „дао“-то – но никога не обясняват какво е това „дао“.
***
Да се посмеем: нашите специфични даоисти (не че знаят какво е това, но, нали) сякаш казват, че не можете да научите какво е „дао“, освен ако вече не знаете какво е. Не се шегувам, има и още. Онези, които знаят какво е „дао“, нямат право и не говорят какво е то. А онези, които говорят за „дао“, не знаят.
***
Накратко, този вид Параграф 22 прилича зверски на преговорите за мандати, постове и трети избори: ако знаем какво е „дао“, не говорим за него, а ако говорим за него, не знаем. Става още по-хубаво, когато част от нашите „даоисти“ ви вбесяват, усмихнати като китайци. И вашият аристотелово-логически ум се взривява, защото е трениран в голяма степен в западната каузалност. Т.е. ако не намирате причинно-следствена връзка, не намирате и смисъл.
***
Обаче далекоизточният ум е устроен другояче – от Сидхарта до Лао Дзъ. Той е кръгов, плод на „самсара“, и търси „мокша“ (release from existence) или непостижимата „нирвана“. Нашата социокултурна ситуация в случая повече прилича тъкмо на „мокша“ – как да избягаме от вечното кръгово движение, на което сякаш робуваме.
***
Но няма как. Щот нашият „homo suffragens“, гласуващият човек, не прави пряка рационална връзка между как гласува и какво де факто иска. Нашите партии го „улесняват“ – те не си го „отглеждат“ чрез ясни политически програми, а му предлагат предимно привидности. Тоя е готин, оня не е, сега ще сменим единия с другия.
***
Между нас казано, “suffragor” е от т.нар. „страдателни глаголи“ в древен Рим – означава не само „гласувам за некви хора в Сената“, но и – по-важно – „препоръчвам“, „благоприятствам“.
***
„Благоприятствам“ ли казах? Не намирате ли връзка? Ето и пример, викам на помощ и Салустий Крисп – „fortuna suffragante“, в един негов текст това означава „благодарение на щастливия случай“. Или, по-простичко, „ако съдбата даде“.
***
Следователно: суверенът все още търси талант.
***
Не деобандски тип „ултраси“, не някой, който усложнява ситуацията, защото всеки разглежда своите отстъпки като далеч по-големи от тези на другите, не свръх-ексклузивитет от „салафистки“ тип, при който всички други салафити трябва спешно да бъдат скъсени с една глава.
***
Не това, което гледаме в момента – a fairly fickle bunch, компулсивни жертви на childish bickering, не. Може би нещо разумно, дясно, което мисли за частната собственост и не смята държавата за „дойна крава“.
***
А може би, както вика моят проектотъст, заклетият антикомунист и жестоко пострадал от живковския режим Игнат Игнатов: „Разкъсали сме помежду си духовните връзки на Общото съзидание и фанатично се стремим към пещерното си начало – тип всеки срещу всички. От общество се превръщаме в сбирщина“.
***
Към неговите думи ще добавя само още шест: няма такива партии, няма такъв метаморал.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
