Ф изиката, според Аристотел, е наука за онова, което древните гърци наричат “фюзис” (или “физис”, на новогръцки) – нещо като “природа” в общия смисъл, но не съвсем, поне според нашите съвременни термини като “природознание”. “Фюзис”, поне по нашия вечен учител от Стагира, е нещо телеологическо: природата е даденост, но същността й е по-скоро във формата, отколкото в самата материя; нещото е повече нещо само по себе си, отколкото в своето осъществяване. Ръсел ни предлага следното чудесно тълкувание: аристотеловата “фюзис” е майката на биологията, т.е. ние някак приемаме и философски, че жълъдът е потенциален дъб. Изглежда просто, но някой като Аристотел е трябвало да се сети пръв.
***
Аристотел, между нас казано, отхвърля категорично по-късната идея за “вакуума” – т.е. че в света може да има празно пространство, любима тема на Левкип и Демокрит. Което ни запраща директно в нашето съвременно битие. То отрича левкиповата възможност за подобно празно пространство и сякаш се връща към аристотелианството: ние (чрез социалните мрежи, тази отрова) го свеждаме до контраполюс на всеки реално съществуващ обект, а това е аристотеловото “несъществуване”- т.е. небитието, състоянието “Господ”, недоказаното.
***
Там е и целият културен froideur между нас и властта: ние не вярваме, че тя съществува легитимно, макар да сме я избрали, а тя, на свой ред, не вярва, че ни дължи по-добро битие, и съществува само за да се преизмисля в своя полза. Това е нещо като “русоистка” схизма – ние не им вярваме, те също не си вярват, и реалната схизма между власт и народ, който априори трябва да се ползва от нея, заминава в канала.
***
Ако властта у нас е небитие, състояние на “Бог” и „вертикалното взааимоотношение“ (а “Бог” е ненаказуем - чрез протести или else), излиза, че Бог съществува априори. Ерго, ние не можем да се бунтуваме. Но дори и да можем, най-неприятното е, че това е вид контролирана раздяла, която сякаш всеки път препотвърждаваме – и през 2013, и през 2020.
***
Вижте раздадените карти днес: никой не може да замени дори и една, за да направи royal flush - и дори обикновено (четирикоалиционно) каре, с което да „врътне“ другите.
***
За да излезем от този цуг-цванг, се изисква вид образователен и икономически стандарт, какъвто априори властта – врагът, както се оказва – няма как да позволи; ние сме привързани към ужаса на неовластяването (демокрация, anyone?), за нас той е необходим като солта. Живеем под заплахата на властта, но живеем и за нейна сметка.
***
Докато властта у нас просто се самопотвърждава и, още по-лошо, преутвърждава. Нейните олигархични проявления са там, но по-големият проблем е в самата органика - че тя си иска своите 10-15К депутатски на месец.
***
Обаче сега „сметката“ идва, with a vengeance. Winter is coming, този път наистина.
***
Накратко, и по Хюм някак, ние в БГ живеем винаги “под” властта, а не “над” или пък на равна нога с нея.
***
Ние все така сме сякаш вертикални азери, а не, да речем, хоризонтални словенци. Както казва и Фаулз, цената на осигуряването на течаща вода във всеки дом е фактът, че вече никой не цени водата.
***
Донякъде така и с тока: трябва ли да стигнем до режим на тока, за да разберем, че сегашната политическа класа прави нещо грешно, или пък направо бездейства?
***
Срам и позор. Не лекуват болестта и причините й, а медикаментозно поддържат болния. Тва е достойно даже да се запише над сегашното Народно събрание.
***
Да напомня нещо важно: “детерминизъм” е философска концепция, която признава обективната закономерност и причинно-следствената обусловеност между всички явления в природата, че и в обществото. Според тази иначе леко жалка концепция (ако не броим Спиноза), битието е напълно рационално, тъй като абсолютното познаване на дадена ситуация гарантира безпогрешното предсказване на бъдещото й развитие, но въпреки това се настоява, че предопределението движи света.
***
Т.е. според детерминизма всичко, включително моралният избор, е изцяло преопределено от причини, заложени в миналото и съществуващия умствен софтуер, и които изключват свободната воля и самата възможност индивидът да действа по друг начин. Някой там като Кристоф Кох ни се смее, още е жив.
***
А може би всеки наш “свободен избор” е резултат от определени други условия, над които нямаме никаква власт? Мислите ли са това?
***
Пак помислете. Дори и да можехме да установим обратното, пак по Фаулз – пълна свобода на волята, - пак щяхме да сме ограничени по Хюм, тъй като за постигане на що-годе свобода ни е необходимо свободно поле за избор, както и самата свобода да избираме вътре в него. На практика, ние сме ограничени в рамките на възможните, осезаемите и осъществимите действия. Ерго, няма как да променим системата отдолу нагоре.
***
Живеем във вид затворническа килия, и само в нея можем да се почувстваме относително свободни, само понякога. С глупашките си избори от 2001 насам стигнахме до това дъно, и никой не ни е виновен. Съответно, вместо да сме Чехия или Словения, ние сме нищо подобно.
***
Морално разпарчетосана уж общност, в която всеки ненавижда всекито, брата си, докато самостоятелно и в разрез със системните правила сглобява свой собствен живот, без никакво отдаване и идея за груповост, системни решения и споделено усилие и при успехите, и при провалите.
***
Съществуват ситуации, при които Евклидовата геометрия не е валидна; но е напълно достатъчно тя да изглежда вярна за обичайните цели на сегашната власт. И за нейните пермутации.
***
Не е карнавал без малко смърт, както се казва в един чуден еквадорски филм. Това сме ние: без малко или повече доцмрежова разправия не само не е интересно, но вече е и някак невалидно.
***
Липсва ни трансът на самонаблюдението: там е ключът.
***
Голямата ни същностна трагедия е, че не можем да намерим излаз как нововъзникналата ниска средна класа да си харчи парите, както иска, щот и те копнеят да живеят. Това вече веднъж е описано от Хайдегер, но да пробвам и аз: най-лошото в “полубогатия” живот е остойностяването на удоволствието, неспособността да си го представим по друг начин освен като неразривно свързано с придобиване.
***
И тук е мястото да ви кажа нещо умно, дори без Хайдегер: притежателят е този, който винаги се оказва притежаван.
***
Отиват си хората на духа и творците, доколкото ги е имало, и не говоря за Рашидов или бясно надценения Антон Дончев, Бог да го прости. Системата се храни културологично от евтини и повърхностни удоволствия, както и чрез липсата на критична мисъл.
***
Включително и чрез свободата да не питаш.
***
Чърчил (или някой), да го перифразираме: "Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. Вие избирате от кои да бъдете".
***
Se non è vero, è ben trovato. (Намигващо човече.)
***
Когато Перикъл остарява, опонентите му започват „антирекламна кампания“ срещу него. Говорят за гения Фидий, че е откраднал част от златото в статуите, които е изваял, и прокарват закон срещу неговия приятел Анаксагор – нещо от сорта, че вместо нормалната политеистична религия, проповядвал нещо друго. По този закон те го обвиняват (забележете, човекът, който пръв е донесъл философията на атиняните!) в несъща проповед – че Слънцето било нажежен до бяло камък и че Луната била от пръст. И това към философа, който ни е дал отношението към ума (nous). Сами разбирате, че още в V-ти в. пр. Хр. е имало неуспели “медийни” плъхове и сякаш платени фейк-медии.
***
Аз често коментирам българската политика, но още по-често изпадам в онова португалско saudade – нещо като депресия, нещо като несъзнат лилиев копнеж, нещо като нищо на света.
***
И все още чакам, като най-глупавия стрелочник на света, че рано или късно през българската политика ще мине и влакът на рационализма, а не онзи, товарният, на детерминизма.
***
И че голяма част от извънградските възрастни хора ще се светнат, че – исторически, за пръв път – сме от страната на победителите като членове на ЕС, колкото и минималната пенсия да не мърда над реалните 600 лева. Което, само по себе си, е свинщина, но за това – друг път.
***
Не забравяйте и Стоян Михайловски (щот то българският народ е по-търпелив и от Гризелда): в царството на тиквите кратуната е цар.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
