Налага се да започна с най-важното: вглеждането в миналото на Русия неизменно предизвиква хем културно-историческа тръпка, хем истинска качествена уплаха (както би ме подкрепил и моят вечен любимец Емил Чоран).
***
Глухо минало, вечно изпълнено с чеховско очакване, но и с подземна достоевска тревога, минало на озарени къртици, на няколко пъти – от декабристите, та през 1917 чак до Горбачов и Елцин. И нещо, което не подлежи на културно-исторически спор: нашествието на руснаците в Украйна днес е в някаква степен като монголското към Европа, това е вид политически абсолютизъм, и според концепцията на Путин (плюс съответната имперска доктрина) те трябва да нанесат решителен удар върху „слабата“ Европа.
***
Но НАШЕСТВИЕ е точната дума. Виждали сме го и преди, сто пъти поне, ако познавате историята. (А не съветската историография.)
***
Каква ирония само: Пьотър I искаше да завлече Русия в Европа (т.е. някак в The Century Of The Fruitbat, по Пратчет), но тя, kicking and screaming, реши да си остане вертикална, гранична спрямо европейското и някак фундаменталистки православна.
***
Още по-ироничното е, че православието и религиозният фундаментализъм не могат и не трябва да съ-битуват в едно изречение.
***
А пък „вертикална“ означава, че по подобие на Източната Римска империя (погрешно наричана „Византия“), алгоритъмът на властта е от горе надолу, а не като в пост-просвещенска Европа, където има поне порив за властови хоризонтал.
***
Това е „концептът“ на Путин и кликата около него – те смятат, че „работят“ срещу едно проядено от съмнения западно човечество, и сега е моментът да му нанесат завършващия удар.
***
Тук има и културно измерение – руският империум е свикнал да ползва руския спиритус за своите политически цели, т.е. според тях ние, европейците, нямаме такава богата душевност, а те – облягайки се на мъртвите си културни гиганти – смятат, че притежават цялата душа на света. За това предупреждаваха и Бродски, и Бердяев, и Шаламов. В днешно време към тези същите предупреждения се присъединиха и Ерофеев (Виктор, не моят любимец Веничка), и Акунин, и Каспаров, и въобще всички, които според официалната руска пропаганда са „предателите“.
***
(Между другото, и това сякаш казва всичко: в днешна Русия Шаламов не е велик със своите „Колимски разкази“ от системата ГУЛАГ, а просто „кашкавален“ предател, слабак-антисталинист etc.)
***
Между другото, руският империум влияе чудесно (на моменти и финансово) върху своите полезни идиоти зад граница, почти както след Октомврийската революция. Опира се и на дебилизираните, и на изхвърлени от социалното състезание. И в Естония, и у нас. Само дето у нас – и донякъде в орбанова Унгария – намира плодородни подмоли, в които да хвърли отровния си хайвер.
***
Всъщност руската власт никога не е мислила в русоистки смисъл - тя е специалист по избухването и геноцидите. Било то кавказците, Голодоморът или бомбардирането на цивилни граждани днес. Това се дължи на неотдалечеността от произхода, на неспособността да се видиш в световен контекст, да приемеш хуманистките принципи. Впрочем на никой в тази държава (извън Питер и части от Москва) не му дреме за хуманистките принципи още от варяжки времена.
***
„Ние НЕ СМЕ Европа“, казват те. „Ние сме нещо друго, пазители на печата на Третия Рим, можем да си правим, каквото си искаме“. Така заприличват на були-то в дадено училище – дангалакът, който безнаказано иска стотинките на всички деца, но всъщност сам е имал много лошо детство.
***
Те, с изключение на един изразен градски елит, смятат, че духът е на четвърто място поне – след руската земя, плът и кръв. И винаги, че отделният човешки живот значи по-малко, отколкото Родината, обратното на европейския пост-просвещенски персонализъм. Ерго, и днешна путинова Русия като цяло прилича на лидера си – амбициозно и потиснато ченгенце-мутричка, пораснало чрез службите (убийства, квот там „надо“), което по брежневски ще я затрие в този й вид по афганистански тертип. Помнете ми думата.
***
Всъщност, те никога не мислят, те предимно чувстват - това го знаем още от Тургенев.
***
Не само Тургенев, извинете - още от Иван Грозни развиват „обсадното мислене“; смятат, че някой – най-вече Западът, днес донякъде и Китай – копнее за тяхното безкрайно пространство.
***
И сега – Путинова държава, която вече е в стадия, в който интелектът не притъпява и не размива обладанията. Те не познават вредното действие на размишлението, както и крайните точки на самосъзнанието, което поражда културно оплодотворяване, невкорененост и политическа анемия.
***
И, дет пак вика Чоран, макар и по друг повод: те, руският империум, смятат Запада за малокръвен.
***
Нищо (казват си путинистите) не привиждаме като истински враг, нищо живо, което да ни устои, вие сте либерални пизди. И там, и тук, те дочуват само това, което искат. И попадат в жалката хипотеза на т. нар. „cognitive bias“, според който светът се простира само дотам, докъдето вече е познаваем. Отвъд това е сива зона, нищо, nihil.
***
И много интересно: като че никога не чуват собствените си гении – от Достоевски до Бродски. Или пък, ако ги чуват, ги интерпретират спрямо социокултурната си вечна доктрина за измамно величие.
***
Ерго, въпрос: кой може да се изправи срещу крачещите предразсъдъци, и срещу тях не можем ли да изправим поне видимостта на някаква руска увереност? Да не говорим пък за руска нормалност?
***
Тук, между нас казано, има една априорна путинова грешка – и тя е, че другарят Си би се включил на негова страна.
***
Мне, другарят Си е най-хлъзгавият другар в историята на държавно-капиталистическия комунизъм. Защото другарят Си, при силен долар, почва да си прави други сметки на дървеното сметало с топчици, изобретено още от династията Xia. (Или пък на най-новото си Lenovo.)
***
Разбира се, от Просвещението насам Европа непрекъснато обезсилва идолите си (Русо, Волтер, Бърк) в името на прословутата либерална търпимост, дори в поне три войни се сражава в нейна защита. Вместо да се възползва от сталинистката грешка на Путин, расъл с идеята, че СССР сам е смазал нацизма (да, никой не е дал повече жертви, body count-ът е направо немислим). Но без втория фронт на бъдещото НАТО и безвъзмездната техническа и всякаква помощ на съюзниците средният Серьожа нямаше да стигне до Берлин, камо ли да се наслади отмъстително на 15-годишни германки.
***
Номерът със съветската/новата руска имперска власт е следният: дори съмненията й са предрешени убеждения. Тя смята, че има право да се позовава на тях и това оправдава всяка агресия – от Грузия до Украйна. И трагично зациклилата „спецоперация“ в Украйна вече наистина започва много да прилича на Афганистан, но то в руския nous няма понятие за военен провал. Дори Руско-японската война от началото на 20-ти век е представена като победа.
***
В този смисъл, руският империум проявява симптоми на изнервеност, вяли гърчове на атрофирали инстинкти.
***
Има нещо страшно опасно обаче: разрушаването на идолите влече след себе си и разрушаване на предразсъдъците. Оттам и дрънкането на (за?) ядрени оръжия.
***
А предразсъдъците, органичните фикции на една отделна цивилизация като руската, съхраняват нейния политически и културен облик, парадоксално или не. Путин е длъжен да почита всички съветски и имперски „богове“, за да препотвърди собствената си власт; тук има и силен елемент на суеверие и дори обред (ако ще го разглеждаме културно-антропологически).
***
Самият Путин работи, по принуда, с условности. Издига в култ собствената си прищявка, например с анексията на Крим (за който наште български неваляшки се подмокриха, начело с главната неваляшка).
***
Но това, в крайна сметка, си остава евтин, нископлатен политически конформизъм.
***
Необходим е минимум безсъзнателност, ако някой иска да остане в историята.
***
За финал, помислете: когато предполагаемото ясногледство (включително полит-анализаторско) замени действието, действието се изражда, а с него и генералният предразсъдък, чието назначение е тъкмо да подчинява и да заглушава самия разсъдък и самото последващо действие.
***
Ерго, онзи, който самоизобличава фикциите си, трябва да се откаже от подтиците си. Но Путиновците не знаят това, защото то предполага самовглъбение и добро образование.
***
И ерго пак, никое джудженце, загрижено да опази интелектуалното си равновесие, не трябва да надвишава способностите си за анализ.
***
Блядь.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
