Да продължим за момент от предния път: в общоприетата употреба думата „красота“ и конструктът „морална доброта“ имат по-тесен обхват от разбирането за „истина“.
"Красота" е обичайно съюзно ограничените термини до определени аспекти на природата и видове човешки артефакти и наслагвания на общия вкус. Разбира се, там има и нещо „магическо“, но то се е променяло културологично през времената. Кайа Гърбър, примерно, в началото на 17-ти в. нямаше да е невероятно красива; трътлестите и някак питчести модели на Рубенс, примерно, щяха да бъдат мяра.
***
Добродетелта, на свой ред, е по същия начин ограничена до моралните ни отношения с нашите околни. И двете ограничения обаче са произволни и неоправдани, заради строго релативисткия момент.
***
Същността на обективната красота е хармоничната форма, но и тя се е променяла многократно през вековете. Важен тук е смисълът на художественото творчество, т.е. спонтанното създаване на хармонична форма, която красноречиво изразява най-доброто, т.е. най-вярното, интерпретативно разбиране на художника или актьора за неговия "обект".
***
А има ли изобщо обективна красота? Клара Серена Рубенс, дъщерята с тройна гуша от картината на баща й, или Кендъл Дженър от 21-ви век? И още по-забавно: am I still fat-shaming women, like I always did? (смешно човече).
***
Тук ще е разумно да напомня за същността на естетическата реакция – тя е чувствително осъзнаване и възхищение от природната и създадената от човека красота. Същността на художествения отклик е чувствителното разбиране на изкуството като значително изразително средство. Когато тези творчески и пресъздаващи процеси се дефинират по този начин (който смятам за що-годе обективен), става ясно, че няма нищо в крайния свят, на което човек да не може да реагира естетически, било то пресъздаващо или оригинално.
***
Няма нищо, което Бог може да създаде в науката или технологията, абстрактно или конкретно, което да не може да бъде и естетически удовлетворено.
***
А вие защо смятате, че всяко мнение, за каквото и да било, е валидно? Нищо подобно.
***
Ще ви дам пример: повечето фенове на „Пинк Флойд“ смятат, че „Mother“ на Роджър Уотърс от „Стената“, е велика песен за майката, един вид ода от страна на сина. Съгласен съм донякъде, мога да я изсвиря и изпея дори, но истината е, че когато хората не владеят добре английски език, им се губи вторият план, и в случая не знаят за суперсложните отношения на малкия Роджър и мама Мери, след като тате го убиват във Втората световна. Т.е. нарочно красивата “Mother“ всъщност разказва за една зловеща, обсесивна и непоносима майка, която се меси и управлява живота на „героя“ на Роджър, част от началната „виновата“ (guilt-trip) концепция на днешния изразен хайверен социалист Уотърс. И тъкмо това разбиране я прави още по-велика песен. Стига да прозирате отвъд.
***
В по-общ смисъл: тя е свидетелство за "елегантно" математическо доказателство (с тониката от „сол“ и после включването във „фа“), "елегантна" научна формула или демонстрация, сякаш добре проектиран висящ мост; няма нищо, което истинският артист като Уотърс да е създал с почтеност и проницателност, което да не притежава формално естетическо качество (красота) и изразително значение (художествено съдържание). Разбира се, преди от гений да се превърне в политическо посмешище, но това не отменя неговото непостижимо.
***
Целият последвал албум “The Pros and Cons Of Hitch-Hiking”, впрочем, е брилянтно доказателство за непризнатия, отхвърлен гений.
***
И тук ми хрумва нещо: аз, например, още от 1993 знам, че Георги Господинов е талантлив писател. Публикувал съм го в „Егоист“, той още тогава беше блестящ автор, свързва ни приятелство. И сега малко ми е смешно, когато внезапно има опашки за него. Но да, чудесно.
***
Виждате ли? Трябваше да вземе „Международен Букър“, за да се поинтересувате по-дълбочинно. Някои от вас – дори да изровят първите му творби в „Литературен вестник“ и, ако не ме лъже паметта, в мъничкото, но важно списание „Витамин Б“.
***
Може ли да се съгласим едновременно, че Грейс Кели и Невена Коканова са красиви, че Майли Сайръс и Марк Ронсън са талантливи, че Юлия Кръстева и Юрген Хабермас са умни? Например, например.
***
Що се отнася до "доброто", със сигурност е важно, че продължаваме да използваме същия инстинктивен платонов термин "добро", за да обозначим „правилното“ морално отношение и поведение на човека към неговите ближни. Но за Платон смятам да направя нещо като поредица тук, за да обясня откъде тръгват идеите и днешната европейска мисловност.
***
Следователно човешките ни отношения помежду ни са повече или по-малко "добри"; ние сме повече или по-малко "добри", а не банални и лоши априорно, тъй като се отнасяме към себе си и към другите повече или по-малко достойно или истински.
***
Нашето човешко общество е "добро" пропорционално на това доколко хората, които го съставят, са сами по себе си "добри" и се държат както трябва (décemment, нещо като „прилично“). Помислете.
***
Всъщност е възможно, поне по принцип, да се преценяват аспектите на една култура или дори цялата култура като повече или по-малко "добри" или "лоши" - по същия споменат критерий за автентично човешко благополучие. Всичко се променя с неуловима бързина: неукият става милионер, старателният все повече ще си търси работа.
***
Но вас, разбира се, далеч повече ви вълнува някак спортния политически въпрос „ма какво ще стане сега“.
***
Кой ще е шампион, разбираема психологическа нагласа. Имам лоша новина – няма да сте вие, гражданите.
***
„Онзи“ запис е просто coup de théâtre.
***
Индуциран от прихвостите на некви руски государи.
***
Ерго, имаме проблем и с естествения интелект в реакциите.
***
Знаете, вероятно, че екстензивните политически модели работят до изчерпване на ресурса, някои от вас вече са го живели.
***
Големият въпрос е: пак ли?
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
