А не - „бъди себе си“
Путиновата държава е – или вече e била, без да забележим? - квази-хобсианска, егоистична и себична. Тя се основава на желанието за налагане над „малкия“, на инстинктивната идея, че по ницшеански волята и силата винаги вземат връх, че насилието е по-ефективно от всяка либерална идея за справедливост и право. Ерго, всеки вид неотменими права се възприемат като противоестествени и като противоречащи на „традиционния“ морален и социален ред, основан върху православието.
***
Същото, с леки изменения, може да се каже и за САЩ, но с една съществена идеологическа разлика, формулирана още при Андрю Джаксън (а по-напоследък – и от Бжежински) – че американците формално се борят за демокрация, но с понякога с тоталитарни средства, според казуса.
***
И с това можем да сложим край (за момент) на произточния срещу прозападния дискурс.
***
Що се отнася до мен: често съм „хранен“, че съм ястребовски русофоб (някой помни ли „Ястребовски“ на Свобода Бъчварова, т.е. на Тодор Колев в „Опасен чар“?), но няма такова нещо: аз правя най-важната разлика – между руския империум и руския спиритус. В момента руският империум варварства в Украйна, докато руският спиритус с право се чуди защо и той трябва да страда от тази, строго погледнато, военна инвазия, както и да ѝ викат според предписанията на Лавров.
***
Между другото, аз лично съм православен, но това не ми пречи да забележа следното: православието всъщност е новата „неосъветска доктрина“, заменила комунистическата. Това, ако не се лъжа, е теза на моя приятел и съмишленик Иван Стамболов, и ме изкушава са го нарека напълно валидно.
***
Съветските куки изгубиха идеологичното и внезапно прегърнаха християнството, без да разбират нищо от него.
***
Оттам и бесния антиинтелектуализъм в днешна Русия, пък и не само, имаме ги и тук; гордостта да не знаеш, гордостта да си прост, да си „какъвто си“, да няма културен посег да надскочиш това “какъвто си”.
***
Да правим разлика, ако искате, между същината на православието и руската войнственост, пришпорена от идиотската концепция за Трети Рим.
***
Да обясня, ако някой случайно, ама напълно случайно, не е чел: Москва наистина си смята за „Трети Рим“, в смисъл на империя-наследник. Първият Рим е очевидният, вторият е „византийският“ източен, съответно Русия трябвало да е третата православна империя. Не знам дали ви шокирам, но да, това е. И то ужасяващо прилича на концепцията за „Третия Райх“.
***
Да преговорим: Първият райх е Свещената Римска империя, от стария Ото Първи през XX век, та чак до 1806-а, щот немците, ентшулдигунг, не търпят италианци още от Ромул Августул. Това донякъде е шега.
***
Вторият е германската империя след френско-пруската война от 1871, до края на Първата световна 1918, оттам и думата „кайзер“.
***
Третият райх е идея от 1923, когато младите бъдещи хитлеристи вече почват да обличат кафяви ризи, организирани в SA („Sturmabteilung“, нещо като “storm troopers”, откъдето и онова на Джордж Лукас в “Star Wars”).
***
В този смисъл, Путин днес също мечтае за трети райх, ако позволите този шеговит паралел (макар че да, нищо не е за смях). Ако първият там е Руската империя (включително Невски като протофюрер, воювал с „швеците“, включително по-късно Пьотр I, Екатерина Велика и „немците“ Романови), вторият – след Първата световна и болшевишката революция, а именно СССР, то Третият, поне ако слушате Захарова и Песков, е на път.
***
Само да попитам: ТРЯБВА ли непременно да се заема страна? Не можем ли да сме рационални копелета, с извинение за думата, които разчитат най-вече на своето просвещенско рацио? Или мечтая за твърде много?
***
И „йощ“, по вазовски: защо всички се държат, сякаш са родени на 50-plus?!? Това не е зрелост – това е диагноза.
***
Чувствам се сам, сякаш последният солипсист. И нито познанието, нито вярата - нищо не помага.
***
Разтворена към това, което сме днес, сократическата вглъбеност става еквивалент на вярата. Но тази вглъбеност при малцината българи, които провиждат отвъд информационния поток, е далеч по-дълбока – заради самооттегляне, предизвикано от страха от абсурда.
***
Нашият вътрешен Сократ е хем симпатичен, хем автопатичен. От лудостта ни спасява като че единствено подозрението, че да научаваш означава да си припомняш.
***
Ерго, просвещенско рацио, все още, да не бързаме да откачаме. Буди себе си, а не мантрата „бъди себе си“.
***
Разликата е една буква, но тази буква сякаш съдържа самото битие, самия порив да се надскочиш, да бъдеш поне версия 2.0 на себе си.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
