Алфа Рисърч: Паритет между БСП и ГЕРБ|Vesti.bg

И нтензивността на политическите интриги през последния месец разколебава както готовността на избирателите да участват в евроизборите, така и подкрепата им за водещите формации.

Това показва национално представително проучване на Алфа Рисърч (alpharesearch.bg), проведено по домовете в периода 20-30 април 2019г., сред 1015 пълнолетни граждани от цялата страна.

Електоралните щети за ГЕРБ, регистрирани още в края на месец март, продължават да отнемат от подкрепата за управляващите, която обаче не се трансформира в категоричен превес за БСП.

В резултат, на официалния старт на предизборната кампания за Европейски парламент се запазват паритетните позиции между двете партии, с минимален аванс от 0.5% в полза на БСП.

Проучването очертава по-важните тенденции в моментната ситуация. Спад в очакваната избирателна активност. Сигурните, че ще гласуват на 26-ти май, намаляват от 35% в края на март до 32.9% в края на април. Което означава около 2.1 млн. избиратели, готови да отидат до урните. Както и преди месец, с по-висока мобилизация се открояват симпатизантите на БСП.

Паритет в подкрепата за БСП и ГЕРБ,

с минимално преимущество за социалистите. Имотните скандали продължават да отронват симпатизанти от ГЕРБ. Резултатите от проучването обаче не позволяват да се каже, че това води до ясна тенденция за доминация на БСП.

Предимството, с което социалистите влизат в кампанията, е символично. 32.7% от решилите да гласуват биха дали гласа си за БСП, срещу 32.2% за ГЕРБ. В полза на БСП работят: имиджовите щети за управляващите в резултат от имотните скандали, по-високата мобилизация на традиционно подкрепящите я възрастни избиратели в малките населени места, ръстът на недоверие към ключови фигури от ГЕРБ. Потенциалът за ГЕРБ, обратното, е във: по-широката му електорална периферия в големите градски центрове, вътрешните противоречия в левицата, слабата все още мобилизация на конкурентните дясно-центристки формации.

Запазваща се подкрепа за ДПС, с лек отлив след обявяването на листата.

ДПС влиза в предизборната кампания с потенциал от 9.3% сред решилите да гласуват. Доколкото в евроизборите могат да участват само граждани, живеещи на територията на страните членки на ЕС, Движението няма да може да разчита на обичайните си гласове от Турция. Възможно е обаче да мобилизира в последните дни избиратели в страната и сред българските турци, живеещи в други страни-членки на ЕС. Ако това се случи, то ще увеличи тежестта си в крайния резултат и ще запази третата си позиция.

Продължаваща концентрация на националистически вот около ВМРО.

Партията подобрява позицията си от март и стартира кампанията с подкрепата на 6.0% от решилите да гласуват. Поотделното явяване на трите партии от Обединени патриоти намалява влиянието им, но както отбелязахме в мартенското проучване, шансът някоя от формациите да привлече симпатизантите от този сектор, би могъл да ѝ гарантира мандат в Европарламента.

За момента като такъв център се очертава водената от А. Джамбазки листа на ВМРО. Това отслабва позициите на другите партии: листата на НФСБ „Патриоти за Валери Симеонов” стартира кампанията с 1.7%, а на Атака – с 1.2% от решилите да гласуват. Вотът и за трите националистически формации обаче е силно реактивен към конюнктурни събития и едно радикализиране на ситуацията е способно за кратко време да предизвика значими амплитуди в него.

Мобилизационни предизвикателства пред Демократична България.

Обединението между „Да, България”, ДСБ и „Зелено движение” стартира кампанията с 4.5% подкрепа сред решилите да гласуват и съществен дял дясно-центристки избиратели, които все още не са взели решение как ще постъпят в изборния ден. Шансовете на извънпарламентарната коалиция за представителство в Европарламента са пряко зависими от способността й да привлече колебаещите се десни избиратели в хода на кампанията, както и да разшири влиянието си в повече региони и населени места.

Фрагментация на алтернативния вот.

Настоящото проучване на Алфа Рисърч беше проведено с аналог на реалната интеграла бюлетина, включващата всички листи и независими кандидати за членове на Европейския парламент. Резултатите показват, че при реалното включване на повече формации, а не само на основните, между 13% и 17% от гласовете могат да бъдат разпръснати между листи и независими кандидати, извън посочените по-горе.

С по-различима подкрепа сред тях се открояват Воля (1.7%) и „Коалиция за България” (1.2%). Трудно е да се определи дали проектовотът за коалицията около АБВ се дължи на самата партия, или и на името, с което БСП се явяваше в поредица предишни избори. Ако има такова влияние, то до изборите БСП може да си върне частично този вот. Сумарната подкрепа за независимите кандидати е в рамките на 3.5%, като към момента нито един от тях не се откроява като мобилизиращ достатъчен вот, който да му осигури представителство в Европейския парламент потенциал. 2.2% биха отбелязали позицията „не подкрепям никого“, въведена с обявяването на гласуването за задължително.

След придобилите силен отзвук имотни скандали, основните интриги в оставащите до вота седмица са: първо, ще успеят ли водещите партии на политическата сцена да спрат отлива на симпатизанти от тях и да ги убедят в предимствата на своите кандидати за Европейския парламент, което ще определи изхода от надпреварата ГЕРБ – БСП и второ, ще успее ли някоя от по-малките формации да се заяви като политическа алтернатива, което ще покаже ресурсът за промени във вътрешен план.