Н а 12 декември България и Румъния бяха приети официално в Шенген и по суша, като решението влиза в сила от 1 януари 2025 г. Решението беше взето официално на редовното заседание на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел.
След първоначалната политическа радост и еуфория, възникват редица въпроси относно промяната в пътуванията, която неминуемо ще настъпи. На тях отговори директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов в интервю за Vesti.bg.
Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект. Началото му е поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург – и постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямата зона за свободно пътуване в света.Освен че улеснява свободното движение на хора без контрол по вътрешните граници, Шенгенското пространство е от значителна полза за европейската икономика. Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души.
Комисар Златанов, с влизането на страната ни в Шенген у българите възникват редица въпроси. Как например ще пътуват малолетни, непълнолетни, деца на разведени родители?
Ще пътуват така, както сега пътуват през аерогарите с шенгенски полети, т.е. там няма граничен контрол и не се следи този въпрос. Аз и преди съм казвал, че когато има спор между двама родители за пътуванията на общите им деца, единственият легален начин е чрез подаване на молба до съда, който да се произнесе по този въпрос.
По принцип това е законовата практика във всички европейски държави. В България преди години, за допълнителна сигурност е издадена и заповед, с която Гранична полиция иска такива декларации на КПП-тата, но това е чисто българска практика, която сега е несъвместима с шенгенските правила.
Пътуването, когато няма граничен контрол от България например за Гърция или Румъния, ще прилича на пътуването от област София до област Пазарджик.
Ще има ли някакви промени, когато влизаме в България от страна, която не е част от шенгенското пространство, като Турция например?
Няма да се промени нищо, остава сегашната организация. Т.е. остава целия граничен контрол, проверки от всички органи, освен гранична полиция, като БАБХ, НАП и т.н. На външните граници на България с Турция, Сърбия и Северна Македония, както и на пристанищата и летищата за кораби и самолети, идващи от страни, които не са част от Шенген организацията на работа остава същата.
Традиционно летният трафик към южната ни съседка Гърция е изключително натоварен и КПП-тата се образуват опашки. Ще се облекчи ли той след влизането ни в Шенген?
Да, естествено. Но тук искам да направя едно уточнение – всяка държава има право да възстанови контрола по границите си, когато тя прецени, по някаква мотивация, за какъвто период от време иска, естествено позволен от шенгенските правила. За това си решение следва да уведоми останалите държави членки на Шенгенското пространство.
Т.е. ние нямаме гаранции, че например Гърция няма въведе в един момент, поради някакви си техни причини, граничен контрол само от техни граничари. Такава вероятност е напълно възможна да се случи. Същото се отнася и за Румъния.
Ние, например, заради приетия ангажимент между четиримата министри на срещата в Будапеща, ще възстановим веднага, т.е. от първата минута на 1 януари 2025 г., ще възстановим този контрол по българо-румънската граница. Но той няма да бъде стриктния 100-процентов контрол, който е сега, а ще бъде по наша преценка на кои хора и автомобили да бъде извършен, за да не натоварваме излишно трафика.
Какви са новите предизвикателства пред Гранична полиция с приемането ни в Шенген?
Има много големи предизвикателства за колегите, които работят на вътрешни граници, тъй като те трябва да продължат да обезпечават сигурността страната по отношение на границите, какво влиза и излиза, и като мигранти, и като контрабанда, но ще го правят на изнесени пунктове извън сегашните гранични пунктове.
Т.е. някъде по пътищата, където хората ще виждат и ще усещат как наши патрули избирателно дали на случаен принцип, дали на базата на някаква информация и анализ решаваме да проверим точно техния автомобил например. Но това няма да се различава кой знае колко от проверките, които и в момента се извършват във всеки един град или на всеки един път.
Значи по този начин ще се следи и за нелегалната миграция например?
Точно така. Ние, освен че разполагаме с оперативна информация и знаем какво е интересно за нас, ще го правим по един такъв начин, по който сме определили предварително рисковите профили на автомобили или хора и чрез именно този контрол ще противодействаме. Знаем как, така че е въпрос на напасване естествено в първите месеци, но нещата ще се променят.
Ще има ли информационни кампании за разясняване на новите правила на гражданите?
Ние вече сме в такава кампания, като постоянно подаваме информация и разказваме по медиите, но естествено ще има такава кампания още през януари в зависимост от поставените въпроси, които горе-долу са едни и същи. Но искаме да видим първо как ще процедират и нашите сухопътни съседи в Шенген, а именно Гърция и Румъния, за да бъдат адекватни и нашите съвети към гражданите.
Кое е най-важното, с което всеки един българин трябва да е наясно от 1 януари?
Най-важното нещо е, че хората трябва да са търпеливи, ако бъдат спрени за проверка, въпреки че няма 100-процентов граничен контрол и трябва да оказват съдействие на граничните служби, в случая на Гранична полиция, тъй като ние продължаваме да имаме ангажимент и по отношение на престъпността.
Т.е. ако се превозват мигранти, наркотици, акцизни стоки или нещо друго, то това подлежи на преследване от закона и ние сме длъжни да гарантираме на останалите български граждани такава сигурност.
Главен комисар Антон Златанов е преподавател в магистърска програма „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ във Военна академия „Г. С. Раковски“, както и във Факултет „Полиция“ на Академията на МВР. Лектор в редица международни курсове в направлението „Обществен ред и управление на тълпа“ на Европейски полицейски колеж (CEPOL). Автор на монография „Теоретични и правни аспекти в дейността на полицията по опазване на обществения ред при масови мероприятия“, издание на АМВР.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
