- Китай, Португалия, Нидерландия и Великобритания последователно се опитват да доминират търговията през Ормузкия проток и Баб ел Мандеб чрез военноморска мощ, пристанища и търговски споразумения.
- Британците установяват контрол над Аден през 1839 г., а след откриването на Суецкия канал през 1869 г. укрепват влиянието си върху ключовия маршрут към Индия.
- САЩ също имат ограничения: Иран и хусите могат да нарушават корабоплаването с ракети, мини и дронове, доказвайки, че военноморското превъзходство не гарантира траен контрол над региона.
Кой всъщност контролира Ормузкия проток?
През последните месеци Ормузкият проток и протокът Баб ел Мандеб се превърнаха в символи на геополитическото съперничество. Който контролира тези тесни водни пътища, определя движението на морския трафик от Арабско море и Червено море към Индийския океан, а с него и потока на изключително важна част от световната търговия, пише Ибрахим Ал-Мараши за The Conversation.
Конфликтът за контрол над тези протоци обаче е почти толкова стар, колкото и съвременната морска търговия. Войната между САЩ и Иран за тези стратегически тесни места е само най-новата глава от многовековната история на опитите на сили извън региона да оказват влияние върху Близкия изток или да го доминират по море.
Китай по време на династията Мин предлага един от най-ранните примери за проектиране на мощ от страна на държава извън региона чрез военноморска сила и дипломация. През 1405 г. китайският адмирал, изследовател и дипломат от мюсюлмански произход Джън Хъ предприема първата от седемте си експедиции през Индийския океан. Начело на флоти от над 300 плавателни съда той достига град Ормуз около 1414 г., а след това и Аден в Йемен, преминавайки през Баб ел Мандеб към Червено море.
Тази Pax Sinica (китайски мир) не установява контрол над протоците. Вместо това тя създава силно търговско присъствие, основано на демонстрация на военноморска мощ, дипломатически мисии и щедра размяна на дарове. За разлика от по-късните колониални сили, Джън Хъ не създава колонии в Ормуз или по Арабското крайбрежие. Вместо това той се включва в съществуващата търговска система, изградена от арабски, персийски, индийски и източноафрикански търговци в региона.
Експедициите показват и ограниченията на прекомерно разширеното морско влияние. След последното плаване на Джън Хъ през 30-те години на XV век промяната в приоритетите на династията Мин слага край на експедициите. Държавата вече не желае да инвестира във военноморския си флот и неговата поддръжка.
Днес Китай се позовава на плаванията на Джън Хъ, за да придаде историческа легитимност на отношенията между Китай и Близкия изток. Пекин представя съвременните си инвестиции в инфраструктура, енергетика и пристанища, като например Гуадар в Пакистан, като възраждане на древни мирни отношения, чиито корени достигат до предмодерния Път на коприната.
През XVI век обаче нарастващият обем на световния морски трафик и пристигането на европейските колониални сили скоро поставят началото на по-насилствени и агресивни опити за овладяване на протоците.
- Военноморското надмощие на Португалия
Португалците са новатори във военноморското дело. Те въвеждат по-принудителен модел на морска мощ, основан на тежки оръдия, монтирани на океански плавателни съдове. През 1513 г. Афонсу де Албукерки атакува Аден в опит да установи контрол над достъпа до Червено море. Той не успява да превземе укрепения град на континента, заобиколен от стръмен планински терен.
Както САЩ ще установят векове по-късно, превъзходството по море не означава незабавна победа на сушата. Португалските военни кораби можели да унищожават плавателни съдове и да обстрелват пристанища, но господството над водите край едно пристанище не било равнозначно на контрол над сушата зад него.
През 1515 г. обаче Албукерки успява да превземе град Ормуз, където въвежда системата cartaz, платено разрешително, което търговците трябва да притежават, за да плават през Персийския залив и Индийския океан. По същество именно такъв механизъм се опитва да наложи Иран със сегашните си такси за преминаване.
Тази „Pax Lusitana“ (португалски мир) е по-насилствена от китайския ѝ предшественик. През 1622 г. сили на иранската династия на Сефевидите и кораби на английската Източноиндийска компания се обединяват, за да прогонят португалците от Ормуз и да отворят пътя за търговията.
Британското и нидерландското завладяване на търговските маршрути
След изгонването на португалците османски, сефевидски, омански, нидерландски и английски сили започват да си оспорват контрола. Системата е доминирана от мощни европейски кораби и местни владетели, които контролират както пристанищата, така и стоките, преминаващи през тях.
Нидерландската Източноиндийска компания навлиза в тези води през 1614 г. С подкрепата на тежко въоръжени кораби тя се установява в пристанището Моха в Йемен.
След изгонването на португалците нидерландците получават търговски привилегии през 1623 г. и започват да се конкурират с британските търговци в Бандар Абас, основния търговски център на Персийския залив, разположен срещу Ормуз.
Докато британците са известни с търговията с чай, нидерландците постепенно установяват господство в търговията с кафе. Дотогава тя е съсредоточена в ръцете на търговци от Моха, но нидерландците разбиват йеменския монопол, като нелегално пренасят растения от сорта арабика на индонезийския остров Ява, където започват да ги отглеждат в огромни мащаби.
Така нидерландците показват, че балансът на морската мощ може да се промени чрез контрол над производството и търговията, а не само чрез оръдия и принуда.
През 1839 г. обаче британците превземат Аден и надделяват. Те сключват споразумения със съседните владетели и племена в Южен Йемен, които им осигуряват фактически контрол над протока Баб ел Мандеб в зората на индустриалната епоха.
Аден скоро се превръща във военноморска станция за зареждане с въглища и комуникационен център, свързан с Индия чрез телеграфни кабели. Когато Суецкият канал е открит през 1869 г., британците установяват господство и над този стратегически проход, тъй като Червено море осигурява най-краткия морски маршрут до коронната колония Индия.
Британската хегемония постепенно започва да се опира на парни военни кораби и пристанища, както и на заеми и договори. Значителна част от това влияние се поддържа чрез местни съюзници по крайбрежието, от Аден до Кувейт.
- Поуки за САЩ днес
След Втората световна война балансът на силите отново се променя. САЩ изместват Великобритания, като изграждат военни бази, разполагат ударни групи на самолетоносачи и продават оръжие в замяна на петрол от Персийския залив. През 1980 г. американският президент Джими Картър заявява, че всеки съветски опит за установяване на контрол над Персийския залив ще бъде разглеждан като нападение срещу американските интереси и ще бъде посрещнат с военна сила.
Четиридесет и пет години по-късно Тръмп на практика, макар и вероятно неволно, демонтира доктрината „Картър“. Американски военноморски кораби вече се намират в Ормузкия проток, за да защитават свободата на корабоплаването, но именно войната, която Тръмп започна през февруари 2026 г., изложи морския трафик на опасност, като провокира Иран да наруши търговията в Персийския залив в отговор.
Историческият урок е, че макар морската хегемония на сили извън региона да е възможна, тя е временна и нетрайна, също като вълните, които я носят. Китай изоставя флотите си, Португалия губи Ормуз, нидерландците насочват вниманието си към Ява, а Великобритания напуска Аден. Доминиращите сили губят позициите си, когато се пренапрегнат, технологиите се променят и местните съюзи се пренареждат.
Иран и хусите, които наскоро превзеха Моха, не се нуждаят от ударни групи на самолетоносачи. Вместо това те използват ракети, мини и дронове, за да превърнат разходите за морско застраховане в оръжие. Колкото и мощен да е военноморският флот на САЩ, той не може да премахне способността на обществата около Ормузкия проток и Баб ел Мандеб да действат самостоятелно и да влияят върху събитията. Всяка империя преди него е установявала, че контролът над стратегически морски проход не означава контрол над политическата действителност и волята на хората, които живеят около него.