Г ЕРБ и "Обединени патриоти" предлагат премахване на правната фигура на така наречения "вечен длъжник", който с десетилетия изплаща, но не може да погаси задълженията си към своите кредитори. Идеята на управляващите е оформена като предложение за промяна в Закона за задълженията и договорите, което още днес ще бъде депозирана в деловодството на парламента.
Емил Радев: Манолова иска да легализира мутренските практики на колекторите
Новите текстове предвиждат 10-годишна абсолютна давност за събиране на дълговете от физическите лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, освен в случаите, в които вземанията произтичат от непозволено увреждане.
"Ние защитаваме добросъвестния длъжник. Нещо, което от самото начало искахме. След приключването на тези 10 години, кредиторите няма да имат право на претенция по съдебен ред или по друг начин да искат събирането на това вземане", аргументира предложението Искрен Веселинов от ВМРО.
Управляващите: Изгладихме противоречията за ДДС
По думите му това е първа стъпка към решаването на един голям проблем за не малка част от българите.
Веселинов обяви още, че депутатите от групата ще продължат работата си по изготвянето на законопроект, уреждащ личния фалит.
"Тази тема е важна за нас и трябва да ѝ се обърне особено внимание", подкрепи идеята Красимир Ципов от ГЕРБ.
В помощ на инициативата се обяви и евродепутатът то ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
От 3 до 6 месеца кредитна ваканция предлагат банките
"За съжаление България е единствената държава членка на ЕС, която няма правна регламентация, слагаща край на задълженията на физически лица. Нямаме нито абсолютна давност, каквато има в някои държави членки, нямаме и потребителска несъстоятелност", коментира той.
Според Емил Радев е нормално, след като държавата е въвела 10-годишна абсолютна давност за публичните вземания, такава да има и за физическите лица.
Жертва на лихварите от „Христо Ботев”: Станах роб
"Дори като почине длъжникът, неговите наследници продължават да дължат. Не е нормално подобно нещо да се случва в 21 век в държава от ЕС", категоричен бе той.
Какво представлява предложението за края на "вечните длъжници"
"Предложението цели да се сложи край на така наречените вечни длъжници. Начинът за това, според вносителите на проекта, е като се въведе 10-годишна абсолютна давност на задълженията на физически лица, които не са еднолични търговци".
Това обясни по-късно през деня в предаването "Плюс-Минус" по NOVA евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
Ако бъде гласувано предложението, след изтичането на 10-годишната давност, кредиторът няма да може да принудително да изисква погасяването на дадено задължение.
"Само с едно просто възражение на длъжника до съдебния изпълнител, че е изтекла 10-годишната давност, оттук нататък той няма да погасява това задължение, прекратяват се изпълнителните и съдебните дела”, обясни Радев.
По думите му такива казуси касаят около 600 000 български семейства.
"Трябва да има край в даден момент. Не може това да продължава безкрайно. Тези хора, въпреки че им е разпродадено цялото имущество, те продължават да дължат. И с всяка изминала година дългът се покачва – текат законови лихви, разноски по изпълнителните дела. Даже и след смъртта на длъжника, неговите наследници, ако приемат наследството, продължават да дължат", каза Радев. И припомни, че 10-годишна давност и в момента важи за публичните задължения.
"Продължаваме с въвеждането на така наречената потребителска несъстоятелност. Има проект на Патриотите, ще поработим по него. Добре е да се дава и втори шанс, не направо да се отива към несъстоятелност", коментира Радев.
Той очаква "огромен отпор" от страна на колекторските фирми.
"Това удря колекторските фирми, които събират дължими суми от преди 15-20 години", каза Радев.
Според Радев е важно България да сложи край на дълговото робство особено след кризата с коронавируса. Той очаква законопроектът да мине на второ четене през есента. Освен това е предвиден 6-месечен период до влизането му в сила.
Радев коментира и преговорите за плана за възстановяване на ЕС след кризата с коронавируса.
"Виждаме, че Съветът не успя да намери консенсус. Много е важно да имаме ясни параметри какво ще могат да ползват държавите-членки. Да се ползват първите 11 млрд. евро. Наистина е особено важно за пострадалите страни. Навсякъде последствията са много тежки", коментира евродепутатът по повод ситуацията в ЕС.
Още от дискусията вижте във видеото:
