В исшият съдебен съвет (ВСС) е внесъл проектобюджет за 2026 г. с искане за почти 1 милиард евро (около 996 193 700 евро), което е значително увеличение спрямо предходната година.
В тази сума основен дял заемат заплатите на магистратите и служителите, като се предвижда увеличение на възнагражденията с около 18%. Това би довело до средна месечна заплата на съдии, прокурори и следователи от над 10 300 лв., спрямо текущи около 9000 лв. след последното увеличение през март 2025 г., когато възнагражденията скочиха с 16%.
Особено впечатляващо е искането за заплати на членовете на ВСС,
които в момента получават около 20 000 лв. месечно и искат увеличение съответно до около 24 000 лв. на месец. Това е значително над средното заплащане в съдебната система и е причина за обществено недоволство.
Тези искания и предложения идват в контекста, че ВСС вече близо три години е с изтекъл мандат – от октомври 2022 г. насам. Въпреки това, съветът отказва да проведе избор на нов главен прокурор, като продължава да държи на функцията временно изпълняващия длъжността Борислав Сарафов.
Това създава сериозно напрежение и критики, тъй като правната и политическа легитимност на действията на настоящия ВСС и на Сарафов като и.ф. главен прокурор е поставена под въпрос, включително с решения на Върховния касационен съд и законодателни промени от парламента, които ограничават временното заемане на тези длъжности.
Основни факти за бюджета и заплатите на ВСС
- Исканият бюджет за съдебната власт за 2026 г. е почти 1 млрд. евро, което е близо 40% увеличение спрямо предходната година.
- Предвижда се увеличение на заплатите на магистратите и съдебните служители с около 18% от 2026 г.
- Последното увеличение на заплатите беше през март 2025 г., с 16%, като най-високите възнаграждения достигнаха около 9 000 лв.
- Средната заплата на магистратите в момента е около 8000 – 9000 лв., а със заявеното увеличение се очаква да нарасне до над 10 300 лв.
- Членовете на ВСС сега получават около 20 000 лв. месечно, с предложение за увеличение до около 24 000 лв.
- За сравнение, средната работна заплата в публичния сектор е около 2640 лв.
Не е вярно, че изборните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) получават 20 000 лв. заплата, нито е вярно, че предвиденият 18% ръст на възнагражденията на магистратите и служителите за 2026 г. се отнася и до кадровиците. Това заявиха членове на съвета на днешното извънредно заседание на Пленума на ВСС.
На заседанието беше посочено как по закон се определя възнаграждението на членовете на съвета.
Според Закона за съдебната власт (чл. 29, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от ЗСВ) членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Според ЗСВ главният инспектор получава колкото член на съвета.
Възнаграждението на председателя на КС пък се формира като средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание. Възнаграждението на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на НС е с 55% повече от заплатата на народния представител.
Колко получават депутатите е уредено в чл. 5 от финансовите правила по бюджета на парламента към Правилника за организацията и дейността на НС. Разпоредбата гласи: "Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие“.
LEX.bg изчисли заплатата на членовете на ВСС въз основа на последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г.
(все още няма данни за третото тримесечие – б.а.). Данните на НСИ показват, че средната работна заплата в обществения сектор за юни е била 2645 лв. Това означава, че депутатите получават 7935 лв. основно възнаграждение, а председателят на НС – 12 300 лв.
Заплатата на президента съответно става 15 870 лв., а на председателя на КС – 14 085 лв.
Това означава, че членовете на съвета, тримата големи в съдебната система, шефът на НСлС и главният инспектор получават 12 677 лв. основна заплата.
По правило председателят на КС уведомява съдебния съвет за новия размер на възнаграждението си на всяко тримесечие, а след това се извършва и актуализацията на заплатите на кадровиците, главния инспектор и на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор.
В чл. 219 от ЗСВ е предвидено, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%.
Така заплатите на членовете на ВСС, на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, както и тези на шефа на НСлС и на главния инспектор нарастват на 17 748 лв., тъй като всички кадровици имат над 20 години стаж.
Политически и институционален контекст
ВСС е с изтекъл мандат от октомври 2022 г., което е почти 3 години. Той отказва да проведе избори за нов съвет. Инспекторатът към него също е с изтекъл мандат – той отговаря за дисциплинарните проверки и проверките за конфликт на интереси при съдии, следователи и прокурори.
Все още не е сменен и временно изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, въпреки законови ограничения и мнения на ВКС, които поставят под съмнение легитимността му.
Парламентът е приел законови промени, които ограничават мандатите и изборите във ВСС с изтекъл мандат, но те все още не са приложени напълно.
Тази ситуация създава сериозни въпроси за легитимността и ефективността на съдебната власт в България, при положение че тя иска значителни средства и повишения на заплати, докато институцията е в криза на управлението и репутацията си.
Процедурата
ВСС изготвя свой вариант на проектобюджет, който се внася за разглеждане в Народното събрание заедно с вариант, предложен от Министерски съвет. Обикновено съдебният съвет залага по-високи разходи, но изпълнителната и законодателната власт не са длъжни да се съобразят – съответно с контрапредложение и окончателно приемане. Именно такъв е случаят през последните години. Сега ВСС предлага бюджет, който е с 40% по-висок от този за предходната година.
Какви са аргументите на ВСС за исканото увеличение
Заложеното увеличение на заплатите с 18% е изчислено въз основа на динамиката на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните години. ВСС използва модел, който отчита реалното повишаване на разходите за живот и необходимостта от справедливо възнаграждение за магистратите и съдебните служители.
ВСС подчертава необходимостта от адекватно финансово обезпечаване на съдебната власт, която е независима и има своя бюджетна издръжка. Отбраната на самостоятелността на бюджета на съдебната власт е едно от основните им основания, позовавайки се на решения на Конституционния съд.
Исканото увеличение идва въпреки препоръките на Министерството на финансите и Международния валутен фонд да се ограничат разходите за заплати в публичния сектор, като ВСС аргументира, че съдебната система е специфичен сектор с нарастващ обем и сложност на делата. ВСС посочва още, че понастоящем средните заплати на магистратите и служителите в съдебната власт са относително ниски спрямо сложността и отговорността на тяхната работа, затова е наложително да има повишение, за да се гарантира качествена съдебна система и да се задържат добрите кадри.
В прессъобщения и заседания ВСС отбелязва, че работата на съдебната система е съпроводена с увеличен обем дела и изисква осигуряване на допълнителни ресурси за персонал, включително и за увеличаване на парите за рангове и облекло на магистратите.
Какво ще стане с бюджета на ВСС ако парламентът отхвърли искането
Ако парламентът отхвърли искания от Висшия съдебен съвет (ВСС) бюджет, последствията биха били сериозни за функционирането на съдебната власт. По закон ВСС е първостепенен разпоредител с бюджет, който трябва да бъде приет като част от държавния бюджет от Народното събрание. В случай на отхвърляне на проекта за бюджет на ВСС:
- ВСС и съдебната система ще трябва да продължат работа с бюджета, приет за предходната година или с по-нисък бюджет, което може да доведе до съкращения и спиране на планирани реформи и инвестиции.
- Могат да се затруднят изплащането на заплатите и финансовото обезпечаване на магистратите и администрацията, което би довело до проблеми с мотивацията и задържането на кадри.
- Съдебната власт би била сериозно ограничена при поемането на нови служители, изпълнението на съдебни дела и поддръжката на инфраструктура.
- Няма намеса или право на корекция от изпълнителната власт по бюджета на ВСС, но отхвърлянето от парламента фактически блокира приемането му, което поставя ВСС в тежка позиция.
Според Конституционния съд и Върховния административен съд, бюджетът на съдебната власт трябва да гарантира независимост, като парламентарното приемане е ключова процедура. Отказът от приемане без адекватна алтернатива би бил сериозен удар по нормалната работа на съдебната система.
