Р азходите за иновации, разходите за образование, разходите за икономическо развитие никога не са лукс и неслучайно това е първият стълб в плана „Иновативна България”. С дял на подреденото финансиране 2 431,9 млн. лв., но глупаво би било да свеждаме разговора до бюджетни категории. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия, посветена на първи стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Иновативна България”, предаде агенция БГНЕС.
„Това е резултат от усилията на правителството, свързани с икономическата трансформация, които бяха анонсирани преди 1 година. Този разговор е дълъг, сложен, но той може да бъде сведен до няколко прости теми. Ако ние искаме да се развиваме по-амбициозно икономически, ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи, само ако ние откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Световната практика показва това. Богати са тези държави, които са в състояние да произвеждат, да изобретяват неща, които другите не могат”, заяви Дончев и добави, че няма нужда единствено и само на мащабите и увеличаване на машинния парк.
Борисов: България е 3 пъти по-добра от целия ЕС по дефицит
Според него фокусът трябва да е върху скъпи и уникални неща.
По думите му този разговор е сложен, защото той включва цял комплекс от мерки и не може да се сведе само до политиките в сферата на индустриализацията, в бизнеса, до качеството на административното обслужване или само до професионалното образование. „То е цял комплекс от взаимосвързани мерки и политики, които само прилагани заедно ще дадат този необходим ефект. Този разговор е невъзможен без разговори за реформи”, поясни той и допълни, че разговорът трябва да започне от сферата на образованието, където спектърът от нужди и възможности е огромен.
Дончев коментира, че първо трябва да се гарантира, че всички деца са в клас, а не другаде, защото не би имало смисъл от това образователната система да е добра, ако над 10% от децата са извън нея и затова каза, че има нужда да се обърне внимание на образователната среда, на учебните материали, на учебните програми, на мотивацията на учителите. Той акцентира и на факта, че трябва да се разбере
дали тази система освен фундаментални знания дали дава и умения на учениците и доколко е ориентирана към нуждите на пазара на труда.
Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм
„Мерките в сферата на образованието, науката и иновациите не са заключени само в този план и няма да бъдат финализирани само с тези над 2,4 млрд. Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет, имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми, тази за образование, за „Иновации и конкурентоспособност”, „Научни изследвания и дигитализация” . За това те трябва да бъдат гледани като свързан комплекс от мерки”, обясни вицепремиерът.
По думите му Планът акцентира върху STEM дисциплините, зад които се крият природни науки, математика, инженерни дисциплини, което съответства не само на световните тенденции, но и на нуждите на търсения на пазара на труда.
Дончев беше категоричен и по отношение на това, че дигитализацията не може да бъде сведена само до хардуер и софтуер, а тя е в резултат на дигитални умения и добави, че трябва да говорим за дигитализация на самия учебен процес, и от друга страна за сформиране на адекватни дигитални умения, защото това е пулса на бъдещето.
„Предвидено е 750 училища, 450 детски градини, общежития да бъдат тотално реновирани,
за да може освен по-високото ниво на амбиции от гледна точка на съдържанието на учебния процес, да бъдем в синхрон със самата учебна среда”, обяви вицепремиерът Дончев и поясни, че тези инвестиции са допълващи спрямо всички останали инвестиции в бъдещата оперативна програма „Образование”.
Българинът, който се нареди до Стив Джобс и Хенри Форд
„В програмата ще видите мерките, свързани с допълнителна квалификация и мотивация на учителите. Усилията на самите образователни институти да станат по-приветливи за учениците. Пряко свързано с всички усилия в сферата на образованието е амбицията е България е да бъде много по-напред, много по-дръзка в сферата на науката и иновациите”, подчерта Дончев.
„Затова освен целия спектър мерки, се предвижда създаването на нов фонд на стойност 410 млн. лева, който да финансира авангардни научни изработки, иновации, институтите на БАН, университети и компании. Това трябва да бъде направено по начин, така че
българските институти да имат по-широк достъп до съществуващите европейски хоризонтални инструменти за финансиране,
защото там имаме достъп до пари, имаме сътрудничество между самите университети, достъп до водещи разработки”, каза още той и подчерта, че по отношение на темата се намираме във сферата на фините настройки.
Дончев акцентира и на факта, че трябва да се мисли за добавената стойност и това е пътят на икономика на знанието. „Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурента с ниската цена на труда. Ние трябва да се научим да правим неща, които другите не могат. Още един специален акцент – специален фонд на стойност 490 млн. лева, който трябва да финансира и изграждането на съпътстваща инфраструктура до съществуващи нови индустриални зони. Това е продължаващо усилие във връзка с внесения в Народното събрание проектозакон за индустриалните паркове. Както и на база средствата от този фонд България ще бъде в състояние да инвестира, когато работи с нови, големи стратегически инвеститори”, посочи той.
Дончев коментира, че трябва да се усъвършенства и начинът, по който се правят политики. По думите му на ход е създаването на държавна агенция, която да се занимава с приложна наука и иновации.
От своя страна образователният министър Красимир Вълчев заяви, че са направили преход към нови умения, нови знания и подчерта, че този преход се случва във всички образователни системи и това се прави с цел да се научат децата да учат през целия им живот, да бъдат когнитивно ангажирани. „Тази реформа минава през учебните програми, външното оценяване, образователните иновации. Това е една тиха, невидима революция, която се случва в българската образователна система и тя трябва да бъде подкрепена, защото
днешните деца плуват в океан от информация и ние трябва да им помогнем да не се удавят”,
обясни той.
По думите му най-големият проблем пред образователната система са семействата, които са неангажирани към образованието. За това се работи върху подобряване на материалната база, трансформацията на учителя, който досега е давал просто знания, в човек, който по интересен начин предава не само знания, но и умения и ключови компетентности, промяна в учебната програма и превръщане на ученето в нещо интересно и вълнуващо.
