Велев: Създава се изкуствено търговски дефицит на ток

„Ние нямаме физически дефицит на електроенергия, а се създава изкуствено търговски дефицит и цената расте. От това се възползват определени пазарни играчи”.

Това заяви в интервю за Еconomic.bg Васил Велев, изпълнителен директор на „Стара Планина Холд” АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Според Велев, има голяма концентрация в държавната енергетика, тъй като водещите производители АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток” 2, ВЕЦ-овете на НЕК са под шапката на БЕХ. Българският енергиен холдинг пък не управлява добре предлагането и така „се създава изкуствено търговски дефицит и цената расте”, от което се възползват определени пазарни играчи.

Васил Велев: В българската енергетика има триглав змей

Велев подчерта, че пазарът „ден напред” е водещият в България и от сделките на него се определят цените. В същото време този основен пазарен сегмент не е добре свързан с околните държави.

„Очакваме в края на тази година да се получи свързаност и да може да се купува електроенергия от всички части на Европа, включително от Германия. В момента обаче сме изолирани, нямаме добра свързаност дори с Румъния”, заяви Велев.

По думите му тази несвързаност на българския пазар го прави малък и позволява на БЕХ и на групата фирми, които медиите свързват с Христо Ковачки, да го манипулират.

Председателят на АИКБ смята, че БЕХ не се държи адекватно и не използва достатъчно мощностите на ТЕЦ „Марица Изток 2”, въпреки високите цени на електроенергията.

„И тук ние започваме да ставаме подозрителни защо не се прави. За да се осигури възможност на тези, които манипулират пазара, да продават скъпо ли?”, пита Велев.

„Ако пък се фокусираме върху американските централи (ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3), се вижда нещо повече – България им продава на тях електроенергия на цени, по-ниски, отколкото купуваме ние, потребителите в страната. Причината е, че към цената на електроенергията, която се доставя в страната, се добавя данък „Задължение към обществото“, който се е изродил в „Задължение към американските централи“. Това задължение е в размер на 10,70 евро на мегаватчас, като то се плаща само от българските потребители. Чуждестранните клиенти на български ток не го плащат”, поясни Велев.

Той посочи, че България преди е изнасяла над 15% от произведения ток, но в момента внася електричество заради високите цени в страната.

„За нормализирането на цените на електроенергията пречи недостатъчната свързаност на българския енергиен пазар, която би ни позволила да внасяме още повече евтин ток и да балансираме цените”, счита Велев.

„Конкретно от БЕХ очакваме да управлява по-добре предлагането. Във възможностите на Холдинга е да управлява предлагането с цел постигане на по-разумни цени, конкурентни цени, такива, които да не убиват конкурентоспособността на българската индустрия. Тази свързаност, за която говорим, е част от дейността на Електроенергийния системен оператор (ЕСО)”, отчете Велев, Той допълни, че ЕСО е под шапката на БЕХ.

Освен енергетиката председателят на АИКБ коментира и инициативата на Европейската комисия за общ механизъм за минимална заплата в ЕС.

Брюксел планира обща минимална заплата за евросъюза

„Позицията ни е, че по този въпрос трябва да се стремим към тези държави, които най-общо казано реагираха против”, каза Велев.

Той посочи, че в ЕС има 10 държави без минимални месечни заплати и в тях възнагражденията са по-високи, а безработицата по-ниска.

„Нашият Институт за устойчиво икономическо развитие въз основа на официални данни установи следния факт -  в страните, които в момента най-остро възразяват срещу тези първи стъпки на ЕК, средната работна заплата е с 66% по-висока”, подчерта Велев.

Той поясни, че Европейската комисия предлага минималната заплата да е 60% от медианата.

„В България този резултат е дори надвишен – нашата минимална заплата е 62% от медианата, според Евростат”, посочи Велев.

Според него България изпълнява всички европейски изисквания по отношение на определянето на заплатите. Далеч по-добре би било обаче минималните възнаграждения да се определят по сектори от преговори между работодателите и синдикатите, а не както това става сега – от държавата.

„Нашата позиция е, че работодателите и синдикатите трябва да бъдат оставени да договарят по икономически дейности минималните заплати и ако има единна такава, тя да е  за тези дейности, където няма споразумение. И тази единна минимална работна заплата пак може да се определя чрез преговори на национално, а не на браншово равнище”, каза Велев, като това по думите му трябва да стане от 2022 г.

„В България безработица няма, а има огромен, чудовищен недостиг на работна ръка – както на висококвалифицирани кадри, така и на нискоквалифицирани – и не е проблем за човек в днешно време да си намери работа, ако търси”, допълни председателят на АИКБ.

Той посочи, че след продължителни преговори синдикатите и работодателите в България са се договорили за 40 мерки за реформи в редица области, включително пазара на труда, трудовата миграция, енергетиката и демографията.

Работодатели и бизнес на среща с Борисов

„Това ще бъдат мерки за реформи, които синдикати и работодатели ще подкрепят, ще участват в изпълнението им и ще носят солидарна отговорност. Такова споразумение не е нещо ново и непознато в Европа, национални тристранни споразумения се подписват често. В България впрочем също се е случвало. Последното такова беше за пенсионната реформа и то се изпълнява успешно, макар че всички страни бяха по малко недоволни от това, което договориха”, обясни Велев.

Като проблемен момент той определи договарянето на условията за извънреден труд.

„По-рано, когато имаше висока безработица, синдикатите много остро възразяваха на идеята извънредният труд да се разреши. Но сега, когато има недостиг на кадри, ситуацията е различна. Очевидно е, че е по-добре, ако може, да не се полага извънреден труд, защото и за предприятието е по-изгодно да няма извънреден труд, все пак той се заплаща по-скъпо. Но когато се налага, когато и работодател, и работник, са съгласни и искат да се трудят извънредно, то защо някаква трета страна трябва да им пречи?”, запита Велев.

Той също така обясни, че проблемът с фалшивите болнични намалява около Коледа, тъй като повечето експортни предприятия почиват.

„Очевидно, в България няма да може да бъде обяснено, хората не искат да слушат, за да разберат, че предложението за един или няколко дни отложено плащане на болничните е по-добре за самите тях, т.е. за коректните от тях. Затова ние се отказваме от тази идея, която само ще минира пътя към осъществяването на другите възможни мерки”, каза Велев.

„Според действащите в момента правила служителят може да уведоми своя работодател, че е в болничен, чак на втория работен ден. Ние искаме в момента, в който се издава болничен лист, както по електронен път информация се изпраща в НОИ, така тя да се изпраща и до работодателя. Другото много важно е, когато има нарушение, да има и санкции”, добави председателят на АИКБ.

„Когато здрав човек се прави на болен, то той краде – веднъж от своите колеги в предприятието, защото те изработват парите, които работодателят му ще му плати за първите три дни от болничния, и още веднъж от цялото общество, което колективно внася в НОИ за обезщетения след третия ден”, подчерта Велев и допълни, че загубите от този тип измами достигат около 1 милиард лева от брутния вътрешен продукт.

Председателят на АИКБ остро критикува и т. нар. „зелена сделка” в ЕС.

ЕС прие „зелена сделка”, позицията на България

„България е държавата, която ще претърпи най-големи щети от тази „зелена сделка“. Това всъщност не е никаква сделка, защото тя не е договаряна, а ни е спусната. Според официалните данни делът на въглищните централи в енергетиката ни е 45%, което е четвъртото най-добро „постижение”, но с обратен знак, в Европа – ние сме сред четирите държави с най-голям дял на въглищната електроенергия. Това означава, че сме сред четирите страни, които ще трябва да извършат най-дълъг, мащабен преход за понижаване на дела на въглищата в енергетиката, което ще струва много пари. Според изчисленията на Министерството на енергетиката до 2030 г. за този преход ще са необходими около 20 млрд. евро. Финансовата помощ на ЕС за тази цел е под 0.5 млрд. евро”, посочи Велев и допълни, че сумата на плащанията вероятно е дори по-голяма, защото се засягат и други сектори от икономиката.

„Ако преходът към по-екологични енергийни източници не се извършва в световен мащаб, то Европа още повече ще се деиндустриализира , ще изгуби икономическа сила и все по-малко ще може да влияе на световните дела. Ние ставаме все по-дребни и незначителни – БВП на Европа расте с малко над 1%, а световната икономика расте с 3%. Нито САЩ ще се съобразяват с нас, нито Китай, нито Русия и как ние ще променим света, ако ставаме все по-дребни и незначителни? Освен това при 20% дял от световния БВП и при 7% от световното население, Европа прави  40% от световните социални разходи”, подчерта Велев.

По думите му тази „зелена сделка” рискува съвсем да деиндустриализира Европа.

Защо критикуват условията към България за еврото обясни Хърсев

„Кога ще се влезе от ERM ІІ в еврозоната е въпрос на подходящ момент, но трябва да сме вече  в „чакалнята”, за да можем да влезем в еврозоната, когато дойде моментът”, коментира Велев очакванията България да бъде поканена тази пролет да се присъедини към Европейския валутен механизъм.

„Това впрочем е една от 40-те мерки, които обсъдихме със синдикатите – национален приоритет за влизане на България в ERM ІІ, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)”, поясни Васил Велев.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.