Анализ на енергийния консултант Румен Радев и на инж. Илия Келешев, председател на Българска браншова камара машиностроене, публикуван във в. „Труд“.
За „американските“ централи
Лятото на 2015 г. КЕВР оповести плановете си за скок на цената на електроенергията за промишлените потребители от 1 юли 2015 г. до нива, непосилни за българските предприятия.
Негодуванието тогава бързо прерасна в конкретни протестни действия в цялата страна, включващи ефективно спиране на производствен процес – частично или пълно, шествия и митинги, поставяне на протестни стикери, ленти и плакати. Лично мога да изброя 153 предприятия, активно ангажирани и с ясно изразена позиция. Бяха поставени на вниманието на управляващите конкретни очаквания и искания. Едно от тях беше преразглеждането на дългосрочните споразумения за изкупуване на електроенергия от централите на „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД. Така се роди мълвата, че тези централи ще бъдат спрени, въпреки, че винаги е отстоявана позицията всъщност за преразглеждане на привилегированите им търговски договори. „… а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета …“ (В. Петров, Репортаж за трите хаш)
През есента на същата година ръководителите на четирите най-големи работодателски организации внесоха Сигнал до главния прокурор на България с искане за обстоятелствена проверка и евентуално образуване на досъдебни производства, включително и за сезиране на компетентните американски власти, предвид публично известните инвеститори в споменатите централи.
Междувременно, на срещи с представители на държавната власт бяха споделени конкретни намерения за започване на преговори за преразглеждане и прекратяване на непазарните търговски практики с тези централи. И така вече пета година – наистина положени усилия от ресорно ангажирани длъжностни лица, присъединяване на експерти, професионални консултанти, работни срещи, обсъждане на финансовоикономически модели и разчети. Но напредък, респективно положителен за всички ни резултат – няма ясно очертан. Какво поражда недоволството на водещите бизнес организации у нас? Да разгледаме случващото се дори само за едногодишен времеви отрязък. Съгласно прилаганата методология от КЕВР, разходите за електрическа енергия от „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД, съответно 225,03лв/МВтч и 159,25лв/МВтч, участващи във формирането на средната покупна цена за електрическа енергия на НЕК ЕАД, са изчислени въз основа на елементите, заложени във финансовите модели към сключените Споразумения за изкупуване на електроенергия (СИЕ). В резултат – за последния ценови период (с продължителност една година), всички ние – български граждани и фирми надплащаме директно (през такса Задължения към обществото) и индиректно (през Фонд Сигурност на електроенергийната система) на двете централи почти 702 млн. лв.
Васил Велев: В българската енергетика има триглав змей
Следователно, това са 702 милиона причини годишно всички ние, физически и юридически лица – потребители на електроенергия в България, да сме гневни и несъгласни с такава непозволена, неправомерна и без всякаква нотификация по правилата на ЕС държавна помощ. Всеки инвеститор прави самостоятелно с екипа си своите разчети и носи отговорността си за тях. Инвеститорите са тези, които осигуряват възвращаемостта на вложения капитал. Само че в случая с двете „американски“ централи, както станаха популярни у нас, подходът, заложен в споменатите споразумения е такъв, че някой друг трябва да осигури възвращаемост на вложения капитал. Кой? Именно ние всички, като битови и небитови потребители на електроенергия доплащаме 702 млн. лв. за този едногодишен ценови период на двете централи, за да им осигурим възвръщаемост на вложения капитал според клаузите на СИЕ. Отделни, но не и маловажни са въпросите за реалната стойност на инвестираното в тези централи – това е основен ценообразуващ елемент, до каква степен те вече са изплатени, къде са резултатите от правните, финансовите и техническите анализи на случващото се в тях – както в инвестиционния период, така и в периода на последвала експлоатация. Въпросите остават, не остават обаче бездейни споменатите централи – по силата на сключените споразумения те биват напълно и надлежно компенсирани през годините при всяка промяна, относима към дейността им, респективно за всеки нововъзникнал или рационално преформатиран разход … Именно това непазарно, фаворизирано поведение и статут като че ли в най-голяма степен не се харесва от националните бизнес организации в България.
И едно сравнение, много или малко са надплащания в размер на близо 702 млн. лв. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас бе 11 лв. и това породи огромното недоволство и усещане за ограбване в българските избиратели.
Преизчислено през същата метрика, надплащането към двете „американски“ централи е еквивалентно на около 250 лв. за глас!
Само че без правото на периодични избори и евентуална смяна. А чии бяха тогава властните гласове, когато се сключваха споразуменията – начални и последващи – хората знаят и помнят! „… а грозната мълва е май дошла от черното на нейните дела.“ (У.Шекспир, Сонети – 131) Пазар „Ден напред“ Доста активно се говори напоследък за цените на електроенергията у нас, постигани на пазарен сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Да, в началото на функциониране на борсовата търговия с електроенергия у нас, относителният дял на този сегмент, сравнимо с дългосрочните договори и ангажираните по тях количества бе ограничен. Но това не е актуалната картина на пазара у нас. Да уточним първо, че свободният пазар у нас е в размер на 20-21 млн. мегаватчаса годишно.
За съпоставка – регулираният пазар е около 13 млн. мегаватчаса годишно. Сиреч, когато говорим за значимост на един или друг борсов сегмент следва да имаме предвид само годишния обем на свободния пазар. За текущата 2020 г., относителният дял на количеството електроенергия, оттъргувано на сегмент „Ден напред“ спрямо цялото търгувано количество електроенергия за свободен пазар е в диапазона 66–70%. За сравнение – за първите петнадесет дни количеството електроенергия, ангажимент по дългосрочни двустранни договори, е малко под 254 хил. мегаватчаса, докато за същия период през сегмент „Ден напред“ са оттъргувани над 570 хил. Мегаватчаса.така.
Това, което искаме да подчертаем е, че внушението за незначителност на случващото се на платформата „Ден напред“ като среда, „изчистваща“ остатъчни количества електроенергия е неправилно и подвеждащо. Две трети от нещо си е отвсякъде значимо нещо, нали!
Ежедневният анализ на детайлната числова база от въведените почасови оферти купува и продава на сегмент „Ден напред“ показва недвусмислено определени слабости в начина, по който търсещите търговски участници – както търговци, така и регистрирани крайни потребители, структурират поръчките си. Изразявали сме многократно забележките си в специализирани работни групи. Уви, дори и да се ограничим само до поведението на индустриалните потребители, не може да не отбележим, че под угрозата от високите алтернативни цени в случаите на небаланс при неуспех от компенсиращата търговия в най-краткосрочния сегмент с физическа доставка „В рамките на деня“, тези търговски участници поставят високи ценови лимитни стойности в бидовете си. Разбираемо, въпреки че именно тази търгуваща група е най-заинтересована от това, да задържа цените в границите на разчетите си за присъщата им продуктова себестойност. Респективно, именно ценовите нива, демонстрирани от тази група участници, следва да са представителните за реалните (и възможни, впрочем) пазарни очаквания у нас. Да, ама не – както казваше популярен журналист преди години. Като се насложат и офертите на трите електроразпределителни оператора и съответните им търговци – ситуацията откъм търсене става доста сложна. Има възможни решения, надяваме се да бъдат не само обсъждани, но и поетапно разглеждани и прилагани. Положителна роля има присъединяването на българския електроенергиен пазар към единния европейски пазар „В рамките на деня“ – SIDC (XBID), ефективно от 20 ноември 2019 г. Но и не трябва да имаме свръхочаквания – в крайна сметка потенциално търгуваните обеми са лимитирани, въпреки осигурения (в някаква степен) междусистемен капацитет за пренос. Особен е случаят с предлагането. Без съмнение, дружествата от групата на Български енергиен холдинг ЕАД изпълняват задълженията си за осигуряване на минимална ликвидност, произлизащи от ангажимента пред ЕК. Същевременно, вече отбелязахме, че понастоящем доминиращата част от свободния пазар се реализира през сегмент „Ден напред“.
Както многократно сме подчертавали, именно в такава ситуация е важно адекватното управление на електрогенериращи мощности, съобразено с рационално предлагане. При постигнати цени, надминаващи 135,30 лв/МВтч (Решение на КЕВР №Ц-19 от 01.07.2019г.), че и 147,87 лв/МВтч (по разчети на ръководството на ТЕЦ Марица изток 2, съгласно заявление от 29.03.2019г.), както и отчитайки разполагаемите мощности на дружеството, основателен е въпросът защо ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД не осигурява „дефицитните“ 100-150 МВт мощност с търговска активност. Разграничаваме това от физическа активност (за която също има достатъчен капацитет) – особено важи при тази мека и благоприятна зима.
Обръщаме внимание и на изричната препоръка от страна на КЕВР по отношение на това държавно дружество – да е активно на пазара на електроенергия при цени, надхвърлящи 93,33 лв/МВтч (вижте стр.34 от цитираното ценово решение), т.е. нивото на променливите си разходи. С прости думи – над 94 лв/МВтч дружеството би губило чувствително помалко, отколкото при неучастие в пазара – така или иначе трябва да посреща , разпределя и обслужва условно-постоянните си разходи! Това ценово ниво може да се адаптира към актуалните нива на емисионните квоти – въпреки това ще е под постиганата понастоящем базова цена. Кога, ако не сега, трябва да се активира в максимално възможната степен това дружество? Всъщност, при управлението на цялостната политика на предлагане на електроенергия, следва да се държи сметка за огромното влияние и чувствителност на постиганите ценови нива върху всички останали икономически сектори у нас. Отдавна не сме в ситуация на евтина електроенергия за индустриалните потребители, а темата е многократно детайлно обсъждана и няма да е акцент в тази статия. Едно обстоятелство обаче бихме изтъкнали – ако електроенергията у нас беше по-евтина от тази на съседните пазари тя щеше да се внася или изнася? Защото, преглеждайки оперативния баланс, ще установим, че сме нетен вносител …
Наскоро, разсъждавайки над случващото се по европейските борси на електроенергия, мой приятел и колега подметна, че нещо „развалено“ има по нашите източни географски дължини. Решихме да разгледаме разпределението на усреднените цени за настоящата година на електроенергия на пазар „Ден напред“ по държави, тръгвайки от Германия, та до нас и съседите ни, съотнесени към индексите за възприятие на корупцията – уточняваме, че бяхме единствено водени от етимологични подбуди и траен интерес към математически забавления.
Цените са от началото на годината до 16 януари, източници EPEX SPOT (за Германия и Австрия), OPCOM (за Чехия, Словакия, Румъния и Унгария), CROPEX (за Хърватска), SEEPEX (за Сърбия) IBEX (за България) и HENEX (за Гърция). Стойностите на индексите за възприятие на корупцията (ИВК) са от доклада за 2018 г. на Transparency International. Изчисленият коефициент на корелация е -0,895. Това е изключително висока абсолютна стойност, знакът минус е поради точкуването при измерване на индексите за възприятие на корупцията – повече точки, по-малко корупция. С думи прости, налице е категорично много висока корелация между цените на електроенергията и корупционната среда. Защо е така – оставяме на читателите да разсъдят.
