В аксинирането срещу варицела става задължително от юли тази година. Това е посочено в Наредбата за имунизациите в България, която беше обнародвана в „Държавен вестник“ през януари. Ваксината е безплатна.
Доставка на 30 хиляди дози ваксина срещу варицела се очаква следващата седмица, казаха от Министерството на здравеопазването (МЗ). След доставянето на ваксините, те ще бъдат предоставени на районните здравни инспекции.
Задължителна имунизация срещу варицела се предвижда за родените след 1 януари 2025 г. в двудозова схема на прилагане, като първият прием е на 12–15-месечна възраст, а реимунизацията се извършва на четиригодишна възраст.
Не подлежат на имунизация с втора доза ваксина децата, при които в периода след поставяне на първата доза е възникнало заболяване от варицела и са налични медицинска документация или лабораторни данни.
Варицелата е едно от най-заразните заболявания, като от него се заразяват около 90% от контактните на болен, които нямат изграден специфичен имунитет към причинителя, посочват от онлайн платформата „Плюс мен“, създадена от Министерството на здравеопазването с цел популяризиране на ползите от ваксините.
Най-засегнати са децата във възрастовата група 5–9 години. Ваксината срещу варицела може да се постави и след контакт с болен, като това трябва да се случи в рамките на до 72 часа от датата на контакта.
От началото на годината в страната са регистрирани 14 570 случая на варицела, като за същия период през 2025 г. са регистрирани 14 594 случая, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести към 21 юни 2026 г.
Какво е варицела
Варицелата, известна в разговорния език като „лещенка“, е силно заразно инфекциозно заболяване, причинено от варицела-зостер вируса (VZV), който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Тя се характеризира с появата на специфичен везикулозен обрив по кожата и лигавиците, придружен от общи симптоми на неразположение. Болестта е разпространена в целия свят и е едно от най-честите инфекциозни състояния в детската възраст, въпреки че може да засегне хора от всички възрасти.
Вирусът се предава основно по въздушно-капков път, чрез кихане, кашляне или директен контакт с течността от мехурчетата на болен човек. Варицелата е изключително заразна – при липса на имунитет, близо 90% от хората, които са били в близък контакт със заразен, също развиват заболяването. Инкубационният период обикновено продължава от 10 до 21 дни. След първоначалната инфекция вирусът остава латентен в сетивните ганглии на нервната система и при определени условия (обикновено в напреднала възраст или при отслабен имунитет) може да се реактивира под формата на херпес зостер.
Клиничната картина започва с лека температура, главоболие и загуба на апетит, последвани от появата на характерния обрив. Той преминава през няколко стадия: първоначално под формата на малки червени петна (макули), които бързо се превръщат в надигнати пъпки (папули), след това в изпълнени с бистра течност мехурчета (везикули) и накрая образуват корички (крусти). За разлика от други обривни болести, при варицелата елементите се появяват „на вълни“, поради което върху кожата едновременно могат да се видят обривни единици във всички стадии на развитие. Силният сърбеж е най-характерният симптом, който крие риск от вторична бактериална инфекция при разчесване.
В исторически план варицелата често е била бъркана с едрата шарка, докато в края на XIX в. английският лекар сър Уилям Ослер не доказва, че това са две напълно различни заболявания. Днес най-ефективното средство за превенция е ваксинацията, която е въведена в имунизационните календари на много държави. Лечението при здрави деца обикновено е симптоматично и включва средства за облекчаване на сърбежа, поддържане на добра хигиена и прием на антипиретици при висока температура. Антивирусни препарати се прилагат предимно при хора с висок риск от усложнения или при имунокомпрометирани пациенти. В мнозинството от случаите болестта преминава леко и оставя доживотен имунитет, въпреки че рискът от бъдеща поява на херпес зостер остава актуален за преболедувалите.
