Р емонтът на част от отделението по акушерство и гинекология в общинската болница „Рахила Ангелова“ в Перник току-що е приключил. Плочките на пода все още носят отпечатъци от стъпките на забързани майстори, завършващи последните детайли. Стените са прясно боядисани в бледожълто, в стаите са монтирани чисто нови легла, шкафчетата стоят празни, а столовете – още опаковани в найлон, пише sCOOL MEDIA.
Затварят до края на юли родилното отделение на болницата в Перник
Чисто ново и ремонтирано, отделението очаква своите пациенти. Но вместо бебешки плач, гласове на роднини и шум от стъпките на трескаво препускащи по коридорите медици, в отделението цари тишина. Тя не е знак за покой, а за липса. Пациентите ги няма.
От днес отделението ще затвори врати до края на месеца заради липса на достатъчно медицински персонал. В неделя от Регионалната здравна инспекция в Перник съобщиха, че ражданията в общинската болница спират заради „невъзможност да осигуряват 24-часови медицинско обслужване“ в отделенията по гинекология и неонатология.
Отделението по акушерство и гинекология в общинската болница е единственото място в целия пернишки регион, където бъдещите майки получават специализирана медицинска грижа – преди, по време и след раждането. То обслужва не само жителите на града, но и всички населени места в областта. В градове като Брезник, Трън, Радомир и Земен бременните са лишени от алтернатива. Болницата в Перник е мястото, където децата им поемат първата си глътка въздух.
Липсата на достатъчно акушерки и лекари – проблем, който изпитват много болници в страната – е основна пречка пред продължаването на дейността на отделението в Перник.
България от години страда от липса на лекари специалисти и медицински сестри. Много от медиците и завършилите медицина заминават за чужбина в търсене на по-добро заплащане и възможности за реализация. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) броят на акушерките в страната е около 4400 или на 100 000 души население се падат близо 67,7 практикуващи акушерки. Въпреки че това е по-високо от средното за страните от Европейския съюз, трябва да се има предвид тяхното разпределение по региони и факта, че голяма част от тях са на възраст над 60 години, посочват от организацията.
В началото на месеца началникът на отделението д-р Ивайло Лазов предупреди за опасността от затваряне. „Проблемът е същият, който беше преди един месец, и ще продължи докато не се намерят хора, които да работят на постоянен щат“, казва той пред БТА.
Затварят временно родилното отделение в Перник
През месец май отделението също бе заплашено от затваряне заради недостиг на кадри. Тогава местните власти и ръководството на болницата предприеха спешни действия и акушерки от столични лечебни заведения бяха командировани да дават дежурства в пернишката болница. Мерките обаче се оказват краткосрочни. Миналата седмица кризата се задълбочи, тъй като временно назначените акушерки излизат в летен отпуск, а техни заместнички липсват.
В момента екипът на отделението включва само три акушерки и старши сестри, всички около и над 70-годишна възраст, които дават 24-часови смени.
„На 30 май направих 70 години. Не успях да отпразнувам рождения си ден, защото преждевременно трябваше да поема дежурствата“, казва Ваня Михова, която продължава да работи в болница, въпреки че е отдавна е навършила пенсионна възраст. По думите ѝ са необходими поне девет акушерки в различните направления: обща гинекология, патологична бременност, в родилна зала и операционна.
Затварянето на болницата може да лиши жени от региона, особено онези, живеещи в по-малки и отдалечени населени места, от достъп до медицински грижи по време на бременността и раждането. До края на месеца родилките от региона, потърсили медицинска помощ, ще бъдат пренасочвани и транспортирани до акушеро-гинекологичната болница за активно лечение „Света София“ в столицата.
При спешни ситуации съществуването на отделението по гинекология може да бъде животоспасяващо. Михова разказва за скорошен спешен случай. Късно през нощта в болницата постъпва бременна с остри контракции, заплашена от риска да изгуби бебето си. Лекарите и акушерките установяват, че плацентата е частично отлепена, а бебето – със слаби сърдечни тонове. Медицинският екип трябва да реагира мигновено: „За две минути ние трябваше да се организираме и да влезем в операционната. Не знаех името даже на жената“, разказва за този случай Михова.
Незабавната им намеса спасява и детето, и майката: „Бебето беше 3,700 кг, около 50 см, живи и здрави бяха и майката, и бебето, но за секунди да ги изпуснем. Ти решаваш съдбата на два живота“, допълва тя.
Миналата седмица млада майка от Брезник губи нероденото си дете в шести месец от бременността при спонтанен аборт. Ситуацията е спешна, поради което тя отива в най-близката болница. Ако в този момент отделението беше затворено, семейството ѝ трябваше да шофира още 30 минути до София, което при животозастрашаващи обстоятелства може да бъде решаващо.
Освен за пациентите, болницата е от огромно значение и за хората, които работят в нея.
За Михова, отдала 45 години от живота си на отделението, дежурствата са много повече от работа. „Да дадеш живот, да погледнеш майката с усмивка и да кажеш: „Това е вашето бебе“ – това дава смисъл на живота ми“, казва тя.
Единственото ѝ желание е отделението да отвори врати отново. „Мечтата ми за това отделение е да продължи напред. Да дойдат млади хора, да увеличат заплатите“, споделя тя.
Докато за едни затварянето на отделението е от особено значение, други перничани от години гледат на столичните болници като на по-добра алтернатива. Поради близостта на София и наличието на множество големи болници някои бременни и родилки от града предпочитат да ходят на преглед и да планират ражданията си в столицата.
За перничанката Оля Борисова затварянето на отделението не е проблем. „Тук съм ходила единствено по спешност, и то защото няма кой да ми я пази (посочва дъщеря си), за да отида в София, иначе пак бих тръгнала към София – във всички случаи“, каза тя пред sCOOL Media. „Дали ще работи или няма да работи – не ме засяга“, допълва Борисова.
Кристина Станимирова, 32-годишна майка от Перник, е родила и двете си деца в София. „Половин час е пътят – дали тук ще дойда и ще чакам един час, или там, няма значение.“
Въпреки това тя признава, че по-дългото разстояние до столицата е било повод за тревога. „Притесняваше ме да не ми изтекат водите и да не мога да отида в София,[…] но и двата пъти стигнах в София, всичко беше добре.“
Обратно в отделението, дни преди очакваното затваряне, акушерката Михова кара поредната 24-часова смяна. „Всичко дадох от себе си, но това е – една птичка сама пролет не прави“, споделя с тъга тя. Въпреки временното затваряне, тя се надява, че властите ще намерят трайно решение на проблема с недостига на медицински кадри и е готова да се върне на работа, веднага щом крилото заработи отново, защото е убедена, че в отделението не просто „се слагат инжекции“. „То дава живот“, казва тя.
Тази статия първоначално е публикувана на sCOOL Media, националната платформа за ученическа журналистика на АЕЖ-България. Текстът е създаден по време на тазгодишното издание на летния лагер по журналистика на sCOOL Media от екип от ученици, включващ Антоанета Стойнова, Борислава Попова и Симона Желязкова. Подборът им е извършен от главния директор „Съдържание“ в Нет Инфо Надя Ганчева.
