С ъветът на ректорите излезе с допълнително становище във връзка с внесените в Народното събрание предложения между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ЗВО) с вносители Красимир Вълчев, Медиха Хамза и група народни представители, съобщава председателят на Съвета на ректорите на висшите училища акад. Лъчезар Трайков.
Съветът на ректорите дава настоящото допълнително становище поради важността за материята, предмет на законодателна уредба. Същата съдържа принципно нова правна регулация на отношенията между държавата и висшите училища в областта на формиране и осигуреност на разходната част на бюджетите им.
АИКБ: Категорично против сме отпадането на таксите за студенти държавна поръчка
"Изразяваме официално опасенията си, че направените от вносителите предложения за редакция на текстовете на закона нарушават базови конституционни принципи на академичната автономия, заложени в Конституцията на Република България, по които е формиран обществен консенсус през последните 30 години. Едновременно поддържайки първоначалното си становище желаем да добавим допълнителни аргументи, които изключват приемането на законопроекта в този му вид", се казва в становището на ректорите.
При приемането на законопроекта на първо четене получихме уверение, че изложените аргументи и доводи в първоначалното ни становище ще бъдат обсъдени и преценени и той ще бъде сериозно ревизиран в хода на законодателния процес. Въпреки това единственото наше базово искане - предвидените от държавата средства за покриване на повишените размери на трудовите възнаграждения на членовете на академичния състав да бъдат предоставени безусловно на висшите училища, не намира място в предложенията на народните представители.
"В хода на направените консултации изискахме от депутатите политиката на държавата от 2020 г., когато бе въведена финансово необезпечената мярка "минимална заплата за най-ниската академична длъжност" за предоставяне на допълващи субсидии за покриване на формираните недостатъци в бюджетите на висшите училища, вследствие на прилагането й, да бъде изоставена", се посочва в документа. "Вместо нея предложихме щом държавата желае да измени отношенията "възложител - изпълнител" с ректорските ръководства, които действат от 1991 година насам и са най-чистото проявление на академичната автономия в бюджетно-финансов план, да се обособи отделен бюджетен ред в рамките на предвидената в чл. 91, ал.1, т.1 издръжка на обучението, който да включва трудовите възнаграждения, наред с други присъщи на висшите училища разходи, в който тези средства да бъдат предвидени като целева субсидия. Настоявахме да се осигури гаранция, че държавата ще спазва наложените от самата нея правила и ще се задължи изрично да транспонира това изискване в параметрите на приемания ежегодно Закон за държавния бюджет. Припомняме, че понастоящем правилото на чл. 91, ал. 9 от ЗВО, според което средствата за присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението, въобще не се спазва и не се е спазвала за почти целия период на неговото съществуване", се казва в становището.
В него се допълва, че вместо това в предложенията на народните представители абсурдната политика за изкуствено формиране на финансов недостиг в рамките на общия ред на финансиране и допълването му чрез извънредни изравнителни способи се запазва и дори разширява.
Предложенията между първо и второ четене на вносителите включват създаването на нов чл. 91 д., който да регламентира допълващата субсидия като правило на финансиране в основното тяло на закона, което по наше мнение е неприемливо, се посочва в становището. По този начин държавата де факто признава, че заложените от нея цели с повишаването на работните заплати не могат да бъдат постигнати по естествен път. Вместо да измени и коригира цялостните правила за финансиране, което е логичният подход с оглед изискванията за принципност, последователност и предвидимост в отношенията между нея и университетите, създава паралелен способ, превръщайки го в инструмент за натиск върху ректорските ръководства.
Работодатели предлагат да се намали приемът на студенти в университетите
Горният извод личи ясно от обстоятелството, че т.нар. допълваща субсидия няма да се предоставя безусловно и неограничено напред във времето, а еднократно година за година, след сключване на "споразумение за временна финансова подкрепа" между първостепенния разпоредител с бюджет и съответното висше училище, пише в становището.
"Дори и понастоящем, трансферите от държавния бюджет, чрез които от 2020 г., когато е въведена минималната заплата за най-ниската академична длъжност се отпускат от държавата без условие! Опитите за извиване на ръце на академичните ръководства доведоха до скандала с атакуването в Конституционния съд на злополучния параграф 17 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г. Единствено отмяната на нормата от самите народни представители предотврати неизбежното й обявяване за противоконституционна по образуваното дело №11/2022 г. на КС.", се казва в становището.
"Тогава параграф 17 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г. предвиждаше отпускането на средствата на висшите училища да става срещу промяна на правилниците им за атестиране на академичния състав и това предизвика вълна на възмущение, заради пряката държавна намеса в чисто академични теми и въпроси. Сегашният вариант на предложението дори не съдържа индикация, какви биха били условията, при които държавата ще сключва "споразумението за временна финансова подкрепа”.
По-притеснителна е пълната липса на яснота и определеност в закона какво би било съдържанието на това споразумение и какви изисквания би наложило то на ректорските ръководства. Предвид обстоятелствата, че парите по него се отпускат целево за покриване на трудовите възнаграждения конкретно на членовете на академичния състав, то би могло да има за предмет единствено съкращаване на щатове на преподаватели във висши училища, се посочва в документа.
Допълнително политиката на влияние на държавата върху процесите на управление на висшите училища следва да бъде внимателно анализирана, защото по нея има вече формирана макар и кратка история.
С промените в Закона за висшето образование през 2020 г. се създаде нов чл.10, ал.2, т.10, предвиждащ министърът на образованието и науката да сключва договор за управление на държавните висши училища с избрания ректор. До този момент не е представен никакъв анализ на ефективността на това законодателно решение и ползите, които то евентуално е донесло на системата на висшето образование.
"Нашето виждане е, че то формализира и усложни в значителна степен отношенията между държавата и ректорските ръководства, поставяйки до голяма степен неясни и абстрактни критерии за изпълнение. Като резултат получаваните на база изпълнението му оценки се различават минимално и повтарят до голяма степен неефективността на системата за оценяване на Националната агенция по оценяване и акредитация. На всичкото отгоре, тъй като акредитационните оценки се дават във връзка с изпълнението на същите изисквания, каквито поставят и договорите за управление с ректорите, те би следвало да съвпадат в значителна степен и да кореспондират по някакъв начин. Това обаче категорично не се случва в действителността. Неясен е административният капацитет на МОН, който да позволи на административна структура да формулира политики в областта на оперативното управление на всяко едно конкретно висше училище, всяко от които има свои конкретни особености и специфика в най-широкия образователен и научно-изследователски спектър.
Опитите за налагане на пълен държавен контрол върху неприсъщи за решаване от страна на администрацията въпроси е израз на взаимоотношения между държавата и университетите в друг, вече отминал период от време. Създаването на нов паралелен механизъм на контрол чрез регламентиране на т.нар. споразумения за допълващо финансиране е още по-ярък израз на подобно отношение, който преминава границата на възможност висшите училища автономно да упражняват своята учебно-преподавателска и научноизследователска дейност.
Едновременното приемане на настоящия законопроект и междувременно поставения за публично обсъждане законопроект за премахване на таксите за обучение на студентите държавна поръчка би елиминирало всякаква финансова независимост на университетите и концентрирало тези функции в държавата, което е промяна, толкова съществена по своя характер, че би следвало да бъде поне загатната в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в периода 2021-2030 г. Липсата на такава регламентация е категорична индикация за ректорските ръководства, че тези мерки не са израз на дългосрочна визия за развитие на системата и не са обект на широк обществен консенсус.
В заключение припомняме, че съгласно чл.23, ал.2, т.2 на Закона за висшето образование нашето сдружение има признатата от закона компетентност да изразява мнение по проекта за държавния бюджет в частта му за висшето образование и науката. При неотдавнашното посещение на мисията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, членство в която Република България търси, основни въпроси, които бяха задавани на ректорските ръководства и на Управителния съвет на нашето сдружение бяха именно тези, свързани с темите доколко държавните органи се съобразяват с нашите становища по провежданите политики в областта на висшето образование. Вярваме, че положителните модели на работа в други развити страни, имащи сходни на нашата организация структури, следва да бъдат пример за народните представители при приемането на законодателни промени", се казва в становището от Съвета на ректорите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
