Общото между всички е, че претендират да знаят как да се преборят с кризата и че имали планове какво точно да свършат през следващите четири години.
Всичко това звучи много добре в теоретичен план и при други обстоятелства избирателят щеше да има реални възможности да направи своя избор сериозно и задълбочено. При други обстоятелства. А днешните обстоятелства са съвсем конкретни.
Първото обстоятелство е, че изборите се провеждат в средата на годината, във време, когато приходите в бюджета се оказват категорично по-малко от предвидените и гласувани от Народното събрание в края на миналата година.
Това е пряк резултат от спада на брутния вътрешен продукт, от намалялото производство, от едновременните проблеми и на износа, и на вноса. Всичко това изисква сериозно преосмисляне на разходната част на бюджета и е много вероятно тъкмо след изборите в Закона за бюджета на 2009 г. да се наложи да се правят сериозни промени.
Какви точно ще бъдат тези промени и как ще се правят те е второто конкретно обстоятелство, свързано с парламентарните избори, по което не забелязваме да се води конкретен дебат между кандидатите за властта след 5 юли.
Откъм правителството не се представят актуални данни за състоянието на разходната част на бюджета, не е ясно къде се правят икономии и къде се правят допълнителни разходи, обосновани от антикризисния план "Станишев", а откъм опозиционните партии и коалиции не се усеща да са се задълбочили в тази тема и да предвиждат и предлагат своите антикризисни действия в съвсем краткосрочен план веднага след евентуалното сформиране на правителство.
Струва ми се, че най-актуалната тема на предизборните дебати и по централните електронни медии, и дори на регионално ниво трябва да бъде какво ще става с бюджет 2009.
Защото тази тема има съвсем прагматичен и близък до хората във всяко населено място аспект. Тя всъщност означава колко пари ще получат до края на настоящата година местното училище, местната болница, ще завърши ли ремонтът на пътя до еди-кое си село, ще я бъде ли пречиствателната станция и един куп други съвсем близки до избирателя въпроси, на които кандидатите за участие в следващата власт трябва да могат да дадат ясен и недвусмислен отговор.
Има още една много актуална тема, която отсъства от предизборния дебат. Около тази тема, която ще се появи вероятно като най-важна след формирането на новото правителство, засега цари пълно мълчание.
Нека да направим няколко крачки съвсем малко напред във времето. На 5 юли късно вечерта ще стане ясно кой печели изборите. До 10 юли Централната избирателна комисия ще обяви кои точно лица стават народни представители в 41-ото Народно събрание. След това ще минат формалностите по сформирането на новия парламент и някъде към края на юли, началото на август, президентът Първанов ще възложи мандат на най-голямата парламентарна група да се опита да състави правителство.
В най добрия вариант преди края на август ще имаме гласувано правителство, а в по-лошия кабинетът ще стане факт след началото на септември.
Не коментирам изобщо най-лошия вариант, да не се събере мнозинство за формиране на правителство и да се насрочат нови избори, това е вече влизане в съвсем друг сценарий.
Приемаме, че около 1 септември все пак имаме правителство. Ето това правителство според закона до месец октомври трябва да внесе в Народното събрание бюджета на Република България за 2010 г.
Това, припомням ви, уважаеми читатели, ще бъде един извънредно важен бюджет. Той не може да бъде стандартният документ, който чиновниците от Министерството на финансите сътворяват всяка от последните десетина години, откакто излязохме от Виденовата криза и въведохме валутния борд и задължителния излишък.
Бюджетът за 2010 г. трябва да отразява ясно и недвусмислено намеренията и очакваните конкретни действия на спечелилата парламентарните избори политическа сила да извади България от кризата.
За да може да го представи за обсъждане и одобряване преди края на настоящата година, бъдещото правителство трябва да е съвсем наясно с приоритетите и конструкцията на този бюджет, да направи своите макроикономически прогнози за 2010 г. максимално близки до възможностите на българската икономика и нейното място в Европа и света.
Ето този дебат напълно отсъства в предизборната кампания. Не искат ли да го водят, не могат ли да го формулират?
Източник: albosh.blog.bg
Последвайте ни
