Л екари от болница в София спасиха единствения бъбрек на 65-годишна жена чрез роботизираната хирургия Da Vinci Xi.
Елена е на 65 г. През 2020 г. започва да изпитва леки болки в кръста и решава да посети нефролог.
„Като че ли усещах болка в левия бъбрек и веднага отидох на преглед при д-р Станислава Илиева още в същия ден. Преди това никога не съм имала проблеми или симптоми. Още когато ме прегледа с ехографа, тя забеляза че има някакъв проблем, след което направихме и скенер и стана ясно, че имам тромб в бъбрека и органът е загинал и не може да бъде спасен.“, разказва Елена.
Така жената остава с един функциониращ бъбрек и е необходимо да посещава профилактични прегледи при нефролог на всеки 6 месеца. При една от регулярните консултации с д-р Илиева, в началото на тази година, специалистът установява проблем с десния бъбрек.
„Каза ми, че има някакво петно и отново трябваше да направим скенер. И въпреки че нямах никаква симтоматика, разбрах че със сигурност има проблем. Не съм пропускала нито един профилактичен преглед през всички тези години и винаги съм била редовна.“, допълни Елена.
ВМА въвежда роботизирана хирургия Da Vinci Xi
Жената е насочена към д-р Адриан Попов, началник на Отделение по урология.
“Левият бъбрек не функционира, защото Елена е имала стеноза на бъбречната артерия, което е довело до афункция на органа, защото не е кръвоснабден. Наричаме това състояние нефросклероза – органът става значително по-малък и губи всичките си функции. На единствения оставащ бъбрек се установява туморна формация, която е с размери около 4 см. и половина. В тези случаи, независимо от състоянието на другия бъбрек, когато туморът не обхваща клонове на кръвоносни съдове, не навлиза в мастната тъкан и е изолиран в паренхима, ние определяме състоянието като първи стадий на заболяването, най-ранния възможен. Класиката при тумори на бъбрека е да се избере хирургично лечение за отстраняване на целия орган, заедно със съдържащия се в него тумор. През последните години обаче парадигмата се промени и затова и в нашата клиника извършваме основно орган-съхраняващи операции, за да не намаляваме общата бъбречна функция, което би довело до съществени рискове за здравето и живота на пациентите.“, обясни д-р Попов.
В случая на Елена орган-съхраняващата операция е наложителна, защото в противен случай жената остава без бъбреци. Това би довело до последен стадий на бъбречна недостатъчност, която не само ще влоши изключително здравето ѝ, но и ще скъси значимо преживяемостта ѝ.
„В нейния случай имаше специфика на разположението на тумора. Тези образувания могат да бъдат разположени в различни части на бъбрека. Най-благоприятни за операция са тези, разположени периферно, в най-страничната част на органа, защото тогава няма голям риск от кръвозагуба. Колкото по-навътре, към центъра на органа, се разполага туморът, толкова повече разклонения на големите съдове има около него. Колкото по-централно в бъбрека е образуванието, толкова по-опасно е, ако прекъснем някой от съдовете. Това е така защото големите съдове, които са в центъра на органа отговарят за по-голяма част от тъканта му, за нейното „хранене“. При Елена туморът беше разположен в предната повърхност, директно върху хилуса (централната зона, в която навлизат двата големи, основни съда). Той израстваше от най-централата част на паренхима и голямата част от него стоеше извън бъбрека, лежащ директно върху големите съдове, в случая вената. При бъбрека вената се разполага най-отпред, зад нея се намира артерията и де факто върху вената и върху двете ѝ големи, първоначални разклонения се разполагаше този тумор, изцяло залепнал и покриващ целия хилус.“, допълни д-р Попов.
Чудото на човешкото тяло: Невероятните неща, на които е способно
Техническата сложност на операцията надвишава значително обичайната интервенция за отстраняване на тумор и запазване на бъбрека. Именно поради тази причина специалистът предлага на Елена да бъде извършена робот-асистирана (роботизирана) операция с Da Vinci Xi.
“В случаи като този се налага първо туморът да се отдели от вената и от нейните разклонения, не само във външната им част, преди да навлязат в бъбрека, но и във вътрешната. Тоест, след като вената е навлязла в органа и се е разклонила ние трябва да продължим отделянето на тумора. Това е „маневра“, която определяме като рискова, защото там където се разклонява вената се появяват и разклонения на артерията. Туморът и бъбречната тъкан покриват изключително плътно и притискат тези съдове. При самото отделяне, във всеки един момент, може да се увреди голям клон на бъбречната вена или артерия. Подобно стечение на обстоятелствата може да доведе до „скриване“ на съда навътре в паренхима, да започне кървене, което да не може да бъде установено и контролирано. Съответно, да се появи много голям риск за наложително отстраняване на целия орган.“, казва още д-р Попов.
Бъбрекът е изключително добре кръвоснабден орган. Всяка минута 20% от цялото кръвообращение на тялото преминава именно през бъбреците. Образно казано, ако имаме средно 5 литра кръв в тялото си, един литър се филтрира през двата органа във всяка една минута. Именно поради тази причина, ако започне кървене в бъбрека, то е изключително силно и се налага много бърза реакция, за да бъде преустановено кървенето.
„Негативен и лимитиращ фактор е и времето. Когато правим тази операция, ние спираме цялото кръвообращение на бъбрека със специални клампи, с които застъпваме съдовете му, за да може да не кърви по време на операцията. Самият орган обаче не търпи обезкървяване. Загубил кръвоснабдяването си, бъбрекът живее около 30-40 минути, след което настъпват трайни и необратими увреждания в целия орган. За да успеем да запазим функцията на органа е необходимо да извършим цялата операция за около 30 мин. след като сме спрели кръвообращението. Тези обстоятелства, свързани с орган-съхраняващата хирургия, разположението на тумора и конкретно в случая на Елена, правят операцията освен по-високорискова от обичайното, по-стресираща за хирурга и с много висока техническа сложност. Ние успяхме да завършим операцията в рамките на 24 мин. без да увредим нито един съд и отстранявайки изцяло тумора.“, допълни д-р Попов.
Следоперативните изследвания на Елена показват, че няма никаква загуба на бъбречната функция. Жената се възстановява много добре, започва да се храни в деня след операцията и да се обслужва сама.
„Радвам се, че всичко е наред въпреки сложността на операцията. Важно е хората да знаят, че трябва да се проследяват и преглеждат, защото при мен се случиха много големи неприятности и то без да знам и да имам каквито и да било симптоми. Работех, всичко беше наред, загубих единия си бъбрек, а сега успяха да спасят другия.“, споделя Елена.
Д-р Попов обясни и че най-добрият вариант за извършване на подобна операция е имено чрез робот-асистирана (роботизирана) хирургия.
„Нека оставим настрана мини инвазивния характер и факта, че нямаме голям разрез, имайки изключително кратко възстановяване, което е неоспорим факт при хирургията с Da Vinci Xi. Традиционните предимства на робота, в случая голямото оптическо увеличение и възможността да се приближим много близо до “мястото на събитията”, ни дават големи предимства, особено за шиенето – там където трябваше да бъде прекарана иглата - непосредствено между съдовете и “дефекта” в паренхима, който трябваше да зашием. За мен това е най-добрият вариант в конкретния случай. Камерата на робота ни дава повече от 12 пъти увеличение и ние можем да се приближим с нея на сантиметри от мястото където шием, да видим много точно къде и какво преминава, къде са границите между тумора и паренхима, както и между съдовете.“, каза още д-р Попов.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Тръмп след разговор с Путин: Съществува реална възможност този ужасяващ конфликт да приключи
Украйна за твърдения, разпространени от Тръмп: Информацията е фалшива
Путин: Русия ще гарантира сигурността на украинските войски в Курска област, ако се предадат
