МФ публикува законопроекта за държавния бюджет за 2022 г.
Източник: iStock Photos/Getty Images
6

М инистерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година, представляваща мотивите към него, и съпътстващите ги документи. 

Подготовката на Бюджет 2022 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. стартира с разработването на базов сценарий при действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше последващо надграден с нови допускания за някои политики в областта на доходите, осигурителната политика и в социалната сфера. 

Параметрите на проекта на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временното прилагане на мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19. 

Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 5,1% от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8% от БВП през 2024 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно 0,2% от БВП и 1,3% от БВП, а за  прогнозния период – отрицателно салдо в рамките на 2,8-2,9% от БВП.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от БВП през 2022 г. до 35,7% от БВП през 2024 г.

По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 38,3%, за 2023 г. –  39,3% и за 2024 г. – 39,2%.

По отношение на тенденциите при разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4% от БВП до 42,0% от БВП.

За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:

Политиката по доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г. от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г. За 2022 г. се предвижда увеличение с 5% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които персоналът не е нает на минимална работна заплата. За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Новите моменти по отношение на осигурителната политика са: увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на МРЗ, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв.; увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер.

През периода 2022-2024 г. ще продължи изпълнението на политиките в предучилищното и училищното образование, насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Изпълняват се и мерки, насочени към намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности. За предучилищното и училищното образование за 2022 г. са осигурени средства, както следва: 70,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца; 123,3 млн. лв. за мерки за предотвратяване разпространението на COVID-19, за предпазни средства и дезинфектанти за училищата и за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лв. за продължаване на Националната програма „Отново заедно“.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти. Световната пандемия от COVID-19 очерта необходимост от увеличаване на усилията за създаване и поддържане на перманентна готовност на всички нива на системата на здравеопазване. 

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. са осигурени средства за: закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19 - 267,2 млн. лв.; осигуряване на  подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352,0 млн. лв.; осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 и за поддържане на резерв от лекарствени продукти за лечебните заведения за лечение на системен възпалителен отговор и протромботични състояния, възникнали вследствие на COVID-19 при хоспитализирани пациенти  158,8 млн. лв.

За периода 2022-2024 г. в областта на социалната политика приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

С оглед повишаване ефективността на семейните помощи за деца, се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. – за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително – за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.). 

В периода 2022-2024 г. е предвидено пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т. нар. „швейцарско правило“ (чл. 100 от КСО) с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите по чл. 100 на КСО, с които е предвидено да се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, са съответно: 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 г. В периода 2022-2024 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават от 1 юли на съответната година с процентите по чл. 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2022 г. е увеличен от 300 на 370 лв., считано от 25 декември 2021 г. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 г. е увеличен от 1 440 лв. на 1 500 лв., считано от 25 декември 2021 г.

Политика в областта на отбраната. Разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на сто от БВП за 2022 г., като е спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/04.01.2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт, ДДС и мита), както и за други проекти за модернизация на Българската армия.

В прогнозата за 2022 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 5 304,5 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности –  4 677,8 млн. лв.; обща изравнителна субсидия – 354,4 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи – 224,1 млн. лв. Общата субсидия за държавни дейности за 2022 г. е увеличена с 345,3 млн. лв. спрямо 2021 г., с което се осигурява увеличението на средствата за персонал във всички делегирани от държавата дейности. В прогнозата за 2022 г. е предвиден ръст от 25,0 млн. лв. за общата изравнителна субсидия.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. За 2022 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 394,9 млн. лв., за 2023 г. – 249,9 млн. лв. и за 2024 г. – 44,2  млн. лв.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ и около 4,549 млрд. евро заеми (по текущи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който основният финансов пакет за безвъзмездната подкрепа ще бъде предоставен, е до 31 декември 2022 г.

В разчетите за 2022 г. са заложени приходни и разходни мерки в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3 114,1 млн. лв. (2,2% от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 г. За 2023 г. са заложени мерки в размер на 467,0 млн. лв. (0,3% от БВП), а за 2024 г. няма разчетени средства за мерки в отговор на COVID-19. Някои от мерките са осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лв. месечно към пенсиите на всички пенсионери за периода януари-юни за 2022 г.; разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост; подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, вкл. за поставяне на ваксини срещу COVID-19 и др.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 49,1 млрд. лв., а съотношението на държавния дълг спрямо БВП до 31,0%, плавно удължаване на средния остатъчен матуритет на дълга, както и увеличение на дела на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 г. на 33,2% в края на 2024 г.).

Коментари 6
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

6 коментара
 
Отпуска е времето, когато не навиваш аларма и спокойно си ставаш и без нея в шест.
Прочети целия
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

Президентът на Беларус Александър Лукашенко

Беларус и Берлин водят преговори за осъден на смърт германец

Свят Преди 1 час

Той е обвинен в "тероризъм" и "наемничество" и осъден на смърт от беларуски съд

Масова "Златна сватба": Над 30 двойки в Ловеч подновиха обетите си (СНИМКИ)

Масова "Златна сватба": Над 30 двойки в Ловеч подновиха обетите си (СНИМКИ)

България Преди 1 час

За да празнуват половин век съвместен живот, бяха поканени всички, сключили граждански брак през 1974 г.

Вижте грандиозната коронация на краля на Малайзия (СНИМКИ и ВИДЕО)

Вижте грандиозната коронация на краля на Малайзия (СНИМКИ и ВИДЕО)

Свят Преди 3 часа

Султан Ибрахим се възкачи на трона с помпозна церемония

Карлово почете 800 жестоко избити учители, свещеници, лекари през 1877 година

Карлово почете 800 жестоко избити учители, свещеници, лекари през 1877 година

България Преди 4 часа

За местните, това са едни от най-страшните дни на кръв и сълзи, на страх и погубени животи

ПП-ДБ внесе законопроекта за международните ограничителни мерки

ПП-ДБ внесе законопроекта за международните ограничителни мерки

България Преди 4 часа

Целта е противопоставяне на действия, нарушаващи международното право

НЗОК: Внимавайте, изпращат фалшиви електронни писма от наше име

НЗОК: Внимавайте, изпращат фалшиви електронни писма от наше име

България Преди 4 часа

Институцията съветва гражданите да бъдат внимателни

"Русия продължава да купува от Запада части за оръжия"

"Русия продължава да купува от Запада части за оръжия"

Свят Преди 4 часа

Разследване на френския Le Monde показа, че страната умело заобикаля международните санкции

<p>Главчев за пожара на Беклемето: Нужни са кадри с алпийска подготовка</p>

Главчев за пожара на Беклемето: Ситуацията е много сложна, нужни са кадри с алпийска подготовка

България Преди 5 часа

Огънят е на територия от около хиляда дка, а положението е "много тежко", заяви служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов

<p>Кой е 19-годишният доброволец, пострадал тежко в борбата с огъня в Сакар</p>

Героят на Свиленград: Кой е 19-годишният доброволец, пострадал тежко в борбата с огъня в Сакар

България Преди 5 часа

За младежа се грижат лекари в болница "Свети Георги" в Пловдив

Младежкото ДПС застана твърдо зад Ахмед Доган

Младежкото ДПС застана твърдо зад Ахмед Доган

България Преди 6 часа

Структурата проведе среща в Бургас

Дирк Геркенс: Искаме да наложим България като стратегическо място за заснемане на качествено телевизионно съдържание

Дирк Геркенс: Искаме да наложим България като стратегическо място за заснемане на качествено телевизионно съдържание

България Преди 6 часа

В компанията работят хора с иновативни идеи, решителност и креативност, заяви главният изпълнителен директор на „Нова Броудкастинг Груп“ пред Паола Хюсеин в интервю за в. „24 часа“

Тръмп разговаря със Зеленски, какво обсъдиха

Тръмп разговаря със Зеленски, какво обсъдиха

Свят Преди 7 часа

Американският политик определи разговора между двамата като "много добър"

<p>Голяма трагедия в Китай, Си Цзинпин с призив</p>

11 загинали след срутване на мост в Китай

Свят Преди 7 часа

Според президента Си Цзинпин страната е в критичен период на борба с наводненията

Борисов: За нас тези избори трябва да бъдат последни

Борисов: За нас тези избори трябва да бъдат последни

България Преди 7 часа

Повече компромиси не бива да се правят с народа, с обществото и политическата система, каза лидерът на ГЕРБ

„Краят на всички времена“: Предсказанията на монахинята Хилдегард

„Краят на всички времена“: Предсказанията на монахинята Хилдегард

Свят Преди 7 часа

Монахиня Хилдегард от Бинген е живяла в Германия през 11 век