Л идерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов постави темата за свободата на словото и защитата на личния живот остро в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“, правейки паралел с държави като Швейцария, където „няма жълти сайтове и жълти вестници не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете“.
Трифонов отбеляза, че за добро или за лошо, в България ситуацията е различна. Той изрази твърда позиция, че доколкото зависи от него, ще направи всичко възможно „такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват“, защото
така разбираме „свободата на словото“ у нас.
Трифонов дори се обърна към „т.нар. български естаблишмънт“, заявявайки, че ще им осигури свободата да изразяват омразата си.
На този фон, парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси подкрепи на първо гласуване промени в Наказателния кодекс. Тези промени, предложени от ИТН, целяха да криминализират разпространяването на носители, съдържащи информация за личния живот на човек без негово съгласие. На пръв поглед, това изглеждаше като опит за въвеждане на по-строги правила срещу навлизането в личното пространство, често експлоатирано от „жълтата преса“.
Внезапно обаче, в петък (10 октомври) председателят на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи в кулоарите на парламента, че предложените от ИТН промени в Наказателния кодекс ще бъдат оттеглени.
Този ход представлява значителен политически обрат, който оставя отворен въпроса за бъдещето на законодателството, касаещо медийната етика и защитата на личните данни.
Ето и целия пост на Слави Трифонов:
„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“
„Слави в ареста заради ‘Евровизия’“
„Слави се върнал към дрогата?“
„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“
„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“
„Слави спи с малолетна“
„Слави не може да има деца“
„Слави е импотентен“
„Слави си сменя кръвта в Париж“
Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.
Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.
Е, за добро или за лошо, в България не е така.
И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват. Защото така ние в България разбираме свободата на словото.
Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.
