П убликуването или споделянето на лична информация за друго лице без неговото съгласие може да се превърне в престъпление, наказуемо с до 6 години затвор и глоба до 8000 лева. Това предвижда законопроект, внесен от партия „Има такъв народ“ (ИТН) за промени в Наказателния кодекс.
Нов член в Наказателния кодекс
Предложението включва създаването на нов член 148б, според който всеки, който разпространява материали или информация за личния живот на друго лице без негово съгласие, ще носи наказателна отговорност.
Предвижда се затвор от 1 до 6 години и глоба от 2000 до 5000 лева, а при особено тежки случаи – от 2 до 6 години лишаване от свобода и глоба между 3000 и 8000 лева.
В законопроекта е записано, че под „информация за личния живот“ се разбира данни за лични, семейни, интимни отношения или за здравословното състояние на физическо лице.
СРС-та и наказателно преследване
ИТН предлага промени и в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), така че да бъде възможно използването на СРС-та при разследване на престъпления от този тип.
Това означава, че ако текстът бъде приет, разследващите органи ще могат да прилагат подслушване и наблюдение в случаи, свързани с нерегламентирано разпространение на лична информация.
Мотивите: защита на личния живот
В мотивите към проекта от ИТН изтъкват, че сегашните гражданскоправни механизми не са достатъчни, особено в условията на социалните мрежи, онлайн медии и масово споделяне на лични данни.
„С развитието на технологиите нарушаването на личното пространство става все по-лесно и по-трудно за санкциониране“, посочват вносителите.
Според тях новото престъпление не дублира съставите за обида и клевета, тъй като защитава различно право — неприкосновеността на личния живот, а не честта и достойнството.
Кои са вносителите
Законопроектът е внесен от група народни представители от „Има такъв народ“, сред които Тошко Йорданов, Ива Митева, Станислав Балабанов и Филип Станев.
Без ефект върху бюджета
В оценката на въздействието се посочва, че промените няма да имат отражение върху държавния бюджет, няма да увеличат административната тежест, нито ще изискват създаване на нови структури.