„За отделните сеизмични зони на България честотата на катастрофалните земетресения достига до хиляди години, докато в Румъния средната честота е 40-50 години. Няма никакво място за сравнение. По отношение на катастрофалните земетресения сме нещо като Обетована земя”, заяви пред БНР проф. Емил Ботев, ръководител на департамент "Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Последиците от най-разрушителните земетресения през 2016 г. в снимки
„Ако беше на територията на страната, такова земетресение със сигурност щеше доведе до напуквания на мазилка, паднали предмети, комини и керемиди”, коментира ученият, станалият тази сутрин в Румъния трус с магнитуд 5,6 по Рихтер, който беше усетен и в България.
Земетресение в Гърция разлюля България и Македония
Земетресение от 5.3 по Рихтер в Черно море
Земетресение с магнитуд от 5,6 разтърси Вранча
Проф. Ботев поясни, че в България стават плитки земетресения, с дълбочина до 10 км, докато това в Карпатите е с дълбочина от близо 100 км и не е довело до материални щети дори в района, където е станало.
Голямата дълбочина на епицентъра води до това, че сеизмичните вълни се разпространяват на много по-обширна територия, но имат доста по-слаб ефект на повърхността.
„Изследванията, които правим, ни дават основания да твърдим, че нямаме натрупани такива големи напрежения, докато румънските колеги и международните експерти не могат да кажат това за дълбочинното огнище под Вранча. Очаква се там да продължават тези катастрофални земетресения с относително висока честота, докато честотата на тези земетресения с магнитуд 7, които могат да доведат до сериозно въздействие върху жилищния фонд и инфраструктурата, при нас стават на стотици години”, подчерта проф. Ботев.
Той добави, че за жертвите в Свищов, от станалото през 1977 година земетресение във Вранча с магнитуд от 7,4 по Рихтер, основна вина има човешкият фактор, тъй като конструкцията на двете рухнали сгради е била отслабена.
