Съветът на Европа: В България напредъкът по защитата на правата на човека остава бавен

Б ългария е отбелязала известен напредък в повишаването на защитата на правата на човека, но този напредък остава бавен и уязвим, особено що се отнася до правата на настанените в институции, мигрантите и свободата на медиите. Това се посочва в изявление на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс по повод доклада му от посещение у нас през февруари.

Муйжниекс препоръчва да бъде ускорено извеждането от институции на оставените там деца и те да бъдат настанени при семейства, както и да получат обществени услуги. Той препоръчва да се преразгледа системата на правосъдието по отношение на малолетни и непълнолетни, а и да бъдат премахнати възпитателните интернати, в които се изпращат деца с противообществено поведение.

Децата са изпращани в такива места на основата на остаряло законодателство и без надлежна оценка на техните нужди, а там редовно има случаи на физическо и психическо насилие, се посочва в доклада.

Веднъж приети в тези интернати, децата нямат необходимата защита и са откъснати от качествено образование, като по този начин възможностите им за вписване в обществото намаляват, сочи оценката на комисаря.

Въпреки че България се е ангажирала да даде възможност на хора с увреждания да излязат от институциите и да живеят в обществото, процесът на остава много бавен. Една от основните пречки е действащият режим на правоспособност, който често води до настаняване на хора под пълно или частично попечителство в институции. Насърчавам българските власти да повишат усилията си за промяна на тази система и за преминаване към система на подкрепа при вземането на решения, допълва Муйжниекс.

Той отчита, че условията за прием на бежанци у нас са частично подобрени, но постигнатият напредък и съществуващите възможности за осигуряване на основна подкрепа определя като нестабилни.

Комисарят призовава българските власти да отстранят основните недостатъци в системата за ранно откриване, оценка и насочване на търсещи убежище със специални нужди, включително деца без придружител. Комисарят препоръчва да бъде подобрен достъпът до безплатна правна помощ в процедурите за предоставяне на убежище.

Комисарят препоръчва преразглеждане на често незаконното задържане на хора, търсещи убежище, както и на неподходящите материални условия в центровете за задържане на имигранти.

Препоръчва се разследване на всички случаи на малтретиране в тези центрове. Задържането на имигранти трябва да се използва само като последна мярка, за възможно най-кратък период и на основата на отделна оценка. Децата не бива да бъдат подлагани на задържане като имигранти, независимо дали са заедно със семействата си, или отделно от тях, се допълва в доклада.

Комисарят призовава българските власти да предприемат мерки мигрантите, пристигащи на българската граница, да не бъдат отблъсквани, както и да разследват всички твърдения за подобни действия.

Комисарят настойчиво приканва властите да правят повече за приспособяването на онези, получили статут на бежанци, както и на хората под международна закрила в България.

Според доклада повод за безпокойство е и медийната среда у нас. Липсата на плурализъм, непрозрачната собственост и финансиране на медиите,

както и издателският контрол, упражняван от политици чрез рекламни и информационни договори, са сред основните безпокойства. Българските власти трябва да подобрят независимостта на медиите, включително чрез разпределяне на приходите от обществени рекламни и информационни договори между частните медии по прозрачен и недискриминационен начин, пише в документа.

Според Съвета на Европа българските власти трябва да установят независимо наблюдение на собствеността и финансирането на медиите, както и правила, насочени към ограничаване на прекомерната концентрация на собственост на медии и насърчаване на медийния плурализъм.

Комисарят препоръчва на българските власти да осигуряват по-добра защита на журналистите, да разследват ефективно всички нападения и заплахи срещу тях, а и да преразгледат действащото законодателство за медиите, за да има по-добра защита на журналистическите източници от неправомерен натиск.

Той препоръчва да бъде намалена заплахата от цензура или самоцензуриране чрез отмяна на правомощието за налагане на глоби от Комисията за финансов надзор, пълно отпадане от наказателния кодекс на клеветата и осигуряване на ефективност на регулаторните и етичните медийни органи като Съвета за електронни медии и Националната комисия за журналистическа етика.