В България най-корумпиран е съдът

Най-силно засегнат сектор от корупция в България е съдебната система.

Това сочи проучване за тази година на Световния корупционен барометър, чийто резултати бяха оповестени от изпълнителния директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Калин Славов.

Сравнението с предишни издания на Барометъра показва негативна тенденция в оценката – в последното изследване на Световния корупционен барометър стойността на оценката на съдебната система е 4,3, а сега е 4,4.

При максимална стойност от 5, която е показател за изключително сериозен проблем с корупцията в този сектор, и минимална стойност от 0 – показател за липса на корупция.

Изследването на Световния корупционен барометър - 2013, проведено по инициатива на "Трансперънси Интернешънъл", обхваща 114 хиляди респонденти от 107 държави, сред които и България.

Водещи места в изследването за България имат също здравеопазването (с оценка 4,2) и политическите партии (също с оценка 4,2), продължи Калин Славов.

Докато политическите партии "традиционно" се намират в челните позиции на класацията, то

секторът на здравеопазването е включен за първи път и получава силно негативна оценка,

подчерта той. Най-добра оценка получават образованието (3,4), неправителствените организации (3,2) и въоръжените сили (2,9).

Докато за целия ЕС водещо място в негативната класация заемат политическите партии, в България (както и в Словакия) институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.

Изследването потвърждава тенденцията, установена и в предходни изследвани, че

в България продължава да бъде най-сериозен корупционният риск в съдебната система и в дейността на политическите партии.

Изследването предоставя информация от непосредствения опит на гражданите при сблъсък с корупция – 8% от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкуп.

При изследване на причините за плащане на подкуп, се открояват две основни: за 38% от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30% от тях това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване.

Тези резултати показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции.

На трето място следва да бъде отбелязана

специфичната обществена култура, която толерира корупция – 27% от гражданите са заплатили подкуп в израз на благодарност.

Причините, поради които гражданите не са готови да сигнализират за корупция са следните: според 59% от тях няма смисъл от подаване на сигнал, защото това действие няма да има резултат; 28% се страхуват от последиците, а 13% не знаят къде да подадат сигнал.

Изследването предоставя информация за институциите, на които гражданите най-често са платили подкуп: през 2013 година 17% от тях са платили подкуп на полицията, 13% - на институции от съдебната система, 7% - за здравеопазване. При сравнение с данните от предходното изследване се забелязва увеличение на дела на гражданите, които са платили подкуп на полицията (15,4%), на институции от съдебната система (10,4%), здравеопазване (5,5%) и регистрационни служби.

Намалява делът на гражданите, които са платили подкуп за образование, данъчни служби и битови услуги. При сравнение на данните в общоевропейски мащаб прави впечатление по-високият дял на платилите подкуп в България именно за институции от съдебната система и полицията.

Изследването показва и нарастване на критичните оценки на българските граждани относно усилията на институциите за противодействие на корупцията – докато през 2010 година общо 42% от гражданите са оценявали като много ефективни или относително ефективни тези действия, то през 2013 г. само 16% от гражданите оценяват антикорупционните действия на правителството като ефективни.

С 39% са нараснали случаите на контролиран вот на последните избори спрямо 2011 г.,

се казва в доклада от наблюдението на вота на 12 май т.г. , изготвен от Асоциацията, обяви още Славов.

Преди него анализът е бил предоставен за обсъждане на представители на политически партии, НПО-та - част от коалицията за наблюдение на изборите и пред експерти.

Анализаторите отчитат също, че най-слабото звено в изборната администрация са секционните избирателни комисии, които бяха обучени в последния момент и не разполагаха с необходимия капацитет да прилагат закона, подчерта Калин Славов.

А МВР и прокуратурата стартираха със закъснение работата по сигнали на гражданите за нарушаване на изборните им права. Висок е и процентът на отказите за образуване на досъдебни производства по сигналите за престъпления срещу политическите права на хората.

Към Договора за свободни, честни и демократични избори се присъединиха по-малко от половината регистрирани за участие партии и коалиции, а реални действия по изпълнение на ангажиментите в него предприеха едва 5 партии или 22,7% от тях.

Сред другите отчетени от асоциацията негативи за ролята на партиите в предизборната кампания са: системното провеждане на негативни кампании срещу другите кандидати, скритата реклама и "купуването" на избирателна подкрепа чрез благотворителност. При медиите се оказва, че не се спазва изискването за публикуването на договорите с кандидатите в предизборната кампания, както и изискването за публичност на условията и цените за отразяване на предизборните изяви.

Докладът на "Прозрачност без граници" завършва с предложения за законодателни промени. Първата от тях е за съставяне и поддържане на точни и коректни избирателни списъци, второто- за облекчаване на изискванията за регистрация и участие в изборния процес, както и за осигуряване на справедлив и равен достъп до медиите, регламентиране на нови правомощия на изборната администрация, разширяване на предложението за модела на регионалните преброителни центрове и др.

Над половината хора в света са на мнение, че корупцията се засилва от две години насам

27% от участниците в световно проучване на неправителствената организация заявяват, че през последните 12 месеца им се е наложило поне веднъж да дадат подкуп, за да получат някаква услуга от държавно учреждение или друга институция.

"Държавите трябва да погледнат сериозно на надигащите се гласове срещу корупцията и да вземат конкретни мерки, осигуряващи прозрачност и подотчетност на администрацията пред гражданите", предупреждава Югет Лабел, председател на "Трансперънси интернешънъл", в комюнике, разпространено в Берлин.

Анкетата "Световен барометър за корупцията" сред 114 хил. души от 107 страни сочи и криза на доверие към политическата класа.

В 51 държави политическите партии са смятани за най-корумпираната институция; според 55% от запитаните правителствата обслужват с дейността си частни интереси.

"Трансперънси интернешънъл" препоръчва на политиците по-специално да публикуват и своите данъчни декларации, и тези на семействата си.

Политическите сили трябва според организацията да обявяват кой ги финансира и в какъв размер, за да се откроят "потенциалните конфликти на интереси".

Гражданите вече по-строго преценяват дейността на своите управници срещу корупцията, отколкото преди финансовата криза от 2008 г.

Преди 5 години 31% от анкетираните са заявили, че смятат за ефективни мерките на своите правителства в тази насока, но днес така мислят едва 22%, отбелязва "Трансперънси интернешънъл"."