П анагюрското златно съкровище остава на държавата, реши окончателно Върховният административен съд (ВАС), като отхвърли искането за отмяна, подадено от Стефка Ангелова на влезли в сила решения от тричленен състав и петчленен състав на съда от април 2012 г. и октомври 2013 г., съобщи Novanews.bg.
Жалбата на Стефка Ангелова от София е срещу отказ на министъра на културата да впише Панагюрското съкровище като собственост на откривателите братя Дейкови и на собственика на земята Георги Топалов, където е било открито.
С молбата за отмяна на решенията на ВАС тя е твърди, че неправилно съдът е приел, че земята, върху която е открито съкровището, е държавна собственост.
Тя е искала седемчленният състав на Върховния административен съд да отмени решенията на тричленния и петчленен състав на Върховния административен съд и реши делото по същество, като обяви за нищожен отговора на министъра на културата.
ВАС преценява, че по същество молбата за отмяна на соченото в нея правно основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В поредната си молба до ВАС Ангелова твърди, че се касае до наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на съда.
Като такова се сочи писмо на Българската социалистическа партия. Според съда обаче то не е ново обстоятелство. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че Стефка Ангелова не е доказала качеството си на "колекционер" – собственик или държател на културни ценности.
Такова качество не е придобивал и наследникът й, тъй като е безспорно установено, че на 8 декември 1949 г. братята Павел, Петко и Михаил Дейкови са намерили деветте златни прибора, известни като Панагюрското златно съкровище, което веднага е било предадено в Околийския народен съвет Панагюрище.
Възражението на Ангелова, че откритието се е намирало в частен имот е подробно обсъдено от съда и е прието, че не е представено доказателство, от което да е видно, че теренът е бил частна собственост, и то на Георги Топалов.
Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че към 8 декември 1949 г. "керамидарната фабрика "Мерул"" е национализирана; съкровището е намерено от работници "при копаене на пръст в района на тухларницата", "на държавно място", то собствеността на терена е била държавна.
Фактът, че към този момент земята е била с "неуреден статут" или че първият кадастрален и регулационен план на гр. Панагюрище е изработен едва през 1957 г. не променя факта, че мястото към онзи момент е било държавно.
