П ри домашен арест да се въведе електронно наблюдение - това е една от мерките които днес главният прокурор Сотир Цацаров представи на министър-председателя Бойко Борисов. Той предложи експертен проект на Закон за изменение и допълнение на НПК, насочен основно към повишаване на ефективността на мерките за процесуална принуда.
Проектът ще бъде представен на среща на главния прокурор с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Документът е изпратен и на председателите на всички парламентарни групи. Докладът на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка от 28 януари 2015 г. акцентира особено остро на
въпроса за ефективното изпълнение на съдебните решения – „проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият”.
На 28 януари ръководството на Прокуратурата оповести своята позиция по този доклад. В нея бе посочено, че в кратък срок ще бъде представен публично експертен проект за най-належащи минимални изменения в НПК.
Основните предложения са:
- дефиниране на най-леката мярка за неотклонение „подписка” като забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган и въвеждане на система за контрол за спазване на тази забрана посредством периодична регистрация в службите на МВР;
- въвеждане и на обезпечителна функция на мярката за неотклонение „гаранция” (по отношение на държавни вземания, произтичащи от наложено наказание глоба или конфискация, както и от присъдени разноски в наказателното производство);
- задължение за съда, при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест”, да определя и адреса, на който тя ще се изпълнява; въвеждане на контрол на забраната обвиняемия да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение;
- отнемане на документите за самоличност на лицата, на които е наложена забрана за напускане пределите на страната, като им се издават заместващи документи;
- задължение за прокурора да изпълни писмените указания на горестоящия прокурор, само ако те са и мотивирани, като може да поиска тяхната проверка по служебен път от съответната по-горестояща прокуратура;
- създаване на механизъм за призоваване и връчване на книжа на народни представители и общински съветници – чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет;
- разрешението за използване на СРС по отношение на съдии, прокурори и следователи да се дава предварително от председателя на ВКС или от изрично оправомощен негов заместник, по искане на главния прокурор или оправомощен негов заместник;
- създаване на процесуален механизъм за възлагане на разследването на дела на следовател от състава на Националната следствена служба;
- разследването да се провежда от следователи по дела за определени тежки умишлени престъпления (разделите „Убийство”, „Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, „Принуда” и „Разврат”), когато тези престъпления са извършени от непълнолетни лица;
- въвеждане на възможност за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка след постановяване на присъдата: когато подсъдимият е признат за виновен с наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” и е налице реална опасност той да се укрие; приема се, че такава реална опасност е налице при наложено наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното;
- въвеждане на задължение за присъствие на подсъдимия в заседанието на въззивния (второинстанционния) съд по дела с обвинение за тежко престъпление;
- промени в подсъдността на специализирания наказателен съд: опит за „разтоварване” на специализираните органи на съдебната власт с цел концентрирането им само върху най-тежките случаи на организирана престъпност;
- включване в делата, подсъдни на специализирания наказателен съд и тези по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс - „Престъпления против републиката”;
- съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На министър-председателя (чрез него – на Министерския съвет), както и на парламентарните групи е отправено предложение, ако счетат предложенията за основателни, да предприемат действия за упражняване на правото им на законодателна инициатива, на основание чл. 87 ал. 1 от Конституцията, посочват от Прокуратурата.
