С поред Европейската комисия, предвид политическата несигурност в България, напредъкът в съдебната реформа е бавен и трябват допълнителни стъпки.
ЕК разпространи днес поредните доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка. В окончателния документ е записано, че следващите доклади ще бъдат изготвени "след около година".
Докладът, който обхваща период от година, посочва, че за това време в страната имаше
три различни правителства и трудна парламентарна ситуация, което е допринесло за липсата на решителност за реформи.
Придвижването на реформите напред изисква признаване на проблемите и идентифициране на мерки за решаването им. В това отношение настоящото правителство и парламент предприеха важна стъпка чрез одобряването на стратегия за съдебна реформа, която предвижда насоки за бъдеща работа в редица области. Те обаче трябва да бъдат следвани и прилагани, за да бъде демонстрирана убедителна промяна, се посочва в документа.
Първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс коментира в официалното съобщение на комисията по този повод, че политическите неясноти и други предизвикателства са направили задачата за реформи у нас трудни. Все пак е положителен знак, че в много области проблемите бяха отчетени и бяха очертани решенията.
"Сега е време да се действа. Реформите, обхванати от доклада, ще помогнат за постигането на доверие сред гражданите и инвеститорите", добавя Тимерманс.
"България е родина на талантливи и работещи здравата хора, които искат да видят как промяната става и пуска корени. Механизмът остава ценно средство за разгръщане на напредъка и се подкрепя от мнозинството българи. Сега е време да бъде постигнато политическо съгласие за ускоряване на реформите, заявява зам.-председателят на ЕК.
"Най-критичен е докладът по отношение на работата на ВСС.
Няма никакъв напредък. Това е зле. Има положителна оценка за работата на прокуратурата", заяви вицепремиерът Меглена Кунева. "Акцентирано е да се приложи новата стратегия. Отбелязан е проблемът с неефективното изпълнение на съдебните решения и фактът, че подсъдимите успяват да избягат от правосъдието", посочи вицепремиерът.
Според нея сигналът към магистратите е много ясен: законът се прилага с вяра и строгост, иначе това не е магистратура и това не са магистрати. В доклада е подчертано, че
корупцията продължава да бъде сериозен проблем в България,
заяви вицепремиерът. Критично е оценена липсата на превантивни действия срещу корупцията. Необходими са спешни законодателни мерки за борба с корупцията, добави тя.
Организираната престъпност продължава да бъде тежък проблем
в България. Посочени са последните убийства и че в България продължава сплашването на свидетели и оказването на натиск върху тях, заяви Кунева. "Единствената валута в политиката е доверието. Друга няма. Ако тя е с ниска стойност, ние не можем да влезем в нормален диалог с останалите страни-членки на ЕС. Този доклад дава шанс на България, но догодина няма да е така. Докладът е абсолютно ясен. Ако някой има колебание и не е разбрал посланията от доклада, ние ще ги обясним", подчерта тя.
Според министъра на правосъдието Христо Иванов докладът е обективен и е важна поредна стъпка в партньорството между страната ни и ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка.
Той отбелязва, че сред малкото позитивни наблюдения, особено цени констатацията, че правителството е започнало да нарича проблемите с техните имена и в лицето на актуализираната Стратегия за съдебна реформа има детайлен план за излизане от така подробно описаната в доклада стагнация.
"Важно е неговият тон на въздържание от по-обхватни обобщения да бъде разбран правилно: той ни най-малко не е повод за самоуспокоение. Напротив, става дума за кредит на доверие, който партньорите ни от ЕС, а и собственото ни общество, "отпускат" при много кратък срок и висока политическа лихва", казва Иванов.
Трябва да разбираме ясно, че във времето до следващия устен доклад на ЕК до Съвета на ЕС през лятото на 2015 г. ние трябва, при пълна мобилизация, да реализираме съществени реформи както на конкретни институции, нормативни актове и политики, така и изобщо в поведението на отделните носители на политически и административни отговорности, казва Иванов.
Правосъдният министър изброява пет области, в които трябва приоритетно да се съсредоточат усилия:
Реорганизация на ВСС, включително чрез конституционни промени, така че да бъде в състояние да осигурява добро управление и да се ползва с доверието на магистратите и обществото; Вдъхване на нов живот и засилване на Инспектората към ВСС; Пристъпване към реализация на заявката за въвеждане на нов организационен модел на прокуратурата и усъвършенстване на нормативната база за работата ѝ; Изменения в ЗСВ, които да решат проблеми в областите кариерно развитие, интегритет, натовареност и мотивация на магистратите; Създаване на автономни и ефективни органи за борба срещу корупцията по високите етажи на властта чрез създаване на обновена институционална рамка за деклариране и задълбочена проверка на имущество и конфликт на интереси и на специализирана институция за разследване на корупцията в държавното управление.
Реализацията на тези пет приоритета на свой ред зависи от най-сериозното предизвикателство, което докладът отправя към нас: промяната в политическата ни култура, заявява Иванов.
Заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева заяви, че с днешния доклад комисията отчита политическата несигурност през последната година и половина, която забави реформите в България, в това число и в съдебната система.
"Оценяваме положително действията на новото правителство за решаване на натрупаните проблеми, на първо място стратегията за съдебната реформа", отбеляза тя, цитирана от пресслужбата на ЕК.
"Но ние, както и цялото българско общество, искаме да видим резултати – независима и ефективна съдебна система, успешна борба с корупцията. Новото българско правителство трябва да навакса изгубеното време и да предприеме стъпките, които да възвърнат доверието на гражданите и на инвеститорите в страната", допълни Георгиева.
