Он незаконната хазартна дейност в интернет
българската държава губи стотици милиони всяка година, като тенденцията е трайно
и устойчиво увеличаване на щетите за бюджета.
Съгласно официалната статистика
оборотът само на нелегалните интернет хазартни оператори през 2006 г. е бил около
500 млн. лв., през 2007 г. - около 700 млн. лв., а данните за 2008 г.
сочат ръст от 20% или около 1 млрд. лв.
Това каза днес Симеон Симеонов, представител на
Държавната комисия по хазарта. Той съобщи също, че поради тези нарушения комисията
е съставила и десетки актове.
Симеонов говори в хотел "Анел", София, където днес нелицензираната компания за хазарт "БетСейф" (Betsafe)
спонсорира "Семинар за философията на букмейкърството".
За тази година се очакват рекордните
1,5 млрд. лв. оборот от нелегалния хазарт
Данните за загубите са предадени на
репортер на БГНЕС от компетентните органи.
Още в самото начало на семинара избухна скандал и водещият Васил
Колев забрани да се задават въпроси за легитимността на компанията и законовите
основания, на които тя оперира на българския пазар.
Журналистите и присъстващите
директнно попитаха Колев каква е връзката му с нелегалния интернет оператор на
хазартни игри "БетСейф" и какъв е бизнеса на компанията в България.
Самият Колев
носеше тениска с рекламен надпис на нелегалния оператор.
"Мисля, че този въпрос
трябва да го отправите към БетСейф", бе острият отговор на Васил Колев, който е
и издател на вестник "Печели".
От своя страна Александър Тумпаров,
заместник-председател на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри (БАРХИ) обвини "БетСейф", че се опитва да оперира нелегално на територията на
България.
В момента на българския пазар работят нелиценцирани хазартни оператори
в нарушение на девет закона, сред които:
Наказателения кодекс на България, Закона за
хазарта, Закона за защита на потребителите, Закона за мерките срещу изпирането
на пари, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за защита на
потребителите, Закона срещу финансирането на тероризма, Закона за радиото и
телевизията, Закона за електронните съобщения и множество директиви на ЕС,
свързани с мерките срещу изпирането на пари, данъчното облагане, изследването на
произхода на паричните средства, финансирането на тероризма и престъпните
дейности.
Източник:
БГНЕС
