Р еформата в здравеопазването трябва да завърши със спешната помощ, а не да започне от нея, каза в интервю за БТА директорът на болница "Пирогов" проф. Стоян Миланов.
По думите му добрите пакети извън спешността ще решат проблемите на спешността, а не добрият спешен пакет да решава проблемите. Тогава спешната помощ ще се освободи от несвойствени дейности, добави той.
До момента загубихме 15 години, които се оказаха нулеви за системата на спешната медицинска помощ, в които тя беше издънена като брашнен чувал, беше ползвана за патерица и всички неблагополучия се стоварваха върху нея, коментира проф. Миланов.
Според него общите задължения на "Пирогов" са 22 млн. лв, в които са включени дължимите заплати и пенсии. Заради изискванията на медицинските стандарти съм принуден да поддържам в болницата 560 лекари, а можем да работим и с 220. Освен това има и 900 човека, които работят в "Пирогов" заради денонощната ни работа, допълни проф. Стоян Миланов.
Следва пълният текст на интервюто:
- Предлага се отново реформа в здравеопазването. Как трябва да се извърши тя, според Вас?
- Реформата в здравеопазването трябва да завърши със спешната помощ, а не да започне от нея. Преди време заплащането за т.нар. "спешни" пациенти беше създадено под натиск от страна на "Пирогов", за да компенсира преходния период за заплащане от Здравната каса, защото все още бяхме на финансиране от бюджета. В този смисъл ние лекувахме пациентите от заплатите си. Тогава направиха така, че имаше средна цена за преминал пациент, което е абсурдно. Спешните отделения на Запад са финансирани през основния финансов механизъм – диагностично-свързани групи или клинична пътека, като част от тези средства се използват, за да се поддържа спешното отделение. Поради дефицита в плащането през спешни клинични пътеки, отнякъде трябва да се вземат средства. Парите са крайно недостатъчни. Един преминал пациент "струва" около 50 лв., изключвайки лекарския труд.
В момента нашето спешно отделение се издържа изцяло със средства на болницата. Продавам го за 1 лев – ако иска някой, да го купи, но си мисля, че няма да се намери човек, който да иска да купи спешното отделение на "Пирогов". Тук бяха експерти от Световната банка, които извършваха одит, и един от тях ме попита как продължаваме да функционираме. При един паднал възрастен пациент може да се допуска, че има нарушение в зрението, инсулт, инфаркт, ритъмно нарушение, а не падане само заради подхлъзване. Това означава, че той трябва да бъде прегледан от няколко специалисти, да се осигури комплексно обслужване, което струва страшно много пари. Има пациенти, при които една рентгенова снимка не е достатъчна, а се налага скенер. Бившият министър на здравеопазването Таня Андреева оряза бюджета на "Пирогов" с половин милион лева, за да може да се осигурят финансовите стимули за работещите в отдалечените райони.
- Какво конкретно трябва да се направи?
- Трябва да се въведе държавно ко-финансиране на спешните клинични пътеки и оттам всеки болничен мениджър, получавайки тези пари, да ги отделя за спешното си отделение. Такъв трябва да е механизмът. Това, което виждаме по филмите, скоро няма да се случи. Имаше подобни наченки, когато спешните отделения бяха към центровете за спешна медицинска помощ. Тогава в тях се работеше по този начин – настанява се пациентът, идват съответните лекари, а не се поддържат екипи. Ние денонощно поддържаме 12 екипа от лекари със специалност.
- Сега къде би могъл да отиде паднал пациент, ако не в "Пирогов"?
- Пациентите няма къде да отидат, защото въвеждането на пакетите, пропагандирани от Министерството на здравеопазването, не са лоша идея, но някой трябва да каже какво се случва с пациентите, които не влизат в някой от тия три пакета. Ако пациентът не влезе в някой от трите пакета, трябва да си плати сам и легално да се въведе доплащането. За обслужването на пациент в линейка, който се окаже, че не е спешен случай, някой трябва да плати, а лекарите не могат да вървят с касови апарати. Истината е, че на нас ни тежи не спешността, а неотложността.
- Ако от Вас зависи, как би трябвало да се преструктурира цялата система на спешната помощ?
- Има два дискусионни въпроса – първият е по отношение на спешната медицина, и вторият – по отношение на организацията на спешната медицинска помощ. Общото между тях би било оптималната система – там, където интересите на спешната медицина се срещнат с интересите на здравната система и на системата за оказване на спешна помощ. Имаме нелоша система, която е хибрид, но до момента загубихме 15 години, които се оказаха нулеви за системата на спешна медицинска помощ, в които тя беше издънена като брашнен чувал, беше ползвана за патерица и всички неблагополучия се стоварваха върху нея. Нормално е системата да се издъни, защото всичко има край. Близо 80% от децата, които търсят помощ в "Пирогов", са педиатрични случаи, защото хората търсят сигурност и отворена врата, за да бъдат приети, а ние нямаме педиатри.
- Как ще коментирате спешния пакет, предлаган от министъра на здравеопазването Петър Москов?
- Има добри неща, защото пакетът би определил и дефинирал дейностите, които ще извършват спешните лекари. Трябва да има триаж, защото един пациент е спешен до доказване на противното. След като влезе в спешния пакет, който все още не е конкретизиран, болният ще бъде обслужен. Ако не се вмества в рамките на дейностите по спешния пакет, някой ще трябва да плати за лечението му. По логика пациентът трябва да влезе в друг пакет – дали ще се насочи към личния си лекар, към специалист в доболничната помощ или ще стане частен пациент, няма значение, важното е, че няма да е наша работа. Досега няма такъв нормативен акт, който точно и ясно да казва ние с какво се занимаваме. Предстои скоро да се регламентира кой е обект на спешната помощ и какво се извършва.
- Счупената ръка спешно състояние ли е?
- Спешните състояния, в които се застрашава животът на пациента, включват и крайниците му. Трябва да се започне отзад напред. Добрите пакети извън спешността ще решат проблемите на спешността, а не добрият спешен пакет да решава проблемите. Тогава спешната помощ ще се освободи от несвойствени дейности. Това е реформата, а не всеки да казва, че започва със спешната помощ. Трябва да се свърши с нея. Все още сме система на търсене, а не на качествено предлагане. Най-добрият министър ще бъде този, който превърне системата от такава на търсене, в такава на качествено предлагане и на конкуренция. Има ли конкуренция в спешната помощ? Само един тип спешни пациенти се обслужват качествено в България – тези с инфарктите.
- Все още ли не сме се справили с проблема за здравно неосигурените лица?
- Те са проблем за "Пирогов" дотолкова, че приемайки голям процент на спешност, има вероятност тези пациенти да дойдат тук и да останат и не може да им се откаже помощ. Неосигурените пациенти, които са били лекувани планово в "Пирогов" през миналата година, са били само трима. Всички останали са били спешни случаи. Докато пациентът е на лечение в болницата, чакаме здравноосигурителният му статус да се промени, но в повечето случаи това не се случва.
- Според Вас какъв статут би трябвало да има болница "Пирогов"?
- При сегашното състояние е по-добре да бъдем на държавно финансиране, без да спираме работа с НЗОК. Държавното финансиране на спешността е като компенсация, но това е временно. Аз съм противник на подобни идеи. Ако съществуват нормални пазарни механизми, в които здравната услуга да бъде заплащана и то не под себестойността й, държавно финансиране не ни трябва. Но при тези квазипазарни условия, в които всички пациенти идват тук, това е единственото спасение. Далеч съм от мисълта, че държавното ще ни качи на пиедестал. Трябва да има регулация, да има "Пирогов", ако държавата се интересува от тези пациенти.
- В Европа как се остойностява трудът на лекарите в болници като "Пирогов"?
- Болници като "Пирогов" няма. В големите държавни болници, които държавата поддържа, за да има някаква здравна мрежа, финансирането на спешните отделения става през болниците. Болницата го поддържа, без да е на загуба, защото имат адекватно финансиране. Всеки болничен мениджър на Запад се стреми да поддържа добро ниво на спешно отделение, а освен това там е много престижно да се работи спешна медицина.
- Трябва ли болниците да бъдат търговски дружества?
- За мен няма значение какви ще бъдат, въпросът е, че в момента заплащането на услугата е под нейната себестойност. Няма пари, срам ме е като отворя сметката на "Пирогов". Към здравеопазването не са насочени пари. За средствата, които се отделят за здраве в България, резултатите, които се получават, са повече от добри и това се крепи само на труда на хората в системата. Няма мениджър, който да има достатъчно средства и да не ги вложи в хората, апаратурата, за да си качи качеството. Една икономика, която се крепи на държавни средства, е никаква икономика.
- Колко е дългът на болницата?
- Общите задължения са 22 млн.лв., в които са включени дължимите заплати и пенсии. Просрочените задължения са половината от тази сума. Едва съм намерил контрагент, който да поддържа асансьорите на болницата. Трябват ми 1,5 млн. лв., за да се сменят асансьорите. Ако трябва да смачкат директора на "Пирогов", сме държавна болница, но ако трябва да се оправят асансьорите, сме търговско дружество. От 1989 г. нито един асансьор не е сменен. Един асансьор струва 30 – 50 хиляди лева, като товарните са по-скъпи. Заради изискванията на медицинските стандарти съм принуден да поддържам в болницата 560 лекари, а можем да работим и с 220. Освен това има и 900 човека, които работят в "Пирогов" заради денонощната ни работа. Половин година ми отне да намеря хора, които да се съгласят да работят в администрацията ни. Заплатите са ниски, а и върху болницата се хвърли петно.
- Има ли възможност върху болницата да се направи и да се ползва хеликоптерна площадка?
- Може да бъде направена, но аз имам малко по-друго мнение за авиомедицинския транспорт – там трябва да се пипа много леко и да се прозре предварително търговският момент. Ако се направи, 100% ще се спекулира само и само да летят машините. Не виждам много смисъл от това, макар че за някои пациенти наистина има нужда от бърз транспорт в подходящо лечебно заведение, но това са изключително редки случаи. В момента има много малко специалисти в България – не повече от 10 за цялата страна, които могат да извършват авиомедицинска помощ.
- Трябва ли да се обучават и да се ползват парамедици в спешната помощ?
- По-добре е да се види с какъв потенциал се разполага и в него да се вложат средства, вместо да се развива нещо, което не знаеш какво е. С какви заплати ще бъдат тези хора? С 500 лева или ще им се дадат по-високи от лекарските заплати? Може да стане като в Румъния, но там историята е трагична – да, линейките стигат от 4 до 8 минути до пациента, има въведен медицински триаж, но нямат хора, които да обслужват пациентите. В 90% от спешните отделения в Румъния, когато постъпи пациент и има нужда от хоспитализация, те го закарват в по-голям медицински център. Румънците харчат много повече средства за вторичен транспорт, защото нямат лекари. В тяхната система за спешност са вложени 1 млрд.евро. В Румъния обаче имат много силно съдействие от страна на полиция и пожарна. Това в България не може да се случи, а подобна идея е била предлагана преди почти 20 години.
- Трябва ли да се възстанови работата на тел. 150?
- На тел. 112 има много недомислици. Директорът му от доста години проваля всички опити да се случват нещата. Телефонният триаж е много важен – на Запад дори могат да напътстват родилки по телефона. На тел.112 нямат никакви познания в областта на спешната медицина.
- Има ли млади лекари, които искат да работят в областта на спешната помощ?
- Има, има страхотни хора, но няма да отидат в доболничната спешна помощ.
