НАТО обяви първата фаза на оперативна готовност на системата за противоракетна отбрана на територията на европейските страни от Алианса, обяви президентът Росен Плевнелиев след края на срещата на най-високо равнище на НАТО.
В краткия разговор по време на церемонията по посрещането на гостите на форума в Чикаго президентът на САЩ Барак Обама заявил, че "последните данни, с които той разполагал за нашата страна, са блестящи", заяви Росен Плевнелиев.
На срещата на най-високо равнище на страните членки на НАТО бе представен доклад за
отбранителните способности на Алианса и бе приета специална декларация
С нея се отправя силен сигнал към страните членки и страните партньори, че Алиансът е готов да се справи с всички възможни предизвикателства независимо от съществуващите икономически ограничения.
"Това, което днес стана ясно, е, че е необходима специализация на отделните държави при засилено сътрудничество и координация - това е т. нар. интелигентна отбрана", подчерта президентът Росен Плевнелиев.
България подкрепя тази инициатива, изтъкна той.
Министърът на външните работи Николай Младенов уточни, че от 17,05 ч. местно време (3,05 ч. на 21 май българско време) е обявена първата фаза на оперативна готовност на системата за противоракетна отбрана на НАТО на територията на европейските страни членки.
В тази фаза са ангажирани пет държави - Турция, Румъния, Полша, Италия и Испания.
100% от територията на България попада в обхвата на защита
с вече наличните средства за противодействие срещу евентуална заплаха с междуконтинентални балистични ракети, идваща от райони на нестабилност, подчерта Младенов.
Страните членки на НАТО са изразили готовността си да доведат до край изграждането на системата за противоракетна отбрана, включително и чрез координация с Русия.
На форума не са били обсъждани възраженията на Москва срещу евентуалната опасност, която европейската противоракетна отбрана би представлявала за възпиращите руски стратегически средства.
Запитан дали по време на посещението му в САЩ е повдигал въпроса за визите за български граждани, президентът отговори, че това е сложен процес, който изисква броят на отказаните визи трайно да спадне под определените от Държавния департамент стандарти.
Президентът даде да се разбере, че България поддържа активни контакти със САЩ по този въпрос с цел окончателното решение да бъде намерено в максимално кратък срок.
България трябва да бъде оценявана по резултатите, които е постигнала,
заяви президентът Росен Плевнелиев на състоялата се снощи среща с министър-председателя на Холандия Марк Рюте.
Повод за това изказване бе размяната на мнения с Рюте по позицията на Холандия спрямо присъединяването на България към Шенген.
Президентът изтъкна усилията на публичната власт към реформи и специално действията, които се предприемат в сферата на правосъдието и вътрешните работи.
Марк Рюте подчерта, че "ние трябва да покажем на избирателите, че можем да дадем ключа към Европа... Затова Холандия ще изчака редовния доклад по механизма за партньорство и оценка, както и оценката на Европейската комисия", преди да обяви промени в своята позиция.
Холандският премиер изрази надежда, че усилията и постигнатото от България ще бъде оценено по достойнство.
Срещата на върха на НАТО в Чикаго бе официално открита
от генералния секретар на Алианса Андерс фог Расмусен.
Докато ние се срещаме тук, над 135 хил. мъже и жени от въоръжените сили на страните от НАТО изпълняват всекидневните си задължения в операции на Алианса, подчерта Расмусен.
Те помагат да бъде спасен животът на хиляди хора в райони на хаос, криза или бедствие. Те рискуват живота си всеки ден, за да можем ние да се радваме на нашия живот, заяви генералният секретар на НАТО.
Участниците в срещата почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите сред войниците и офицерите от въоръжените сили на страните от НАТО и техните съюзници.
Ангела Меркел седна до новоизбрания френски президент Франсоа Оланд и гръцкия президент Каролос Папуляс. Това "съседство" около кръглата маса е донякъде символично за съюзническите отношения между Франция и Германия, от една страна, заради все още незатихналите подозрения на Берлин към бъдещата политика на новия френски президент, както и между Германия и Гърция заради не особено топлите чувства в Атина към твърдата позиция на Германия по отношение на мерките за съкращаване на огромните й външни задължения.
"Знаем, че живеем във време на предизвикателства и бъдещето е непредсказуемо, но заедно можем спокойно да посрещнем бъдещето, независимо какво крие то. С общите ценности можем да посрещнем и общите предизвикателства", заяви при откриването на срещата на най-високо равнище генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Добре дошли в родния ми град, приветства президентът на САЩ Барак Обама събралите се около кръглата маса.
НАТО увеличава възможностите на всяка една от страните членки
и ни дава възможност да постигнем заедно това, което не можем сами, продължи Обама.
"На срещата в Лисабон се договорихме да вдъхнем нов живот в Алианса и сега ще изпълним това свое обещание. Ние ще инвестираме в новите технологии за колективна сигурност, и ще довършим мисията си в Афганистан. Очаквам с нетърпение и срещите с партньорите на Алианса", допълни американският президент.
Разполагането в Източна Европа на елементи от система за противоракетна отбрана (ПРО)
ще разруши съществуващия паритет,
заяви пък генералният секретар на Организацията на Договора за колективна сигурност Николай Бордюжа, цитиран от ИТАР-ТАСС.
На пресконференция в Москва той окачестви това като "негативна тенденция", която "изостря отношенията". "Защо се създават изнесени напред бази в Румъния и България, защо се възстановява военната инфраструктура в Прибалтика?", попита реторично Бордюжа.
Той добави, че за изгражданата система за ПРО се харчат "стотици милиарди долари", като подчерта, че Русия не е удовлетворена от "всички тези обяснения за благите намерения".
Въпросът за създаването на ЕвроПРО и против кого е насочена системата е закономерен и не е безразличен за страните от Организацията на Договора за колективна сигурност, каза генералният секретар на организацията, която обхваща Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан.
