Президентът наложи вето на Закона за държавната собственост

Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

 

Държавният глава изрично заявява своята подкрепа за основната цел на промените в този закон – да се оптимизира и ускори процесът по изграждане на значими национални обекти. Той приветства и промените за насърчаване на инвестициите в индустриалния сектор. Независимо от това, президентът смята, че не е постигнат баланс между обществения интерес и защитеното от Конституцията право на собственост и вместо ефекта на ускоряване се създава риск от забавяне на важни инфраструктурни обекти.

 

Според президента и сега предварителното изпълнение на отчуждителни актове е приложимо за национални обекти - магистрали, пристанища, летища, газопроводи и др. С предложените промени към тях се добавят обекти с национално значение, определени като такива със закон или с акт на Министерския съвет. Предвид липсата на критерии, по които Министерският съвет обявява обектите с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение може да засегне множество частни имоти без гаранции, че това са обекти за общо ползване в обществен интерес.

 

Държавният глава възразява и срещу неравнопоставеността между дребните и едрите собственици на земеделски земи и горски територии, които ще се обезщетяват по различен начин. Тази промяна създава сериозен риск вместо да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен.

 

В мотивите си президентът подчертава, че подкрепя основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост - да се оптимизира и ускори процесът по изграждане на значими национални обекти.

 

„Приветствам и промените, свързани с насърчаване на инвестициите в индустриалния сектор (§ 5 , 6 и 8), предвид неговото значение за повишаване на икономическия растеж и създаването на нови работни места. Независимо от това не мога да се съглася с отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИД ЗДС), които отдалечават уредбата от основни конституционни ценности, намаляват интензитета на защитата на основни права на гражданите и създават сериозен риск да се забавя изграждането на значими национални обекти.

 

1. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията правото на собственост се гарантира и защитава от закона и частната собственост е неприкосновена. Значимостта на правото на частна собственост обуславя и систематичното място на тези разпоредби – те са в глава първа "Основни начала". Неприкосновеността на частната собственост имплицитно включва забраната други лица да владеят, да ползват и да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика. Изключение от това правило е предвидената в чл. 17, ал. 5 от Конституцията възможност за принудително отчуждаване на частна собственост. За това отчуждаване Конституцията поставя няколко изисквания: отчуждаването да се извършва въз основа на закон само за държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Правовата държава изисква Законът за държавната собственост (ЗДС), който регламентира отчуждителните процедури, да остане в тази конституционно очертана рамка. Считам, че част от направените с § 3 от ЗИД ЗДС промени не осигуряват предвидената в Конституцията особена закрила, която трябва да е ефективна, за да не бъде илюзорна неприкосновеността на частната собственост.

 

С § 3, т. 1 от приетия закон (относно чл. 39б, ал. 1, т. 1 от ЗДС) се допуска предварително изпълнение не само когато с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е отреден за изграждане на национален обект (както досега), а и за обект с национално значение. За разлика от дефиницията на понятието „национален обект“ (§ 1 от ЗДС), която съдържа ясни критерии, на които трябва да отговаря един обект, за да е национален, понятието „обект с национално значение“ (§ 5, т. 62 от Закона за устройство на територията) не съдържа такива критерии. Направената промяна създава риск прилагането по изключение на предварително изпълнение на отчуждителните актове - само за национални обекти, които несъмнено са за общо ползване и в обществен интерес, да се превърне в правило. Предвид дискреционната власт на Министерския съвет да обявява обекти с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение на невлезли в сила отчуждителни актове може значително да нарасне и да се разпростре върху множество частни имоти. Не е ясно какво налага това, тъй като понастоящем ускорената процедура е приложима за ключовите инфраструктури проекти - магистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характеристиките на национални обекти.

 

В § 3, т. 1 от ЗИД ЗДС (относно чл. 39б, ал. 2 от ЗДС) се посочва размерът на определяната от съда парична гаранция, която е една трета от обезщетението съгласно акта за отчуждаване. Това се различава от действащата досега уредба, съгласно която гаранцията се определя според размера на преките и непосредствени вреди (чл. 391, ал. 3 от ГПК). Целта на паричната гаранция е да служи за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на другите обезщетения за компенсиране на вредите и пропуснатите ползи на собственика на отчуждения имот (чл. 39б, ал. 2 от ЗДС). В мотивите към законопроекта няма никакви аргументи защо гаранцията е определена на една трета, а не например на една втора. Като фиксира размера на гаранцията само спрямо определеното с отчуждителния акт обезщетение, законът намалява сигурността, че собственикът ще получи равностойно обезщетение, както изисква чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Равностойното обезщетение следва да се изчислява не само на база пазарна оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди. Уредбата е още по-проблематична предвид обстоятелството, че Конституционният съд неведнъж се е произнасял за съдържанието на конституционното изискване за предварително обезщетение. В редица свои решения съдът застъпва разбирането, че обезщетението при отчуждаване на имот не може да се приеме за предварително, ако не е определено окончателно по размер с влязъл в сила акт на съда (Решение № 6 от 2013 г., Решение № 6 от 2006 и Решение № 7 от 2001 г.). С възможността инвеститорът да влезе във владение на имот - частна собственост и да започне строителни дейности, като се заплаща само обезщетението съгласно невлезлия още в сила отчуждителен акт и допълнителна гаранция в силно намален размер, на практика се допуска отнемане на правото на собственост. Така не се изпълнява конституционно предвиденото задължително условие за предварително и равностойно обезщетение на собственика (Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г.)

 

2. С § 4 се създава ал. 3 в чл. 42а от ЗДС, която предвижда специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато едно физическо лице, юридическо лице или едни и същи съсобственици имат такива имоти с обща площ над 50 декара. В този случай отчуждаването на техни отделни имоти, макар да са с размерите по чл. 42а, ал. 2 от ЗДС, няма да бъде компенсирано с парично обезщетение, а с предоставяне на имот. В мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара, което поражда съмнения, че тази промяна обслужва конкретни интереси.

 

Не на последно място, е съмнително дали тази промяна действително ще доведе до ускоряване изграждането на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти, тъй като изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване. Разпоредбата изисква продължителен процес на доказване, че едни и същи имоти принадлежат на едни и същи собственици или съсобственици. Така се създава сериозен риск вместо да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен.

 

Споделям необходимостта от създаване на законова уредба, която да способства за бързото изграждане на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти. Като държавен глава обаче отстоявам разбирането, че бързината при осъществяване на такива проекти следва да бъде постигната чрез законодателни решения, които установяват справедлив баланс между обществения интерес и задължението за закрила на основни конституционни права на гражданите.

 

Уважаеми народни представители,

 

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 3, т. 1 относно чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обекти с национално значение“ и ал. 2, изр. първо в частта „една трета“, както и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 15 май 2019 г.”, се посочва в мотивите на президента.