Чс ството за родова и национална идентичност на
българина се събужда и той все повече се обръща към корените си
и към съхраняване на родовата памет.
Това коментира пред Елка Робева от БТА доц. д-р
по история Антоанета Запрянова, председател на Българската
генеалогична федерация.
Явлението бележи възход след 1993 г., когато е
започнало обнародване на изследванията на наши генеалози. Според
специалистите в периода на развития социализъм родознанието е
било обявено за буржоазна наука.
По силата на исторически
превратности у нас много писмени извори не са запазени, каза
Запрянова. Според специалиста
за 90% от предците ни до
1890 г. липсват писмени сведения.
Като източници експертите са
ползвали надгробни паметници, стари ракли, семейни библии и
други веществени доказателства, отбеляза тя.
Най-общата черта на българските родове е
любознанието и предприемчивостта, установили изследователите.
Това довело до създаването на уникалната културна институция -
читалището, което е българско явление, твърди Запрянова.
Българинът умее от малкото, което има да намери най-добрия път,
за да го умножи. Защитата на личния интерес и свързаната с него
предприемчивост е другото най-масово срещано качество у народа
ни, според генеалозите.
Специалисти разкрили, че още живелите през XVIII в.
предци на българския политик Атанас Буров били много будни.
Родовата енергия и интелект се умножили при банкера, превръщайки
го във виден държавник.
У Георги Джагаров пък изкристализирало във вид на
поетично творчество любознанието, натрупвало се като черта в
двойния му селски род, обясни Запрянова. По думите й основателят
на Харковския национален университет Василий Каразин е потомък
на голям род с български корени.
Сред най-скъпите подаръци, които неотдавна получи у нас
бразилският президент Дилма Русеф бе родословното й дърво,
изготвено от Габровския музей.
Индивидуализмът е най-масово застъпеното качество в
отрицателен смисъл сред поколенията,
сочат изследователите.
Въпреки, че играе ролята на двигател на любознанието и
предприемчивостта, той спъва работата на индивида в колектив.
При здрав корен обаче и установена йерархия в рода, сънародникът
ни е доказал, че работи успешно в екип, категорични са
специалистите.
Пример за това е единството на българите в
опълчението, Съединението, Независимостта.
Прекъсването на традицията за предаване на родовата
памет обяснява донякъде
пониженото самочувствие на българина,
смятат нашите изследователи.
По данни на генеалозите при родените през 50-те и
60-те години на миналия век у нас се забелязва затъмнение на
усещането за национална принадлежност.
В Полша, Унгария, Румъния
родовата традиция не е спирана и до днес тя е много силна,
отчитат експертите.
Във Франция от 14 в. се пазят регистрите, у нас за
първи път през 1893 г.се въвеждат матрични книги, в които се
отбелязват събития като раждане, кръщаване, венчавки и смърт. В момента се реализира
първият ДНК проект в областта
на генетичната генеалогия в България,
съобщи Запрянова. Той
цели да докаже съществуването на подгрупа на прабългарите към
кавказката хаплогрупа.
Младите все повече проявяват интерес към родовата
памет. Сега във всеки областен град у нас има клубове към
генеалогичната федерация.
Децата с гордост се изявяват като
изследователи на родовете. Те са организирани в кръжоци,
участват в конкурси, просълзяват се от родови предания, разказа
Запрянова.
Познаването на родовата памет има психологичен
ефект, според специалистите. Тя дава самочувствието, че не си
сам в глобалния свят. Подобно усещане възстановява душевното
равновесие и увеличава възможностите за оцеляване и реализация.
"Аз не съм врабче на жица!", възкликнала десетокласничка, след
като разкрила родословието си.
Запазването на родовата памет е и извор на сила.
Светът е без граници, но винаги ще има майка, татко, баба, дядо
и род, който ни крепи, заключват изследователите.
Източник:
Божидар Стоилов, БГНЕС
