Защо е ниско доверието в институциите

Н�к �ко доверие към институциите и разминаване на парламентарния дебат с дневния ред на обществото констатираха политолози на публично обсъждане за взаимодействието между властите днес в Народното събрание.

Дискусията е по инициатива на председателя на парламента и в нея участваха депутати, политолози, социолози, представители на институции и неправителствени организации, както и националният омбудсман Гиньо Ганев.

От президентската институция съобщили на БТА, че не е отишъл техен представител, защото липсвала покана.

Председателят на парламента Цецка Цачева постави въпроса дали не е по-добре първо да се случва дебатът в обществото и така Министерският съвет и Народното събрание да се ориентират какъв тип законодателна инициатива е нужна.

Според Цачева трябва да се обсъди как да се издигне авторитетът на Народното събрание във взаимодействието с останалите институции. Конституцията определя формата на управление на държавата ни като парламентарна република и това не подлежи на различни тълкувания, посочи тя. Това отрежда на Народното събрание ролята на централен орган, отбеляза Цачева.

Тя добави, че принципът, който наричаме разделение на властите, би трябвало да бъде принцип на взаимодействие на властите. Според Цачева, при очертаване на компетентностите на другите власти е важно да бъдат интерпретирани от специалисти и правомощията на президента, които той черпи директно от Конституцията.

Според Огнян Минчев основната задача, която стои пред Народното събрание, а и пред останалите инситутции, е да се възстанови представителността на българската политика и в дискусията да се отразят реалните разлики в мненията в българското общество, да има сблъсък на тези и идеи, които адекватно да рефлектират интересите в обществото.

Минчев посочи, че през 90-те години е господствала парадигмата за безмисленото междупартийно противопоставяне и стремеж към консенсуса - т. е. целта е била по всички теми да се върви към съгласие.

Зад тази фасада на консенсуса започна ерозия на гражданското представителство и то беше заместено от елитисткия подход - елитите да търсят съгласие и да вземат решенията, а обществото да бъде информирано за постигнатото съгласие, а не въвлечено в процеса за достигането му, обясни Минчев.

Оценката на политолога е, че най-успешен в България е бил преходът по отношение на институционалната трансформация и, дори да има съмнения за успеха на прехода в икономиката например, те не се отнасят за прехода при институциите.

Колегата му от Софийския университет Румяна Коларова посочи, че конституцията не е предвидила процедура, по коята да си взаимодействат парламент и президент. Затова, когато трябва да се осъществи такова взаимодействие, се появява ситуация, която е близка до политическа или дори конституционна криза.

Според Коларова темите на парламентарния дебат се разминават с дневния ред на обществото и според нея най-голямото разминаване е било по време на 40-то Народно събрание.

Социологът Антоний Гълъбов постави проблема в каква степен българските граждани имат възможност да участват в процеса на вземане на решения. Според Гълъбов огромното мнозинство от хора очакват държавата да им каже какво да правят и в същото време не одобряват онези, които им го казват.

Авторитетът на българските институции е нисък и това е важен въпрос, свързан с качеството на демокрацията на страната, коментира той и като друг сериозен проблем посочи усещането у мнозинството българи, че законът не е еднакъв за всички.

Възстановяването на авторитета на институциите трябва да мине през порив за изграждане на нова перспектива за развитие на страната и определяне на мястото й в ЕС, отбеляза Гълъбов.

Според Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" причината за кризата на обществено доверие към институциите е липсата на достъп до информация. Ако е улеснен достъпът до информация, гражданите ще имат повече възможности да вземат участие във вземането на решения и дискусиите ще започват на по-ранен етап, смята той.

Президентът трябва да понесе тежък морален и политически укор за публикуването на стенограмата от разговора му с министъра на финансите Симеон Дянков, но това действие не е основание за импийчмънт, каза омбудсманът Гиньо Ганев.

За отстраняване от длъжност на държавния глава трябва да има тежко погазване не на конституционен текст, а на конституционен принцип, смята той. Няма Конституционен съд в света, който да гласува такъв импийчмънт, заяви Ганев.

Разделението на властите изисква тяхното взаимодействие и няма нужда тази всекидневна комуникация да е публична, коментира омбудсманът. Според него именно в това е грешката на президента Георги Първанов - че с публикуването на стенограмата е нарушил принципа на всекидневната комуникация между институциите.

Гиньо Ганев смята, че не е необходимо парламентът да излезе с декларация по случая, тъй като не е носител на оценката дали това действие е нарушение на конституцията.

Гиньо Ганев не се съгласи с тезата на политолози и социолози, че дневният ред на парламента се разминава с този на обществото. Той призова за повече консенсусна демокрация и за търсене на национално съгласие по приоритетите на нацията.

Бившия депутат от БСП Георги Близнашки отбеляза, че процедурата по импийчмънт ще усложни взаимодействието между институциите и предложи парламентът да излезе с декларация по случая. Близнашки не изключи дори атака срещу Конституционния съд.