„Нямам информация Европейската комисия да подготвя замразяване на проекта „Южен поток“. Този проект е много важен за Европа, в него са инвестирани огромни европейски капитали“, коментира зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов пред журналисти, преди да открие Петия международен конгрес „Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие“.
Айолов направи този коментар във връзка с публикации в английската преса, че поради изострената ситуация в Украйна Брюксел подготвя санкции, свързани с газопровода.
По думите му решението на Брюксел за „Южен поток“ се чака до юни тази година.
Според зам.-министъра обаче е възможно по проекта да настъпят сериозни промени, като
три от четирите тръби да преминат през Крим, а само една от тях по дъното на Черно море.
„България ще продължи да защитава позицията, че на всяка държава в Европейския съюз трябва да се предостави възможността да решава какъв процент енергия от възобновяеми източници да присъедини към своята система“, каза Айолов пред гостите на конгреса.
Той подчерта, че достигане още през 2012 г. на присъединени мощности от ВЕИ, изисквани чак през 2020 г. е навлякло на страната ни казус, който в момента се мъчим да решаваме „като фокусници“.
По отношение на целта да се намалят емисиите от парниковите газове с 40% до 2030 г. Айолов коментира, че докато много големи икономики като тези на САЩ, Китай и Индия не са присъединени към тази стратегия, подобна мярка е много вероятно
да постави в неконкурентна ситуация европейската икономика.
Преференциалните цени на енергията от възобновяеми източници постепенно ще вървят надолу, защото от 2015 г. трябва да бъде освободен пазарът на енергия, коментира още зам.-министър Айолов.
Той каза, че се водят и разговори с двете американски централи – ТЕЦ „Марица-Изток 1“ и ТЕЦ „Марица-Изток 3“ за преразглеждане на дългосрочните им договори за изкупуване на енергия. БЕХ в момента готви модел, който да им бъде предложен за обсъждане, каза Айолов.
Зам.-министърът отбеляза, че макар производителите на енергия от ВЕИ да се оплакват, че търпят загуби от намаляване на производството им, трябва да се отчетат и загуби за енергийната система, когато се налага ограничаване на производството на енергия от АЕЦ и термични централи, за да може вятърните и фотоволтаичните централи да работят.
Зам.-министърът говори и за новата енергийна стратегия на страната, която била вече написана и скоро щяла да бъде представена на Министерския съвет. В документа
са заложени нови ядрени мощности,
каза още зам.-министърът, цитиран от БГНЕС.
„Твърдението, че България разполага със свръхкапацитет за производство, изобщо не е вярно; ние имахме тази година една седмица истинска зима с минусови температури и тогава енергийната система работеше без никакъв резерв“, каза Айолов.
В енергийната стратегия се залага 30% битова газификация до 2030 г.,
обяви той. „Природният газ е добра алтернатива на традиционните горива и неговите предимства са директната доставка, ефективният контрол над потреблението и енергия, която не се преобразува“, каза в речта си на форума Айолов.
Той посочи, че едва 3% битова газификация е крайно недостатъчна.
Газовата генерация е бърза и може да бъде балансьор на енергийната система, заяви Айолов и добави, че изграждането на централи от възобновяеми източници е трябвало да върви успоредно и с изграждането на газови централи, но това не се е случило.
Това е и въпрос на цена, засега цената на газа е висока, поясни той през журналисти.
Основните цели, залегнали в енергийната стратегия, са
намаляване на енергийното потребление и отдаване на роля на страната ни като транзитьор на газ.
Заложени са проектите за интерконекторите на България с Румъния, Сърбия, Гърция и с Турция, както и разширяване на хранилището в Чирен и изграждане на поне още едно газово хранилище, посочи Айолов.
Ресурсите на природен газ са достатъчни за осигуряване на потреблението и при нарастване на нуждите за бъдещите 200-300 години,
защото сега се използват едва 2% от залежите на газ. Това каза в лекцията си по време на Петия международен конгрес „Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие“ Александър Ишков, началник на управлението по енергоспестяване и екология в "Газпром".
Общо 24% от енергийното потребление в ЕС се пада на природен газ, каза той.
Има и достатъчно запаси от въглища, те са по-евтини и това е предпоставка за тяхното широко използване, посочи още Ишков.
"Би трябвало да се очаква, че след като цените на въглищата са ниски, това ще създаде устойчиво развитие с малък натиск върху населението от социална гледна точка, но всъщност не се получава така. Това щеше да е така, ако повишаването на потреблението на въглища не се компенсираше с
дотации за развитие на енергия от ВЕИ и така цените на енергията не падат",
каза още Ишков.
В отговор на въпрос на български медии дали може да коментира трасето на газопровода "Южен поток" Ишков каза, че не е компетентен да отговаря по тези въпроси.
Не съм срещнал никъде в интернет информация за това, че трасето на проекта ще се промени,
посочи все пак той.
