Д епутатите приеха на второ четене законови поправки срещу изборния туризъм.
Приетите промени в Закона за гражданската регистрация целят да пресекат възможността за масово преселение на граждани към малки общини и регистрация на десетки граждани на един и същ адрес с цел участие в предстоящите местни избори.
Въвежда се ограничение броят на лицата, които могат да се регистрират на един адрес,
да не може да надвишава двукратно броят на тези, които обичайно живеят в жилището. Ако става дума за близки роднини, законът разрешава трикратно надвишаване. Ако това изискване е нарушено, кметовете могат да отказват регистрация, както и да заличат вече направените такива.
В 3-дневен срок от влизането в сила на закона кметовете на общини или на райони издават заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията на извършените адресни регистрации за периода 1 юли 2014 г. - 30 април 2015 г. В състава на комисията влизат служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структури на МВР и на ГРАО.
В случай, че кметът не издаде заповедта в срока, тя се издава от областния управител. Това предложение бе включено, тъй като според вносителите много често кметовете участват в схемата. От БСП обаче посочиха, че областните управители са политически лица, назначени от правителството и също не е добре да им се дават такива правомощия. Срокът за извършването на проверката е 1 месец.
След извършването на проверката в тридневен срок общината издава заповед за
заличаване на регистрации, за които са установени нарушения.
Включен бе и текст, според който лице, чиято адресна регистрация по постоянен адрес е заличена, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.
Народното събрание забрани и регистрацията по настоящ или постоянен адрес за повече от четири месеца в хотел, почивен дом и т.н. Според авторите на това предложение от Реформаторския блок изборният туризъм вече се е разпрострял в курортите.
Депутатите решиха още българите в чужбина да трябва да уведомяват общината по постоянен адрес за настоящия си адрес извън страната при промяната му.
Според Мая Манолова подобна мярка ще реши проблема с т.нар. "мъртви души" в избирателните списъци.
Депутатите отложиха обсъждането на текста, регламентиращ възстановяването на имената на български граждани, починали до 30 юни 2001 г., чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на отменения Закон за имената на българските граждани.
