Б роят на отказите за издаването на американски визи за български граждани е основният проблем пред отпадането на визовия режим, защото изискуемият праг от американска страна беше намален от 10 на 3% (от заявленията), което общо-взето е недостижимо. Това заяви пред български журналисти в Брюксел министърът на външните работи Кристиан Вигенин.
Министърът бе помолен да коментира внесеното вчера уведомление от София до Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС за това, че САЩ, Канада и Австралия прилагат визов режим за българските граждани.
Броят на отказите е процес, изцяло в ръцете на американската страна.
Без да се съмняваме в обективността на американските консулски служби, това не е нещо в нашия контрол,
отбеляза Вигенин. Бихме могли да се опитаме съвместно с американското посолство да разгласим по-широко изискванията за виза и да стане ясно кои категории от граждани не могат да очакват да получат визи. Това е субективно и може да влезем в излишна дискусия, добави той.
Вигенин поясни, че съществуват законодателни предложения, които трябва да получат одобрението на Конгреса на САЩ, за да се върнат отново на 10-те процента граница на отказите от броя на подадените заявления за виза, за да отпадне визовият режим за българите. Това е процес, който може да отнеме повече време и е свързан с миграционната политика на САЩ, добави министърът.
В отговор на въпрос той поясни, че нагласата на нашето правителство, както изглежда и на останалите държави в ЕС, за чиито граждани САЩ прилагат визов режим, е
да не се иска от Европейската комисия въвеждането на визи за американци.
Според съответния европейски регламент, след като вече бе уведомена, в срок от 90 дни ЕК може да прекрати безвизовия режим за граждани на САЩ, ако Вашингтон не премахне визите за всички граждани на ЕС. Смятаме, че в диалог със САЩ, Канада и Австралия за този период можем да постигнем необходимите пробиви, заяви Вигенин.
Със САЩ е по-сложно, защото има определени законодателни изисквания, които не са свързани с решение на американското правителство, а Конгресът и Сенатът трябва да въведат промени, за да направят възможно ние да отговорим на изискванията за отмяна на визовия режим, добави той. Предпочитаме да бъде конструктивни и се надяваме този наш подход да бъде оценен, заяви Вигенин.
Той уточни, че
визи за Канада се изискват само за гражданите на България и на Румъния.
Има възможности за въздействие, предстои ратификацията на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, където имаме своите възможности, но се надявам да не стигнем до това, посочи министърът. От сигналите от канадска страна изглежда въпросът ще бъде решен по-лесно, допълни той.
По неговите думи проблемът не е толкова конкретно за България и Румъния, а в това, че Канада е твърде щедра към имигрантите и там е причината за задържането на визовия режим с някои страни. Някои предвиждани промени в местното законодателство биха позволили отмяната на визите за българи и румънци, добави Вигенин.
Министърът коментира и изхода от референдума в Швейцария, с които бе подкрепено връщането на квотите за имигранти в страната.
Настроенията в Швейцария неизбежно могат да предизвикват подобни искания и в държави от ЕС.
Този референдум повдига отново въпроса по принцип за свободното движение в ЕС.
Има такива настроения и в други страни, най-силният пример е Великобритания, но има крайни политически сили, които вече приветстваха резултатите от референдума, отбеляза министърът. Това неизбежно ще се използва в предстоящата предизборна кампания за Европейски парламент. Жалко е, защото се поставя под съмнение един от основните принципи на действие на ЕС, добави той. Вигенин.
Да видим каква ще бъде реакцията на швейцарското правителство. Общата оценка е, че това решение, в зависимост как бъде приложено, може да доведе до цялостно преразглеждане на договорно-правната основа между ЕС и Швейцария, посочи Вигенин.
По неговите думи това засяга не само участието на Швейцария в Шенгенското споразумение, но и свободното движение на хора, услуги и капитали. В зависимост от стъпките, които се предприемат, може да възникнат сериозни проблеми, особено за Швейцария. Това е държавата, която най-много печели от трудовата имиграция, в сравнение с всички останали европейски държави, поясни министърът. Според него така се стига до парадокс, че точно тази страна с референдум силно ограничава имиграцията.
По отношение на България действат квоти до средата на годината, когато могат да бъдат удължени с две години, до 2016 г., предстои да разберем как това решение на референдума ще се отрази на квотите за българи. Ако се върви към ограничаване на имиграцията, изглежда ще бъдат въведени повсеместни квоти, посочи Вигенин.
