Тя включва политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, младите учени Борис Попиванов и Първан Симеонов. Откъс от анализа за изтеклия ноември.
Много амбиции, по-малко дейност
Отминаването на първоначалния период на толеранс за изпълнителната власт е белязано от високо обществено одобрение и първи по-систематизирани критики. Опозицията за пръв път сериозно проговаря.
Разтваря се ножицата между власт и дейност. Наблюдава се свръхамбициозност в упражняването на властта и значително по-неизразена ефективност в реализирането на дейност.
Властовата практика се развива в няколко основни посоки. Разобличенията на предишното управление продължават. Безкомпромисното отношение към партньорите вдясно издава твърда линия на неотстъпчивост и спрямо "Синята коалиция", и спрямо РЗС, достигаща до заплаха за предсрочни избори.
Личното присъствие и действия на премиера Бойко Борисов са представяни като последна инстанция по всеки политически въпрос. Медийният стил на управлението създава среда, внушаваща безалтернативността на различни властови решения. Правителството на малцинството ефективно добива публичен образ на мнозинство.
Дейностният аспект може най-добре да се проследи по съставянето на бюджета. На практика отсъстват предвидени приходи, многократно изтъквани и преди, и след парламентарните избори. Не са заложени: потенциалната събираемост от пресичане на контрабандата през митниците, спестяванията от разхищенията на предишната власт, подлежащите на събиране вземания, средствата от еврофондовете. Доминират рестрикциите, обусловени от кризата.
С очерталото се разминаване се виждат в перспектива и първите по-сериозни проблеми. Рискове се открояват отдолу, преди всичко от местната власт, поставена в неблагоприятно финансово положение и в ситуация на растяща дистанция "София - провинция".
Специфичен рисков фактор може да се появи и отстрани - в отношенията със САЩ, ЕС и Русия.
Без да има условия за напрежение, българо-руските отношения са в определен застой, продиктуван включително и от липсата на наше ясно становище по енергийните проекти.
На различни прочити подлежат и контактите с Брюксел и Вашингтон. Номинацията на Румяна Желева в ЕК не отговаря на предварителните очаквания в София.
Победата на Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) е внушителна. Запазващите се високи стойности на одобрение към нейната политическа сила имат решаваща роля за резултата.
Създава се усещането, потвърдено и от гласуването в други населени места, че победната вълна на ГЕРБ продължава да залива публичното пространство. А това е важно за начина и самочувствието, с които управляващите ще подхождат към други формации.
Резултатът има и други измерения. Въпреки изразената подкрепа на десните (без РЗС) за кандидата на ГЕРБ пролича липсата на дясна мобилизация за Фандъкова. С решението си да не участва самостоятелно "Синята коалиция" на практика легитимира БСП като единствена алтернатива на ГЕРБ.
Вярно е, че БСП не постигна заявената цел за балотаж. Същевременно и в относителен, и в абсолютен порядък резултатът на Георги Кадиев надхвърля този на Бриго Аспарухов от 2007 г., което далеч не потвърждава тезата за електорален колапс на левицата. 8% от избирателите на Кадиев четири месеца по-рано са гласували за ГЕРБ.
Това може да се тълкува не само като мажоритарен вот, но и като сигнал за преоценки в избирателното тяло.
Може би възникват предпоставки за нов, квазидвуполюсен модел в партийната система, доминиран от ГЕРБ и БСП. Разбира се, рано е за обобщения, некоректно е да се подценяват и нюансите.
Ако сега се заражда такъв модел, той решително се различава от модела на прехода най-малкото защото отсъства идейна хомогенност в полюсите. А това е и условие за краткотрайност.
Мястото на ГЕРБ
Реалното позициониране на управляващата партия в политическия спектър все още трудно се поддава на прецизна оценка. За десни анализатори проектобюджетът е по-скоро ляв...
За левите това е бюджет без философия и обединяваща гледна точка, рамкиращ процес на драстично "дясно" смазване на социалната сфера.
В ГЕРБ вероятно изхождат от разбирането, че другите парламентарни сили в обозримо бъдеще трудно могат да надскочат определени тавани. Реанимация на левицата едва ли ще доведе до повече от 20% обществена подкрепа, съвкупната потенциална тежест на десните също има подобна граница.
Като се отчитат и избирателите на ДПС, може да се заключи, че при запазване на сегашните политически играчи около половината електорално пространство би могло дългосрочно да се контролира от ГЕРБ.
Този контрол партията се стреми да постига с интерпретация на постпреходната ситуация. Политическият процес през 90-те е идеологически детерминиран от отношението към реалния социализъм и потребностите за неговото надмогване.
Двуполюсният модел тогава има за извор отношението към "Комуниста". Сегашната легитимност на политическите сили се задава от масовото отрицателно отношение към самия преход. Затова не може да има реален "двуполюсен модел", освен в кавички.
Ориентацията към нов "двуполюсен модел" има обаче видима привлекателност. Единият полюс да бъде маргинализиран (левите), другият - контролиран (десните). Т.е. да се постигне партийна доминация. Затова в публичното пространство се разгръща конфронтационна стилистика.
Вдясно управленските отстъпки се заменят с идеологически. Ultima ratio - заплаха за предсрочни избори.
Това обаче поражда и проблеми:предозираната конфронтация сплотява левите опоненти, вдясно границите се размиват, традиционната десница неминуемо ще реагира срещу асимилация.
Тази осъзната от ГЕРБ стратегическа линия на двуполюсно противопоставяне е съпроводена обаче от тактически грешки като опитите за изравняване "врага" Сергей Станишев с президента Георги Първанов. В конкретната ситуация двамата играят съвършено различни роли.
Докато противопоставянето на Станишев постига антикомунистическа мобилизация на привърженици, то същинският конфликт с Първанов би се проявил като битка за центристка, консолидираща роля. Такава битка "в центъра"би обезсилила ГЕРБ и подсилила полюсите, подхранвайки както десните, така и БСП.
ГЕРБ обаче не е загърбила окончателно и алтернативната линия. Тя предполага да се запазят центристките функции (в рамките на център-дясно), да се избягват изсилванията в политическото говорене, да се търси по-голяма гъвкавост в отношенията с леви и десни.
Подобни по-умерени нотки прозвучаха в оценките на Бойко Борисов за Георги Кадиев и за словото на Симеон Сакскобургготски.
Тези проблеми се наслагват към проблемите на партия ГЕРБ. Рискът от скорошни скандали за лобистки интересине е за подценяване. Той частично се потиска от строгата дисциплина, но тази дисциплина не може да бъде ефективна спирачка, ако в партията липсват сблъсъци и дискусии на идейна основа.
Дали обаче е възможно конгресът през януари да мине не само като протоколно мероприятие, регистриращо превръщането на неформалния лидер във формален?
Самият Борисов впрочем има да доизвърви пътя си от кандидат-премиер към премиер. Удобната роля на кандидат-премиер, който главно създава очаквания, предлага надежди и критикува противниците, не може да продължи до безкрайност.
Ресурсът му не е изчерпан, въпреки че се появяват подобни оценки. Въпросът е дали с наличните обществени и политически лостове премиерът ще съумее да застане начело на нова линия, и то преди март-април догодина, до когато не е изключено да има друга социална ситуация.
При партиите извън управлението всеки се оглежда за перспективна тактика...
----------------------------------------
Целият анализ - в trud.bg
Източник: "Труд"
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
