Жена - президент става много вероятно, коментира социологът Живко Георгиев след представянето на данните от последното национално представително проучване на ББСС "Галъп интернешънъл".
Георгиев смята, че почти няма шанс да има победа на първия тур на президентските избори наесен.
Расте вероятността от балотаж и тя зависи от няколко обстоятелства – първо, кой е кандидатът на ГЕРБ, второ, в каква кондиция ще бъде ГЕРБ към датата "x". "Зависи кои ще бъдат основните конкуренти, каза социологът.
Жена - президент може да има и ако Меглена Кунева получи нормална подкрепа, и Надежда Нейнски даже не бих я изключил, отбеляза той.
"Нищо не е казала БСП засега, не е ясно Меглена Кунева ще се кандидатира ли и ако ще се кандидатира, ще има ли подкрепа на значими политически сили. Надежда Нейнски също има шансове, така както се развиват някои сюжети", обясни Георгиев.
Самата Меглена Кунева снощи в предаването "На инат" на Нова телевизия каза, по повод упоритите слухове, че есента ще атакува поста на държавния глава, отрече това да е тема, която за нея е на дневен ред.
Кунева каза, че е поласкана от общественото доверие към нея и продължава да работи за България.
Живко Георгиев посочи, че в най-висока степен от самата ГЕРБ зависи отлива на електоралната подкрепа.
"Ключовото е как ГЕРБ ще реагират на това проблемно съзнание, което се формира от кризата, от тая серия скандали, тежкото материални положение и т.н. Ключови ще бъдат икономическата политика, политиката на доходите и спирането на процеса на криза в моралното измерение на своето присъствие в политиката", каза той.
Той смята също, че е възможно Георги Първанов да изиграе по-активна роля при следващите парламентарни избори, но едва ли това ще се случи на бъдещите местни и президентски.
На въпрос от проучването, ако се стигне до втори тур на президентските избори, за кого биха гласували при хипотетичен вариант Меглена Кунева срещу Росен Плевнелиев, 32% посочват, че ще гласуват за Кунева, 26% - за Плевнелиев, а 34% - няма да гласуват. При вариант Бойко Борисов срещу Меглена Кунева - 35% ще гласуват за Борисов, 27% - за Кунева, 30% отговарят, че няма да гласуват.
При вариант Меглена Кунева срещу Цветан Цветанов - 35% от анкетираните ще гласуват за Кунева, 18% - за Цветанов, 36% няма да гласуват.
Социологът не допуска възможността да има предсрочни парламентарни избори,
въпреки че според общата оценка за март на дейността на правителството 16% посочват, че кабинетът се справя по-добре (20% - през февруари), 40% - по-зле, като има увеличение с 6 пункта спрямо февруари, когато на това мнение са били 34%.
71% от участвалите в социологическо проучване смятат, че общото икономическо положение в страната е станало по-лошо, 20% - че е останало същото, а 5% - че е по-добро.
На въпрос как оценяват материалното положение на семейството си днес в сравнение с преди една година, 62% са посочили, че сега е по-зле, 33%, че няма разлика, и едва 2% заявяват, че е по-добре.
41% от анкетираните смятат, че материалното положение на семейството им ще се влоши през следващите 12 месеца, 31%, че ще остане същото, и 11% - че ще се подобри, показват данните.
Сред политиците с най-голямо доверие се ползват еврокомисарят Кристалина Георгиева -
60%, следвана от президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов - с по 39%, Меглена Кунева - 38%, Росен Плевнелиев - 38%, Йорданка Фандъкова - 30%, Мирослав Найденов - 27%, Николай Младенов - 24%, Цветан Цветанов - 24%, Сергей Станишев - 21%, Цецка Цачева - 20%.
Ако парламентарните избори бяха днес, 24,4% от анкетираните биха гласували за ГЕРБ , през февруари това заявяват 27,3%. 17,8% биха гласували за БСП, ако изборите бяха днес, за ДПС - 6,4%, за "Атака" - 2,93%, за "Синята коалиция" - 3,91%, за РЗС - 1%, за НДСВ - 0,4%, а 41,2% няма да гласуват.
Живко Георгиев коментира, че показателите, които улавят социално-икономическите настроения на хората, изглеждат много тревожно. Тревожно е, че е на път да се изпари онзи крехък оптимизъм, че България е в състояние да излезе от кризата скоро и отново влизаме в ситуация на фрустрация, високи равнища на тревожност, отчаяние в много социални прослойки, каза Георгиев.
Той добави, че това подлага на натиск институциите и политическата класа.
Проучването е направено между 10 и 17 март сред 1005 души в страната.
