Сн ндалите от първите месеци на годината и увеличаването
на цените са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите, а почти две трети от българите предпочитат новият президент да не е от ГЕРБ.
Това отчита редовното тримесечно проучване на агенция "Алфа рисърч"
за обществените нагласи. То е проведено в периода 12- 20 февруари сред 1005
пълнолетни жители от цялата страна.
Социолозите
очертават няколко ключови тенденции, които ще влияят върху обществените нагласи
в страната през следващите месеци:
- за първи път кабинетът не успява
да произведе позитивни за общественото мнение събития и губи инициативата в
налагането на темите и интерпретациите на случващото се в страната.
Само според 37% от анкетираните правителството се справя успешно и показва
резултати, докато 60% са на обратното мнение. Политическите скандали и
инфлационният натиск имат най-голям принос за влошеното отношение към кабинета,
премиера и управляващата му партия ГЕРБ.
- силен обрат търпи отношението
към вътрешния министър Цветан Цветанов, който през декември 2010 г. се ползваше
с най-голямо одобрение в кабинета - 35%. През февруари доверието към него е
23%.
Социолозите виждат в съсредоточаването на толкова обществен негативизъм върху
фигурата му един от най-сериозните проблеми пред
управляващите.
- неудовлетвореността от действията и резултатите, постигнати от ГЕРБ в редица
обществени сфери, и ерозията в антикорупционния имидж на управляващите,
снижават подкрепата за тях и мотивацията за вот в
полза на партията, отчита още изследването.
63% от българите предпочитат
да бъде избран президент от друга политическа сила, а само 33% искат той да е
човек на ГЕРБ.
Социолозите все пак правят уговорката, че тези нагласи не могат да бъдат
разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като още не са ясни броят и имената на кандидатите.
Имиджът на управляващите
В продължение на година и половина критиката към ГЕРБ беше насочена основно
към хаотичните действия и липсата на ясни приоритети - оценка, която и днес
споделят 56% от българите.
Последното проучване обаче регистрира и нови критики: 79% не смятат, че
правителството се грижи за обикновените хора, 71% не са съгласни с прекалената
употреба на СРС-та и нарушаването на гражданските права, 67% не виждат резултат
от борбата с корупцията и контрабандата, а 63% са убедени, че се
покровителстват близки до властта кръгове.
Събитията от началото на годината, оценени най-отрицателно от анкетираните,
са ръстът на цените на хранителните стоки (80%), както и скандалите с
разпространените записи на разговори между шефа на митниците Ваньо Танов и премиера
Бойко Борисов (47%) и с депутати и
министри (42%).
Изследването
отчита и тенденция за формиране на силно критични настроения към доставчиците на услуги - мобилни оператори, електроразпределителни
дружества, кабелни оператори, като ползвателите им имат много ясно формулирани претенции.
Единственото събитие с положителен обществен отзвук е евакуирането на
желаещите да се върнат от Египет български граждани (64%).
Оценката за работата на
ресорните министри
Финансовият министър Симеон Дянков продължава да е най-критикуваният в
кабинета, а индексът за дейността му (разлика между положителни и отрицателни
оценки) запазва отрицателна стойност от -22.3%.
Въпреки силния обрат при министър Цветан Цветанов
и благодарение на устойчивите му поддръжници (23.2%), индексът за
дейността му продължава да е положителен.
Както и през декември, министърът на регионалното развитие Росен
Плевнелиев е най-одобряваният (37%), както и с
най-висок индекс (33.3%), следван от земеделския министър Мирослав Найденов (с индекс 14.9%) и външния Николай
Младенов (12.3%).
Забележим ръст се наблюдава в оценките за работата на европейския министър
Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като
една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).
Динамиката в подкрепата за кабинета е по-слаба
За съответния период правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%). Неодобрението за цялостната му дейност
(39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението, отчитат
социолозите.
Подкрепата за Бойко Борисов спада само от 42% до 40%. За разлика от
правителството, неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от
декември (29%).
Електорални нагласи
Към момента декларираната подкрепа за управляващите, макар и намаляваща - 27%
до 26.1%, се запазва на достатъчно стабилно равнище, сочи проучването. Подкрепата
си за ГЕРБ оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално
положение.
Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите
бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва доверие
от 15%. В лявото пространство отношението към президента Георги Първанов се запазва силно поляризирано - 31%
положително срещу 31% отрицателно.
Потенциалът на "Атака" продължава да бъде свит до 2.5% твърди
привърженици, а лидерът й Волен Сидеров се ползва с доверието на 10% от анкетираните.
Малко по-добри, но все още неустойчиви, са позициите на Синята коалиция.
Подкрепа за нея заявяват 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се
ползват с одобрението на 9% от избирателите.
Десните привърженици споделят, че очакват сините да определят по-еднозначно позицията
си към управляващите.
ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%.
Оставката на Касим Дал и последвалото му изключване от партията обаче отнема
част от доверието в Ахмед Доган, което се свива от 7% до 4%.
Интерес към местните и президентските избори
И по отношение на двата вота се очертават предпочитания към промяна. 51% от
пълнолетните жители на страната биха желали да имат нов кмет в тяхната община,
а в областните центрове (където основно са съсредоточени позициите на ГЕРБ в
местната власт) това мнение достига още по-високо равнище - 60%.
Аналогична е и нагласата към президентския вот. Двойно по-висок дял от
избирателите (63%) предпочитат президент от друга партия, вместо от ГЕРБ (33%).
Най-силни са тези настроения сред левите привърженици (91%), но тезата среща
значителна подкрепа също сред симпатизантите на "Атака" (72%) и
Синята коалиция (77%).
Изследване на "Отворено общество"
За първи път негативните оценки за развитието на страната
при управлението на Бойко Борисов - 41%, надвишават позитивните - 36%, отчита и
изследване на "Отворено общество", представено днес.
Според 52 на сто правителството действа хаотично, докато
едва 24 на сто смятат, че управляващите имат ясни позиции и действат
организирано и целенасочено.
За една година електоралната подкрепа за ГЕРБ е спаднала
от 33 на 28%, но това не води до увеличаване на подкрепата за останалите партии
в страната, отчитат от института. Засега ефектът се свежда до нарастване на
броя на заявилите, че няма да гласуват - от 37 на 42%.
ГЕРБ остава притегателен център в дясното пространство,
като 35 на сто от запитаните смятат, че сродни партии трябва да се обединят
около партията, докато само 12 на сто са на мнение, че на страната е необходима
дясна алтернатива, различна от ГЕРБ.
Всеки един на пет анкетирани смята, че ГЕРБ са способни
сами да осъществят мерките срещу кризата. 45 на сто са убедени, че партията се
нуждае от подкрепата на друга политическа сила.
Източник:
Гергана Костадинова, БГНЕС
