"Безспорно ГЕРБ губи влияние и това е трайна низходяща тенденция от момента, в който пое мандата си. Няма рязко отдръпване на избиратели от тази партия, но от 2-3 години има много очевидно"топене", коментира пред БГНЕС социологът Живко Георгиев.
"Сега особено някои инициативи на финансовия министър имат потенциала да генерират по-голямо от средното недоволство. Очаквам през зимата - сезонът на горчивините и мъките на българина, този процес да се засили", подчертава той.
"Големият проблем на ГЕРБ е ще се появи ли достатъчно мощна политическа алтернатива с нов тип идеи, с нови лица. Има време до изборите за това и не означава, че субектът непременно ще е нова политическа партия.
Може да е и нов букет от идеи, лица дори и на съществуващи партии, но достатъчно открояващи се от статуквото и достатъчно адекватни на този дневен ред, който българите искат да бъде поставен на дебат", посочи Георгиев.
"ГЕРБ не предлага нови идеи, имат нови хрумвания, които са изцяло в старото русло на затягане на коланите.
Това са "иновации", от които ГЕРБ може само да губи,
там няма животоспасяващи идеи", категоричен е социологът.
Ние сме в един перманентен застой, в някакъв брежневизъм - с тихо тлеене на човешки съществования, без никаква надежда, констатира още той.
"Единствената загадка е в каква кондиция ГЕРБ ще напуснат мандата си - дали с достатъчно голяма електорална подкрепа, макар и нестигаща им за мнозинство. Не знаем това, но тeнденцията е еднозначна... Което не значи обаче, че е изключен шансът да се окажат най-влиятелната политическа сила в електорален смисъл, макар и да е почти сигурно, че няма да имат мнозинство.
Покупката на гласове, заплахите
са част от инструментариума на изборите от 10 години насам. Не че и преди това не ги е имало, но тогава липсваше такава финансова мощ, за да го правят", смята Георгиев.
"Разбира се, няма как да приемем това за нормално, но обществената неприязън към това явление, нетолерантността никога не е достигала такива размери, че политическата класа да каже: "Баста - този инструмент не бива да го използваме!"
А и се измислят все повече софистицирани техники - олигарсите вече са работодатели на хиляди работници, ако сложим и техните семейства това става значима бройка, макар че те тежат повече на местни избори.
Другата техника се използва от най-големия работодател - държавата и колкото повече се бюрократизира и централизира държавната машина, което става в последните години, толкова по-силно е желанието тези лостове да се използват", е мнението на социолога.
"За съжаление и правозащитните органи вече са намесени в играта. Затова моят съвет е - гледайте социологическите данни, но 100% очаквайте скрити обстоятелства в деня на изборите", предупреждава той.
Който сред социолозите си е служил с недостоверни данни, не е прокопсал,
отбелязва Георгиев.
"Отгоре на всичко се надценява способността на социологическите агенции да влияят на електоралните нагласи. Разнобоят от данни, поднасяни от тях пък създава информационен шум, еднозначно недоверие към социологията и намалява сугестивния ефект.
Не е печеливша нагласа да се използват социологически данни за ПР цели", убеден е анализаторът.
"В България винаги е имало независими интелектуалци, друг е въпросът, че през последните години има тенденция те да намаляват. И друго - те все по-рядко имат достъп до медиите. А самата медийна сцена не е от най-независимите, което е тъжен факт, защото смисъл на медиите е да задават въпроси, на които силните на деня не искат да отговарят.
Проблем е и кризата в медийното пространство, липсата на икономическа независимост за свободните медии. Факт е, че в момента, едва ли не, най-големият поръчител на реклами, ПР и информационни услуги е държавата.
А когато тя се превърне в основен донор за медиите, то не може да се очаква критична позиция от тях, защото никой не критикува работодателя си", казва Георгиев.
Промяната след криминалния преход претърпя крах с оглед на обществените очаквания от началото на 90-те години, че България има шанс да се окаже в клуба на най-развитите демократични страни, констатира социологът.
Навярно не е претърпял крах от гледна точка на сценариите, които го направиха възможен. Това означава, че
има две Българии и пропастта между тях е голяма,
категоричен е Живко Георгиев.
"Най-голямата пропаст си остава между управляващи и управлявани. Всички политически етикети, с които се кичиха ключовите за прехода политически партии се оказаха, всъщност, само етикети, но не и съдържание", смята той.
Според него българската политологическа мисъл е родила много точни термини за описание на нашата ситуация - фасадна демокрация, квазидемокрация, олигархична демокрация. Всички те отразяват вярно тенденциите.
"Едно е ясно - демокрацията до известна степен се случи в сферата на отделни процедури. Само че, трябва да си признаем, големият проблем не е само и единствено в елитите - навсякъде те са едни и същи, ако няма демократичен контрол върху тях. Те навсякъде са себични и отстояват своите лични и частни цели.
А къде е българското гражданско общество?
То е стратегическият опонент на партиите, на елитите, на самозабравилите се овластени лица", пита Георгиев.
"Защо го няма не е само вина на елитите, те нямат нужда от него. Мисля, че все още не е късно и безнадеждно да се формира гражданско общество.
Очаквам то да се появи и по друга линия- все пак сме открито общество, в процес сме на глобализация, интернет, възможностите за пътувания, работата в чужбина лека полека променят манталитета.
Огромна е ролята тук и на медиите и в съчетанието с нова информационна среда ще направи това възможно, въпреки олигархичните тенденции, диктата и зависимостта от държавата", смята социологът.
Надявам се, че ще се появи и нова субкултура, която няма да търпи тези ориенталски табиети, които демонстрира политическия елит в България, добавя той.
