Първанов: Да мислим и стратегически

Р�в �воят на икономическата криза, изпълнението и резултатите от прилагането на отделните антикризисни мерки, актуализацията на бюджета са основните въпроси, посочени от президента Георги Първанов за серията от консултации, които проведе днес с представители на три работодателски организации.

Не по-малко важно е да се види как изглежда бюджет 2011 и какво можем да очакваме на базата на една реалистична оценка за състоянието ни, доколко сме стигнали дъното на кризата и какво предстои да направим, посочи държавният глава.

Той изтъкна, че е важно да се мисли и в стратегически план и вероятно през есента ще се състои по-широка дискусия, в която на базата на отделните виждания за оценката на хода на кризата и за излизането от кризата, да се потърсят стратегическите параметри, както го правят в Европа със "Стратегия 2020".

Представителите на работодателите са защитили тезата за запазване на сегашните параметри на данъчната тежест за бизнеса и бързо извършване на реформите в здравеопазването, пенсионната система и други области. Те очакват предсказуемост и прозрачност в ценовата политика на енергоносителите.

България като че ли попада в капан на двойния дефицит -

по текущата сметка и по валутната сметка, посочи председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев след срещата с президента.

Според камарата, има леко възстановяване в отрасъл промишленост, но без строителството. Положителни данни имаме за ръста на износа и на поръчките, но общо взето цялата икономика продължава да потъва, посочи Данев.

Според него опасността от развитието на икономическата криза не е избегната.

На срещата от БСК са посочили, че много от антикризисните мерки са приети в разходната част на бюджета, а не се изпълняват мерките в приходната част, т.е. "увеличава се дупката между приходи и разходи".

От БСК са отбелязали още, че в България има трайни деформации, които непрекъснато покачват цената на икономическата криза. Като пример за това Данев посочи взривното развитие на търговията с недвижими имоти, строителството и финансовото посредничество и навлизането на спекулативен капитал, както и погрешно водената енергийна политика в страната, в резултат на което е развито силноенергоемко стопанство в производството и в бита.

Като  друг сериозен проблем от БСК отбелязаха ръста на междуфирмените задължения, което е свързано с ръста на безработица, с фалити на фирми, блокиране на икономическата активност.

Почти няма плащания, реализирани чрез Българската банка за развитие към бизнеса, заяви Божидар Данев и обвини за това администрацията, която не дава необходимите документи, че са дължими тези средства от държавата към банката.

"Редица правителства досега не предприеха никакви сериозни мерки към сивата икономика и като че ли предложенията на бизнеса и гласът на бизнеса се чуват след две-три години от политическия елит едва ли не като техни собствени предложения", каза още Данев.

Бихме желали да видим една по-добра координация между институциите и в правителството,

за да даваме еднопосочни и стабилни сигнали, доколкото е възможно, за да насърчим инвеститорите, каза след срещата си с държавния глава Цветан Симеонов, председател на Българска търговско-промишлено палата (БТПП).

От БТТП очакват в следващите месеци да нарасне размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас.

"Искаме да видим публичните разходи в намалени цифри. Това е едно от спасителните действия, които очакваме", заяви Симеонов.

По думите на Симеонов при актуализацията на бюджета за 2010 г. разходите на публичния сектор ще бъдат увеличени на 42%, като за миналата година са били 38%, а в програмата на ГЕРБ са заложени 35%.

Без изплащането в пълен размер от държавата на задълженията й към фирмите, спиралата няма да тръгне в обратна посока и  засега тя се движи надолу, каза председателят на БТПП.

Искаме някой да започне да плаща и това е държавата, защото по този начин възпитава и фирмите да си изпълняват задълженията, допълни той.

По данни на БТПП продължават и ще продължават до края на годината фалити на фирми.

Симеонов посочи, че много от фирмите нямат възможност да инвестират в иновации, в обучение на работниците и нямат средства за инвестиране в търсене на нови пазари.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България са информирали президента за предложението си

да се листват на борсата големите български енергийни компании,

като се продаде миноритарен дял от тях.

Председателят на асоциацията Васил Велев посочи след срещата, че за тях е важно и да отпаднат забраните пред Сребърния фонд да инвестира на българския капиталов пазар.

Според Велев има известно изоставане в изпълнението на някои от антикризисните мерки. Като пример той посочи забавяне в създаването на регистър на задълженията на държавата към бизнеса и предприемането на законодателни решения за даване на гратисен период за български компании, към които държавата има задължения и поради това те имат задължения към фиска, да могат да участват в търгове за обществени поръчки и в проекти, финансирани от европейските фондове.

От асоциацията отново са изразили своята позиция, че трябва да има по-голяма предсказуемост в определянето на цената на енергоресурсите.

Когато не пазарът определя цената, а дългосрочни договори, обществото и бизнесът трябва да бъдат информирани няколко тримесечия напред за прогнозните цени на тези ресурси, посочи Велев.